Опасно явление за единението на БПЦ

(продължение от вчерашния брой)

Бончо Асенов


Либерализацията в регистрирането практически на всяка група, която подаде молба в съда, не е признак за демократизиране на нашето общество. Очевидно само който не е подал молба за регистриране, не е получил такава (в интерес на истината има три-четири религиозни групи, на които им бе отказана регистрация). Това се върши в противоречие с духа на определенията, дадени в Конституцията и Закона за вероизповеданията, съгласно който не трябва да се регистрират като вероизповедания религиозни групи, които имат една и съща верска основа (догматически убеждения) и култова практика. Или пък имат очевидно характера на местно поделение, а са регистрирани като централно вероизповедание. Не може да се регистрират също като институции вероизповедания, които имат едно и също седалище или наименование.

Тогава проследих списъка

на регистрираните вероизповедания и установих:
* Вече имаше регистрирани над 40 религиозни институции на петдесятна основа, 11 на баптистка основа, четири лютерански, три методистки, две мюсюлмански общности, две будистки групи, три адвентистко-реформаторски групи. И разбира се, групи със смесица от различни, най-вече протестантски идеи и възгледи, които са усмотрение на техния   ръководител.
* Няколко местни религиозни групи (от села и малки градове) са регистрирани като отделни вероизповедания, независимо че в същото време са регистрирани централни ръководства на тяхното вероизповедание.
* Най-фрапиращият случай е с регистрираните баптистки църкви. В България още от края на XIX век има баптистка група и до приемането на новият закон тя беше с единно ръководство, обхващаща около 42 местни поделения с около 3500 души последователи. След приемането на новия закон изведнъж са регистрирани нови 11 баптистки църкви. При това осем от тях са основани от чужди граждани, които са посочили един и същ адрес за седалище (София, бул. „Евлоги Георгиев“ N 111, ет 2, ап. 4). А в чл. 15, ал. 2 на Закона за вероизповеданията изрично се казва, че „недопустимо е да съществува повече от едно юридическо лице като вероизповедание с едно и също наименование и седалище“.
* Две църкви с почти еднакво наименование - едната е „Християнска църква възкресение Христово“, а другата „Християнска църква възкресение Христово-София“ са регистрирани на един и същ адрес (София, кв.Драгалевци, ул. „Лешникова гора“ № 65)“.
* Две от лютеранските църкви имат едно и също наименование „Евангелска лютеранска църква в България”. Е, има малка разлика в наименованието - тези в София са написали „лютеранска“, а тези в Шумен „лутеранска“.
* Реално се получава, че към 2011 г. около 30 чужденци стоят начело на български вероизповедания. Шестима от тях са южнокорейци. Да се чуди човек за коя страна става въпрос. При това 12 от тях са посочили ЕГН-та, започващи с 99, а двама от тях имат абсолютно еднакви ЕГН-та (ако това са ЕГН-та).
* Убеден съм, че след внимателен прочит на уставите на част от регистрираните вероизповедания и след запознаване с техните ръководители ще се окаже, че това са прикрития на някои от известните от близкото минало секти.
Всичко това, което ви разказвам и което споделих в книгата си през 2012 г., после разпространявах в интервюта по медиите, в статии, на конференции, та дори и в писма до народни представители с предложение да се прекрати тази порочна практика на регистрация на вероизповеданията.
Не искам да коментирам сегашното положение, когато са регистрирани вече 236 вероизповедания. Да припомним, че на 9 септември 1944 г. в България наред с държавната Православна църква провеждат религиозна дейност още 10 религиозни групи и че на 10 ноември 1989 г. също само 11 религиозни групи в страната са регистрирани и имат право на официална религиозна дейност. А сега, към 1 януари 2025 г., са регистрирани 236 вероизповедания, т.е 21,5 пъти повече религиозни групи - изводите оставям за вас. Умът ми не може да побере, че в малка България така безразборно се регистрира от съда всяка религиозна група, която подава молба. Какво ли ще покаже пък техният анализ сега, който въобще не искам да правя. Но не се учудвайте на това, което става с регистрацията на вероизповеданията - Законът за вероизповеданията доведе до такова печално състояние религиозната обстановка в страната. Предричах го повече от 20 години, но че ще се стигне чак до такова безобразие и безразличие…
Тогава се питах в книгата и сега, след 13 години, отново се питам:

Къде е Комисията по проблемите на вероизповеданията

към Народното събрание да проконтролира как се изпълнява нейният Закон за вероизповеданията. Къде е Министерският съвет да уведоми съответните инстанции, че така не може да се прилага този закон? Какъв е този съд, който регистрира вероизповедания, както се регистрират частни фирми? Къде се журналистите – „тази будна съвест на обществото“, да бият тревога за фрапиращото проникване на чужди религиозни организации и мисионери в страната и за очевидното нарушаване на един закон? Къде са ръководителите на регистрираните доскоро традиционни вероизповедания, за да протестират против това роене на техни групи като отделни вероизповедания или против настъплението на тези чужди мисионери в страната ни? Къде е Държавна агенция „Национална сигурност“ поне да провери адресите, на които са регистрирани по няколко вероизповедения?
Но да се върнем към православните ни проблеми. Прочетохте по-горе, че през 2008 г. е регистрирана като вероизповедание „Истинно православна българска църква“. Тогава никой не е реагирал, може би защото членовете й са били много малка група. Сега регистрираната нова православна църква е малко по-голяма и това разтревожи обществеността и Св. Синод. Уверявам ви, че тези старостилци няма да доведат православната ни църква до разкол. Много са слаби като влияние и много по-силна и единна е сега БПЦ. Дори регистрацията може да има обратен ефект и влиянието на тази група да намалее още повече. Но ми се струва, че това е тревожна реакция на обществеността и ми се ще този случай да е повод да се поправят недъзите на Закона за вероизповеданията. Защото сега логично трябва да последва регистрацията и на другите православни старостилни църкви.

Какво трябва да се направи?

Първо, на основата на действащия Закон за вероизповеданията спокойно може да се отнеме регистрациията на десетки регистрирани сега религиозни институции – било защото имат едни и същи верски убеждения, или защото имат едно и също седалище, или просто представляват местно поделение на някое от вече регистрираните вероизповедания.
Второ. Да се внесат корекции в Закона за вероизповеданията. В това отношение може да се направят поне следните поправки:
1. Изрично да се посочи, че ще се отказва регистрация не само когато дадена религиозна общност иска да бъде регистрирана под наименование или седалище, с които вече е регистрирана друга религиозна общност, но и когато има същата верска основа /доктрина/, богослужебна практика и начин на организиране на своята структура като друга регистрирана вече религиозна общност.
2. Да се посочи, че дадена религиозна общност (група) може да се регистрира като вероизповедание само при условие, че има определен брой свои членове. Само ще спомена, че в Австрия, за да се регистрира дадено вероизповедание, трябва да има най-малко 2000 членове. А в Чехия трябва да има 10 000 вярващи.
3. Софийският градски съд задължително да изисква експертно заключение от Дирекция „Вероизповедания“ при всяка регистрация на религиозна общност. И то от Дирекция „Вероизповеданиия“, направено съвместно с Експертна комисия по проблемите на вероизповеданията, изградена към нея и включваща представители на различни държавни органи и обществени организации. Това вече ще е по-демократично и отговорно. Или най-добре е да се върнем към старата практика – Министерският съвет да регистрира вероизповеданията въз основа на компетентно експертно заключение.
4. Местното поделение да бъде регистрирано в съответната община не само по заявление на централното ръководство. В такъв случай то ще си регистрира стотици местни поделения във всички населени места на страната. Местното поделение  затова е местно, защото вярващи от дадено, регистрирано вече вероизповедание, живеещи в определено населено место, изявяват желание да се обединят и извършват съвместно религиозни обреди. Тази своя воля те трябва да заявят пред кмета, като му покажат и документи от учредителното им събрание. И тук може да се сложи една ограничителна бройка от примерно 20-25 души вярващи. А не както досега двама-трима да регистрират не само местно поделение, но дори и централно вероизповедание.
Тези поправки в Закона ще въведат по-добър порядък в регистрирането на религиозните общности в страната и няма да допуснат нахлуване в нашата страна на чужди мисионери и регистрирането на религиозни групи със съмнителна репутация и дейност. И ще спрат процеса на регистриране на нови православни църкви.
Така че политическите партии и най-вече народните представители трябва да използват прецедента с регистрацията на Българската православна старостилна църква не за да внесат само конкретна поправка в закона, касаещ този случай, а да променят Закона така, че да коригират досегашните регистрации, да въведат ред в бъдещите регистрации и да не се допускат подобни прояви и с другите традиционни за България църкви.

Клуб 24 май