Думам ти, дъще, сещай се, снахо!

С горните думи съм обяснявал достъпно на учениците от началния курс, с които съм имал срещи, какво е това басня. Уж говориш за животни с техните слабости и грешки, а се подразбира, че критикуваш хората.
В съответните учебници навярно има друго обяснение, или казано на учебникарки език "дефиниция" за баснята, но аз твърдя, че моето е по-точно: говорим за животни, а се разбира за хора. Да ме извинят зубрачите, те нека си повтарят наизустеното вече, но е добре да знаят и моята дефиниция! Тя също е вярна.
В световната и в нашата литературна история има доста автори, които са влагали усилия и талант в написването на басни. Такива са например древният грък Езоп, руснакът Крилов, французинът Лафонтен... От българите право да ги спомена са си извоювали автори като Банчо Банов (на 16 юни щеше да навърши 90 години и стана повод да напиша тези редове), Радой Ралин, Марко Ганчев, Васил Сотиров и други, между които моята скромна личност, автор на книга с басни под заглавието "Магарешки мечти"...
Разбира се, не с нас, повечето от които още живи, започва българското баснописане. Би било непростим пропуск, ако не спомена имената на Петко Р. Славейков, Стоян Михайловски, Димитър Подвързачов, Христо Радевски и други, които със своите басни са допринесли не само за развитието на жанра, но и за критичното настроение на читателите към честите недъзи на хората и на обществото.
Ще дам пример с цитат от една басня на Христо Радевски:
"Защо - ме питате - съм пишел басни?
На всеки случай не от суета.
Защото още не до там са ясни
лазурите на пролетта.
Защото нашто ново общество,
макар и общество по същество
на коренното обновяване -
все още се нуждай от проветряване.
И от прочистване от вредни буболечки,
които често стават важни "клечки"
и носят на народа зло."
Подобни, някои от които с далеч по-добро стихоплетство съчинения, са изиграли важна роля с въздействието си върху читателите...
Най-сполучливи, с безспорни художествени качества и най-много на брой са басните на Банчо Банов (16 юни 1925 г. - 11 декември 1993 г.). Само сборници със заглавието "басни" са издавани през 1955, 1957, 1961, 1964 г. Освен тях Банчо Банов е автор на "Третото ухо на заека", "Сто и една басни", "Семейно огледало" - басни за деца, и други книги в най-различни жанрове.
Банчо Банов е роден в Сливен, потомък е на стар и известен род, и е завършил военното училище (1944) и медицина (1951) в София. Споменах за рода му и не е зле да кажа още, че баба му е била сподвижничка на Хаджи Димитър, дядо му - един от първите дипломирани (от Робърт колеж) лекари в този район, а баща му участва като генерал в Първата световна война.
Дълги години Банчо Банов е работил като репортер в писателския вестник "Литературен фронт", завеждащ отдел "Изкуство" в издателство "Български писател" и като главен драматург на Народния театър "Иван Вазов", за чийто репертоар прави драматизации на много класически белетристични произведения, главно от патрона на театъра: "Казаларската царица", "Чичовци", "Под игото" и други...
Банчо Банов е известен и като трудолюбив литератор, оставил след себе си следа в редица клонове на художественото ни слово. Освен като автор на басни и други оригинални произведения, той е известен и като преводач. Превел е много стихотворни творби, сред които се откроява особено ценната книга "Средновековна френска сцена", както и някои френски пиеси. Баснописецът и преводачът обаче е работил в много други жанрове... По негови сценарии са заснети филмите "Случаен концерт", "Бъди щастлива, Ани" и "Князът". По негови либрета са написани редица опери, оперети и балети. До голяма степен той изважда от праха на забвението и автори като Димитър Подвързачов, Емануил Попдимитров и други, позабравени през годините на следдеветосептемврийското време, писатели и културни дейци.
Писатели като Банчо Банов ни карат да се замислим какво са направили за родната литература и култура редица днешни наши писатели и други културни дейци. Не се ли кичим с недостатъчно основание и с недостатъчно добре написани книги и други активи в сферата на и художеството, ние - днешните пишещи и служещи на фронта, който е призван да доочовечава хората, или казано по-просто: да ги учи на добро и красиво.
Банчо Банов беше един от тях.