08 Ноември 2024петък17:10 ч.

ВРЕМЕТО:

Времето ще се задържи предимно слънчево. В по-голямата част от страната ще е почти тихо, в източните райони със слаб вятър от североизток. Сутрин на места в низините и котловините видимостта ще е намалена. Минималните температури ще бъдат между минус 3° и 2°, а максималните между 11° и 16°. Времето ще се задържи предимно слънчево. В по-голямата част от страната ще е почти тихо, в източните райони със слаб вятър от североизток. Сутрин на места в низините и котловините видимостта ще е намалена. Минималните температури ще бъдат между минус 3° и 2°, а максималните между 11° и 16°.

Снимка Личен архив

Срещи

ВЕСЕЛИНА КОЖУХАРОВА:

У българите има копнеж по завръщане към корените

Родовата принадлежност е много важна за живота на всеки човек, казва писателката и музикален педагог

/ брой: 166

автор:Вилиана Семерджиева

visibility 9198

ВЕСЕЛИНА КОЖУХАРОВА е родена на 30 януари 1952 г. в Горна Оряховица. Завършва ИДНУ "Тина Киркова" в Добрич, специалност "Музика", и Школа за подготовка на ръководители на самодейни състави в Пловдив, специалност "Хорово дирижиране". Практикува в Лясковец като учител по музика в детските градини и в ПГ "Максим Райкович", ръководи хор на момчетата и вокална група в НУ "Цани Гинчев". От 1998 г. работи като учител по музика в ЦРД - Г. Оряховица. През 2000 г. основава частното музикално училище "РАИ", с два детски вокални състава "Чучулига", с часове по пиано и солфеж, средношколски духов оркестър. Авторка е на книгите "Жених за царкинята" - приказка, изд. "Многоточие", София; "Погледни през рамо" - биографичен роман, "Между звездите и зората" - разкази и легенди по народни песни, "Въглени" - роман, трите -  издания на "Фабер", В. Търново; романите "До четвърто коляно" и "Кера", издадени от ИК "Хермес".

- Госпожо Кожухарова, новият Ви роман "Кера" пак ни насочва към корените на българската душевност - в творбите си привличате вниманието на читателите към важността на родовите корени, на връзките с предците за всеки човек, в които и времена да живее.
- Още първият ми роман "Погледни през рамо" засяга тази тема. Написах го, за да оставя на децата си спомена за живота на баба им, но за тези три години и половина, откакто съм го написала, го преиздаваха четири пъти. Мисля, че родовата принадлежност е много важна за живота на всеки човек. Последните поколения бяха постепенно и съзнателно отдалечени от многовековните ни традиции. Смятам, че това е с цел приобщаване на младите българи към чужди на българската душевност традиции и празници. По тази причина в книгите ми прозира стремежът ми да пиша за българското, във всичките му форми и проявления. От многобройните си срещи с читателите разбрах, че у българите има копнеж по завръщане към корените.
- Познавате ли много хора, които са проучили родословното си дърво повече от 1-2 поколения назад? И важно ли е да го знаем?
- Много не, но достатъчно, за да се появи в мен желанието да опиша живота на поколения хора от "клончето" на голямо родословно дърво.
- В образите на Вашите героини се крие непоколебима и несломима женска сила, която дава смисъл и опора на майката, любимата, съпругата да се бори и отстоява обичта си, да закриля и да се жертва за близките си.
- Оказва се, че в почти всички книги, с едно изключение, осъзнато или не, главните ми герои са жени. Сигурно защото ми е близка женската душевност и психика, стремежът на жената да закриля, да се грижи за близките си, дори и в най-жестоки изпитания и исторически катаклизми.
- Езикът във Вашите романи е по-старинен, образен, цветен, а днес във всекидневната ни реч често звучи опростен, натоварен с чуждици, дори които имат аналог в българския. При срещите Ви с млади читатели коментирате ли подобни въпроси?
- Във всичките ми романи героите говорят на сладкия български език от времето, в което се развива действието. Читателите споделят, че архаичните думи, използвани от персонажите, придават неповторим цвят на повествованието. На някои читатели напомнят за техните баби и дядовци, но по-младите са щастливи да се потопят в прекрасната мелодика на тази старинна реч.
- Макар вече да сте издали шест книги, Вие сравнително отскоро сте се посветили на белетристичното творчество. Професионалният Ви живот е преминал, както се казва, в служба на музиката. Помага ли Ви музикалното образование в новото Ви поприще на писател?
- Определено ми помага. Благодарение на музиката, с която цял живот се занимавам, словото, към което сега съм пристрастена, "озвучава" мислите ми. И може би това е причината книгите ми толкова леко да се четат. Но друг е въпросът "леки" ли са те за душата на читателите. Много от прочелите "Кера" споделят колко пъти са плакали за героинята. Какво да кажа аз, която няколко пъти плаках, докато писах. Това има своето обяснение - началото на живота на Кера е детството на моята баба по майчина линия, но само докато се омъжва за дядо. Втората част е художествена измислица, но читателите смятат, че няма разлика от истинската първа част и измислената втора.
- В последните години бе прекъсната традицията във всяко училище да има хор, оркестър, танцов и театрален състав. Как гледате на това?
- Това, което преди беше функция на училището, в по-ново време се прехвърли в читалищата. Хоровите, театралните и танцовите състави развиват дейност в читалищата, дори на най-малките селца в България. Желаещи има и не само от възрастни участници в съставите, но и от младите хора. Но с всяко ново правителство средствата на читалищата намаляват, а там е съсредоточен културният живот на всяко селище. Поддържат се живи българските традиции. Българските читалища нямат аналог в света. Секретарят на читалище "Иван Вазов" в с. Първомайци Теодора Миновска подготвя анотациите за книгите ми в ИК "Хермес". Тя беше човекът, който разгледа обстойно всички издателства и се спря на ИК "Хермес", за което ще й бъда винаги благодарна. Заедно с председателя на читалището Мария Велева са двойното рамо, от което имах нужда. Всеки творец се нуждае от подобни хора в творческия си път.
- Разкажете за емоциите, през които преминавате в процеса на създаване на романите.
- Когато започнете да пишете нова книга, сюжетът и героите "дават ли ви мира"? Този въпрос ми зададе една възрастна дама съвсем наскоро, на среща с читатели от гр. Килифарево. Не ми дават мира никога, докато не завърша книгата. Моят израз за това явление е - ръчкат ме. По всяко време, докато съм будна, из главата ми непрекъснато прелитат диалози, картини и събития. Понякога имам чувството, че когато сутрин се събудя и седна пред белия екран на лаптопа, това, което пиша вече съм го сънувала. Понякога осъзнавам, че не слушам събеседника си, а съм се пренесла в света на героите си и не обръщам внимание на това, което се случва в момента покрай мен. Изпадам в неловки ситуации да се правя, че не съм чула или разбрала за какво става дума. Всяка професия - с нейните рискове.
- А как възникват героите и ситуациите, в които те попадат в повествованието?
- На този често задаван въпрос ми е много трудно да отговоря. Сигурно защото в мен живее душата на импресионист и моментните хрумвания са част от истинската ми същност на Водолей. Може би от някоя дума, от някой стих или ред на песен. Но щом героят се появи в романа имам чувството, че неговите действия не се ръководят от мен. Аз само ги следя и записвам. А колко много герои и ситуации съм намерила в стотиците народни песни и умотворения! Всеки читател може да усети колко фино се преплитат многоликите и многоцветни нишки на фолклора с героите и ситуациите в романите ми.
- Бихте ли отгърнали за нас първите страници от ръкописа, който стои на бюрото Ви? Кога може да се очаква по книжарниците?
- С удоволствие ще ви разкажа за романа, който пиша в момента. Колега преводач и поет от Плевен ми разказа за своя род. Направил е родословно дърво и има събран материал за някои от по-близките до нашето време негови роднини. Сподели, че се е опитвал да напише нещо, но се е уверил, че "човек дори да има един килограм черно брашно, трябва да го даде на майстор". Оказа се, че за такъв майстор смята мен и още в началото беше убеден в правотата на избора си. Дано да съм успяла да отговоря на надеждите му. Повествованието започва в лятото на 1793 г. Не бях чувала за малоазийските българи, но когато се съгласих да работя по темата заживях с радостите и тревогите на тези прокудени от обстоятелствата наши сънародници. Сагата на малоазийските преселници, почти неизвестна на съвременниците ни, много ме развълнува. Направо ме потресе и затова се заех с този проект. Почти го завършвам, а имам идеи и за следващия.
Не мога с точност да определя кога най-новият ми роман ще се появи по книжарниците - това зависи от екипа на ИК "Хермес". Работата по издаването на една книга е дълъг процес. Надявам се да стане до средата на 2025 г., а до края на 2024 г. очаквам да излезе друг от моите романи.

Служители в АЯР на протест за по-високи заплати

автор:Дума

visibility 173

/ брой: 214

"Лукойл": Не продаваме рафинерията в Бургас

автор:Дума

visibility 153

/ брой: 214

25 нови влака от "Шкода" пристигат до 2026 г.

автор:Дума

visibility 175

/ брой: 214

Брюксел разследва "Виза" и "Мастъркард" за таксите

автор:Дума

visibility 161

/ брой: 214

Управляващата коалиция в Германия се разпадна

автор:Дума

visibility 149

/ брой: 214

Харис обеща помощ на Тръмп до инаугурацията

автор:Дума

visibility 174

/ брой: 214

В САЩ разработват план за мир в Украйна

автор:Дума

visibility 167

/ брой: 214

Накратко

автор:Дума

visibility 123

/ брой: 214

Пътят на разбитите надежди

автор:Александър Симов

visibility 139

/ брой: 214

Непредсказуемият Тръмп

visibility 141

/ брой: 214

БСП е микросвят, отражение на прехода

visibility 161

/ брой: 214

Агнето сито и вълкът цял

автор:Гарабед Минасян

visibility 160

/ брой: 214

 

Използвайки този сайт Вие приемате, че използваме „бисквитки", които ни помагат за подобряване на преживяването на потребителите, за персонализиране на съдържанието и рекламите, и за анализ на посещаемостта. За повече информация можете да прочетете нашата политика за бисквитките и политиката ни за поверителност.

ПРИЕМАМ