Български Богородици

Не вярвате ли? Вгледайте се в жените около вас, които ви обичат, които и вие обичате. И ще видите колко от тях приличат на Богородица - с вида си, с делата си, с душите си светли. Не са изчезнали жените, които дават живот, които отглеждат живота и го правят красив и добър.
И моята майка беше като Богородица. Гледаше всекиму да помогне, на всекиго на услужи, да зарадва всички. И го правеше тихомълком, не очакваше отплата и похвала. Не чух мама да казва лоша дума някому, нито да укорява някого. "Щом така е постъпил, значи така е могъл." Приемаше хората и нещата, каквито са дошли. Ако самата тя можеше нещо да оправи, да поправи - вършеше го  скромно.
Искам да ви разкажа за една друга жена, която също е в олтара на душата ми. Беше една от моите учителки, класната ми ръководителка в гимназията. За мен и моите съученици тя си остана Класната. С нея ни свързваха най-зрелите години от ученичеството - 9, 10 и 11 клас. Милка Янева - ярка, светла, забележителна личност. Като нея в Пловдив нямаше друга. Беше много висока, стройна, едра, но ходеше плавно. Изправената й глава, винаги украсена с ореол от добре подредени коси, сякаш създаваше нимб. Беше съпруга на професор по микробиология в Пловдивската медицинска академия, но не това я правеше популярна. Беше добра математичка. Като преподавател по акустика я знаеха всички музиканти в града, защото ги беше учила в Музикалното училище. Математиката - тази трудна и често омразна дисциплина, тя правеше интересна и привлекателна. Чакахме я с нетърпение. И ето я - големите й тъмни очи светят, на лицето й грее широка и чаровна усмивка. Часовете с нея минаваха неусетно, умееше да ги разнообразява. Виждаше всички и всичко, което ставаше в класната стая. Шегуваше се, но никого не обиждаше. Беше неотстъпно до нас - и на утринната ведрина, и на тържествата, и на бригади, и на екскурзии... Няма да забравя прегледите на художествената самодейност. Тя грабваше цигулката, пееше с нас и така се подготвяхме, че винаги печелехме награди.
За всички тя беше не само учителка, класна ръководителка, но и приятелка. С нея споделяхме първите си любовни трепети, първите мъки и разочарования. Обичаше ни. Обичаше и калпазаните. За тях казваше: "Много енергия имат, затова лудуват, затова вършат пакости! Трябва да ги впрегнем така, че да се чувстват отговорни и ангажирани!" И им се доверяваше. Те също я уважаваха и обичаха. Не й се сърдеха, ако ги накажеше.
Завършихме гимназия, но я търсехме, ходехме й на гости. А аз бях щастлива, защото скоро й станах колежка. Беше много горда с мен. В педагогическата общност в Пловдив ме представяше така: "Това е моя ученичка и моя приятелка!" Колко много й дължа...
Обичта ни е дълга, почти половинвековна. Радваше се, когато навърши 90. Времето я беше пощадило и тя остаря красиво. Пак беше моята хубава, остроумна и обаятелна класна! Когато отивах в Пловдив, с нетърпение очаквах срещите с нея. И тя се радваше на посещенията. Видяхме се и в последното й лято. Посрещна ме засмяна. Каза ми, че чете моите публикации, гордее се и ме хвали навсякъде. Рече ми: "Тези дни мислех да ти напиша писмо и да го почна така: "Здравей, младост!" Защото ти ме връщаш в най-хубавите ми години."
Скъпата ми Милка Янева! И за мен тя е моята незабравима младост! А и каква опора е да имаш живи родители, живи учители...
Не може да се каже, че съдбата беше чак толкова щедра и благосклонна към моята класна. Имаше като всички хора проблеми, болки и мъки, но гледаше мъдро, философски ведро на живота и казваше: "Щом дошло, щом не можеш да го промениш, приеми го и се опитай да го опитомиш."
На последната ни среща много се смяхме. Припомнихме си лудориите, веселите случки, когато другите учители й се жалваха от нас и как тя ни защитаваше. Споменахме и тези, които вече не са между живите. За всички се интересуваше. Срещата ни беше толкова весела, че по едно време синът на Милка Янева каза: "Спрете за малко. Отивам да ви донеса череши. Не искам да изпусна нито дума!" Кой да знае, че е било за последно...
Само след няколко дни, малко преди да навърши библейските 92 години, изпратихме Милка Янева. Полагах белите гладиоли до красивата й глава и си мислех: "Тя е като Богородица! Като че ли е слязла от иконата!" И като нея живя - светло. И  даде и на нас от тази светлина.