Ботев - безсмъртният български гений

Вяра Дянкова

Няма друг народ, освен българският, който да е родил колос като Ботев! Неговата биография е позната до болка на всеки истински българин - къде е роден, кога, кои са неговите родители, къде се е учил, по кой път и защо стигна до Околчица като легендарен син на българския народ...
Сам по свой усет и разум, прозрял същността на живота, той лично пое страшните пътища на революционната борба за свобода - неустрашим и смел до безумие, добър познавач на народа, условията, вещ организатор, сладкодумен и убедителен оратор и поет, делови и разпален бунтовник срещу потисниците. За тях той пише: "Мрачна и жалостна е нашата история от падането ни под турците, дори и до наши времена. Тежък и възмутителен е животът на свободолюбивия някога български народ. Страшен хомот тежи на врата му, тежки вериги, в които и до днес пъшкат бащи и майки, братя и сестри - злодейства, безчестия, колове, бесила, мъки, тъмница. Свирепстват кърджалии, фанариоти, чорбаджии, черкези и татари, с една дума - зло, варварско зло, което само едно азиатско въображение може да създаде, зло от завоевателя Мурада до реформатора Азиза - това са страниците на тази история, на това наше време. Кървави страници." Така, обрекъл живота си за Отечеството, свободата и истината, той вярваше в успеха на организираното общо въстание и ни остави велик пример и една горда, честна мисъл, с която са пропити неговите писма и стихове.
Христо Ботев издава единствения излязъл под негова редакция брой на в. "Млада България", в уводната си статия на който пише: "Захваща се вече драмата на Балканския полуостров... Съ една дума, българският бунт е влязъл вече в своите права и борбата се е захванала съ всичката своя отчаеностъ. Касапницата ще бъде страшна и отвратителна, жертвите ще бъдат безбройни и от двете страни. Но треперете тирани! Полудейте дипломати!" Според Ботев: "Европа ще може да се намеси съ своите "човеколюбиви" (кавичките ги поставя самият той) предложения само "дотогава", додето силата на гладиаторите добие почтителность както при своите врагове, така и предъ своите приятели."
Сред архива на Тодор Пейов - предан сътрудник на Левски и Ботев, големият български енциклопедист К.Г. Данчов открива две изключително ценни и вълнуващи всеки българин реликви: джобното тефтерче на Христо Ботев с документи, между които телеграма до него, подадена от Бекет - румънско градче срещу Оряхово, и едно писмо до Пейов от Ботев. Тези реликви също са пътували на кораба "Радецки" и именно в тях Христо Ботев споделя искрено всичко най-съкровено за себе си:

"Драги Пейов!
Не обичам да пиша безсъдържателни писма, затова ти не отговорих, ако и да бях длъжен да направя това. Види се, че самият наш живот е безсъдържателен, ако секи път, щом зема перото, неволно ми се изпречва вопрос: Що да пиша? Вопросите решени, целта обозначена, времето и разстоянието определени, следователно тука не се иска молитва, а мотика. А ние какво правихе?... В продължение на 8 години аз видях сичките наши герои и патриоти и виждам, че големи хора вършат малки работи, а големите работи са вършат от малките хора. Гиганте тръгнали по купищата и събират мъниста, за да нанижат наниз слава на майка си, а пигмеи се покачиле на необозрими конкили и посягат с своите къси умове да уловят месеца за рогата! Наистина ние всички сме непразни от велики идеи, но ти, Ботйов, ако си пигмей, то слез от тия конкили и потъни в кальта на ничтожеството, а ако си гигант, то възседни своята идея тъй, както Александър е възсядал своя Буцефал... Пейов, не се смей!... И така сбогом. Аз утре заминувам на Триест...
После сичкото това приеми братските ми поздравления и не забравяй.
Ботйов"
12 февр. 1876
Букур."

И с вярата, че е настъпила отдавна очакваната и тъй желана ера, Ботев се втурва на бой с готовите да тръгнат въстаници, разпалени и чакащи на няколко пристанища на Дунава като работници-градинари - стъпил в Гюргево на австрийския кораб "Радецки". След него всички въстанически групи се качват на кораба, а на пристанището Пикетъ, където е главният склад на приготвените пушки, са натоварени и сандъците с тях. На 17 май 1876 г. Христо Ботев и четниците целуват българската земя при с. Козлодуй!
На предпоследната си страница в тефтерчето на Христо Ботев пише:
"Доброто, което струвам на ближния си, струвам го на Бога.
Приятели! Днес, часът 9, ще да целунеме свещената земя на нашето отечество! Благодаря ви за доверието, което имахте към мене, и за любовта, която показахте към нашето нещастно отечество. Живи или мъртви, вие ще бъдете..."
Последната страница липсва в тефтерчето, но е съхранена в народната памет заедно с великото безсмъртие на саможертвата. От неговото неголямо литературно наследство са само 22 стихотворения, а светът е смаян с:

Настане вечер - месец изгрее,
звезди обсипят сводът небесен,
гора зашуми, вятър повее -
Балканът пее хайдушка песен!

Европа не трябва да забравя, че в Сорбоната, сред бюстовете на четиримата най-велики световни поети, един от тях е на Христо Ботев с преведено на френски език това недостижимо четиристишие.
През своя неимоверно кратък живот той развива твърде значима просветителска дейност - учител, издател на вестници, писател, преводач и най-после воевода на чета. Безсмъртната слава на Христо Ботев и неговата чета започва от Козлодуй, минава през Милин камък и остава завинаги при Околчица във Врачанския балкан, пред който благоговее всеки българин. Те тръгват, без да знаят, че във Враца - център на революционния окръг, който трябва да въстане, са навлезли многобройни турски войски, които осуетяват въстанието в града. И съдбата на четата е предрешена. От избухването на въстанието на 20 април до 16 май турското правителство бе успяло да се справи с главния център на въстанието, като включват и нередовна турска войска. Башибозуците предприемат кланета, грабежи, изнасилвания, изгаряне на села, хиляди избити жени, деца, старци... Ето защо за три дни и три нощи, без сън и отдих, Ботев с четата си бързат да стигнат по-скоро до Стара планина и отблъскват няколко башибозушки атаки. Изправен до скалите на Балкана, за да вземе решение кой път да бъде избран - навътре към Балкана или на запад, към сръбската граница, както и разположението на противника, пада безмълвен, пронизан в сърцето...
Ботев остава верен докрай на думите си: "...Ако желаем да бъдем свободни хора, то трябва да пожертвуваме своето спокойствие. Без жертви не може... Който желае да бъде свободен, той трябва да премине през кръв, през смърт и през пожари, защото цената на свободата е твърде висока..."
Днес България отново скланя признателно глава пред делото и саможертвата на Христо Ботев, превърнали се в съкровен паметник на неговото безсмъртие, гордо носен в душата на всеки българин.