Виктория, тинята и "господарите на мълчанието"

Виктория Маринова - 30-годишната майка, журналист и административен директор на русенската телевизия TVN, бе убита многократно след фактическото й, жестоко и мерзко убийство край брега на Дунав.
Не била много журналистка, телевизията била "незначителна", "малокалибрена" и "маргинална", бившият й съпруг и собственик на телевизията Свилен Максимов бил не знам какъв си... Тази вмирисана, застояла тиня се изля върху паметта й не откъде да е, а най-вече от медийния естаблишмънт - и софийския - оня - мазния, по жълтите павета, и местния - русенския. За журналистическата солидарност, както и за липсата на такава, можем да си говорим дълго. За това, че определени кръгове могат да се възползват от подобна ужасяваща и мъчителна смърт на журналист - също.
Да, Виктория, светла й памет, може и да не е била разследващ журналист, но е една от малкото, която реши да разчепка аферата с "Джи Пи Груп", заедно с колегите от "Биволь". Тема, която старателно бе смитана под килима от същия този медиен естаблишмънт, който сега излива тинята върху биографията й. Последното й предаване бе посветено именно на тази тема, а следващото й - на безумното крадене на пари от пострадалите хора в Хитрино след взрива през декември 2016 г. 
Виктория Маринова прохождаше в безкрайно тежката и отговорна работа на разследващия журналист. Винаги съм смятал, че това е върхът в тази професия. Висшият пилотаж. Но крилете й бяха безмилостно пречупени още в началото на този опасен полет.
Каквито и версии да се измислят оттук нататък, каквито и заподозрени да бъдат "намирани" - дали румънско-молдовско-украински клошар, психичноболен, ром или някой нещастно влюбен, това убийство е знак. Знак, че журналистиката ни е в много тежка криза. И че нямаш право на такъв полет от една "телевизийка от провинцията". Знак, че в държава, управлявана от една безмилостна политико-криминална фашизоидна клика, ти си просто част от статистиката. Че не можеш да надскочиш стената на "господарите на мълчанието".
Прости ни, Виктория...