Обирът на руските активи

ЕС одобри предложението на Еврокомисията да се използват арестуваните руски активи за финансиране на войната в Украйна, но не постигна съгласие за механизма или процедурата, по която ще се изпълнява това решение. Такъв е половинчатият резултат
от двудневната среща на върха на ЕС В Брюксел миналата седмица.
„Срещата на върха на ЕС разгледа напредъка за по конкретните стъпки за пренасочване на средства от замразените активи на Русия за нуждите на Украйна, включително възможна военна подкрепа. Срещата призова да продължи работата над последните предложения на Еврокомисията и върховния представител на ЕС (Жозеп Борел)", гласи официалният документ.
На свой ред русофобски настроената Урсула фон дер Лайен бойко разтръби на пресконференция, че Европейският съвет е одобрил доходите от запорираното в ЕС руско имущество заради войната в Украйна да бъдат използвани в полза на украинската страна. Има голяма подкрепа за предложението с тези средства да се осигури военна помощ за Украйна, наперено изрече тя, без да уточни какво се крие зад фразата „голяма подкрепа“.

ДУМА си позволява да припомни

какво е пропуснала да каже тя – решението е взето с мнозинство, а не с единодушие, което говори за разногласия. По нейните думи тези приходи се очаква да бъдат по 3 млрд. евро годишно, като един милиард евро може да бъдат осигурени до юли, ако обаче разработката на механизма за тяхното изземване приключи бързо. В страните на ЕС са замразени като цяло 210 млрд. евро активи на руската Централна банка.
ЕК и Борел предлагат 90% да отидат за закупуване на оръжия за Киев, а останалите 10% на ЕС - за финансиране на отбранителната индустрия на Украйна. По-рано Еврокомисията предложи тези средства да се използват за финансиране на програма за бюджетна помощ на Киев в размер на 50 млрд. евро до 2027 г.
Правителството на Белгия, в чиято юрисдикция се намира международният депозитар на ценни книжа „Юроклиър“ (Euroclear), където са запорирани €190 милиарда на Русия, обеща директно да предостави на Украйна средства, получени от тези активи след данъчното им облагане. Тази сума включва различни руски ценни книжа и кеш. Борел подчерта, че предложението му е да се използват приходите от замразените активи, вместо самите активи. И въпросните около 3 млрд евро годишно могат да дойдат от тях.
Срещата обаче не потвърди механизма за изземване на руските активи и поръча на Европейския съвет на министерско равнище да продължи работата по разработката му.
Това призна и Урсула фон дер Лайен.
„Дебатите са в началото, а не в края", констатира тя. Затова и лидерите на ЕС поискаха от Еврокомисията да изучат всички варианти за мобилизиране на финансиране и да се отчетат до юни. Очевидно да се похвалят преди евровота на 6-9 юни и така да повлияят на резултата му.
Лидерите на ЕС се разминават в мненията си за начините да се финансира украинското въоръжаване, коментира и изданието „Политико“.
„Хайде да бъдем честни: нищо реално във финансирането на отбраната не е решено“, заяви един от европейските чиновници след срещата.
Изданието отбелязва още, че в Брюксел политиците са се съгласили да тласнат Европейската инвестиционна банка (ЕИБ) към по-гъвкава политика за кредитиране на отбранителните компании, макар това да е твърде рисковано за банката. Те смятат, че ЕИБ трябва да разшири финансирането на отбранителния сектор.  Засега банката се ограничава до инвестиране само в малък брой "продукти с двойна употреба", които могат да имат както военни, така и граждански функции.
Освен това участниците в срещата не успяха да вземат решения за издаване на еврооблигации за финансиране на милитаризацията на европейската индустрия. Не всички страни да съгласни да се финансира войната чрез отбранителни облигации. Възможността за издаване на съвместни облигации на ЕС се подкрепя от Франция, Естония, Полша, но "по-пестеливите страни" като Германия, Холандия и Австрия - са категорично против тях. Франция и Естония дори са предложили използване на съвместни заеми за финансиране на разходите за отбрана – както по време на КОВИД пандемията. Но мнозинството от държавите членки категорично отхвърлиха и подобна стъпка.
ДУМА припомня, че по-рано страните от ЕС одобриха резолюция на Еврокомисията, според която доходите от руски активи не принадлежат на Русия. Според банкови експерти това е все едно да се твърди, че доходът от банков депозит

не принадлежи на собственика му.

"Идеята, че руските замразени активи не принадлежат на никого, е абсурдна, тъй като те имат конкретни собственици", контрира тези дни руският президентски говорител Дмитрий Песков, цитиран от ТАСС.
От официалните съобщения не става ясно каква позиция са изразили на срещата Австрия и Унгария, които още преди нея публично се бяха обявили срещу военното финансиране на Украйна със замразените руски активи. Това австрийският премиер Карл Нехамер обяви пред журналисти преди да влезе на срещата.
По-рано в. „Политико“ писа, че Малта и Люксембург също са се обявили против използването на парите за такива цели. Двете държави плюс Ирландия настояват за по-подробен анализ на одобрения от ЕС план за използването на руските активи, твърди на свой ред агенция „Блумбърг“.
Ако се съди от фазата за „голямата подкрепа“ на Лайен, на срещата въпросните страни не са отстъпили от позициите си.

Варианти на грабежа

Западните санкции срещу Русия в края на февруари 2022 г. станаха основа на кампанията за замразяване и използване на активите на Русия. Оттогава темата активно се обсъжда на Запад.


Еврокомисията фиксира сумата на 260 млрд. евро под формата на ценни книжа и пари в брой, държани в страни на Г-7 и ЕС, уточни ТАСС. Най-много или 191 млрд. евро са блокирани в белгийския депозитар „Юликлиър“, включващ и едноименната „Юроклиър банк“ (Euroclear Bank). Франция е замразила около €19 млрд., Германия  приблизително €210 млн. Швейцария извън ЕС и Великобритания, обяви блокирането на руски суверенни активи в размер на 7,7 млрд. швейцарски франка (8,8 млрд. долара) и 13,7 млрд. паунда  ($15,6 милиарда).
Що се отнася до златните резерви, руските власти неведнъж заявяваха, че те не са изнасяни от страната.


Споменатите суми нарастват, ако към тях добавим и замразените средства на санкционирани лица (сред тях може да има руско злато, но на частни лица). Според ТАСС общата сума на тези средства в Германия достига 4,1 млрд. евро (4,5 млрд. долара), в Швейцария 17,6 млрд. франка, в Обединеното кралство 22,7 млрд. паунда, като според в. „Гардиън“ сумата е 25 милиарда. Иззетите активи в САЩ се оценяват на 5 млрд. долара, в Канада на 328 млн. долара. Само блокиране на руски активи е извършено въз основа на вътрешното законодателство на страните, въвели съответните санкции.
На Запад продължават разискванията как да се използват замразените активи, което Русия с основание оценява като чист международен грабеж. Най-радикалният вариант е за пълна конфискация на активите, което предлага САЩ. Вашингтон задейства обсъждане на конфискацията в рамките на Г-7. Юристи от групата излязоха със становище, че конфискацията е законна от гледна точка на международното право, ако иззетите средства се считат като обезщетение за причинените от Русия вреди на трети страни.
Всъщност планът на ЕС, одобрен на сегашната среща, е по-мек и предлага конфискуване не на самите активи, а на печалбите от тяхното реинвестиране и използването им за Украйна. Според оценките на ЕК той ще позволи да се получат 15-20 млрд. приходи от руски активи през 2024-2027 г. Миналата година руските активи в размер на 191 млрд. евро донесоха на „Юроклиър“ приходи от лихви в размер на 4,4 милиарда евро).

В България хвърлиха око на "Камчия"

Руски имоти на санкционирани лица да бъдат замразени, предлага законопроект на депутати от ПП-ДБ. Акцентът в него е връщането на собствеността на Санитарно-оздравителния комплекс "Камчия" на българската държава. Комплексът, който е на брега на морето и включва хотели, детски лагер, учебни и спортни зали, басейн и дори авиокосмически център, е собственост на кметството на Москва.
Депутатите от ПП-ДБ Надежда Йорданова и Ивайло Мирчев предлагат и други руски имоти на санкционирани лица да бъдат замразени.
Комплексът е открит през 2010-та година от тогавашния кмет на града Юрий Лужков. България е сред страните, подкрепили санкциите срещу Русия заради войната в Украйна. Законопроектът на депутатите от ПП-ДБ на практика регламентира прилагането на ограничителните мерки у нас.

Ненадеждно хранилище на пари

По принцип конфискуването на резервите на централните банки може да се извърши с решение на Съвета за сигурност на ООН. Ако се прилага едностранно въз основа на националното законодателство, тази мярка се счита за несъответстваща на международните стандарти, въпреки че е била прилагана на практика (напр. САЩ в Ирак през 1991 г.). С просто око се вижда, че ЕС и Западът действат едностранно, макар че в акцията им срещу активите са замесени много страни и тя изглежда е многостранна. Но на практика е на едностранна основа.
Анализатори твърдят, че кампанията ще бъде негативно възприето от държави, чиито активи се намират в страни, подкрепили санкциите. А това може да пренасочи потока от средства към други юрисдикции – и вместо към банки в ЕС, тези средства може да отидат, примерно, в Китай.
Допълнително има опасения, че финансовите институции, в които се намират руски активи, могат да бъдат въвлечени в дълги съдебни процедури с неясни перспективи и рискове.
Британският в. „Гардиън“ цитира анонимен дипломатически източник по повод одобреното предложение на Европейския съвет от последната му среща на върха: „Това е много сложно предложение, защото е абсолютно уникално и това е направено за първи път, с всякакви последствия по отношение на правни разклонения, потенциални системни, финансови и икономически рискове“.
Сред лидерите на общността не случайно има  опасения, че накрая международните съдилища ще решат да прехвърлят всички пари на Русия. А това не само че няма да доведе до подпомагането на Киев, но и ще подкопае репутацията на Европа като надеждно хранилище на средства.
"Европейците трябва да са наясно с щетите, които подобни решения могат да нанесат на тяхната икономика, на техния имидж и на репутацията им на надеждни гаранти на неприкосновеността на собствеността", предупреди и говорителят на Кремъл Дмитрий Песков.
Ето какво написа в германското сп. „Фокус“ един от най-известните в страната журналисти Габор Щейнгарт, който е бил главен редактор и издател на авторитетния икономически в. „Ханделсблат“ и носител на редица германски награди за своите публикации: „Други страни - Китай, Саудитска Арабия, Бразилия, Южна Африка - също могат да излязат с идеята да се обогатяват за сметка на американски и германски активи в чужбина. Никой във Вашингтон, Уолстрийт, Франкфурт или Лондон не се интересува от това. Всички прекрасно разбират, че конфискацията на имущество ще доведе до ответни мерки… В крайна сметка това би било нововъведение и нарушение на международното право с непредвидими последици за доверието във финансовия пазар. В един момент парите ще трябва да бъдат върнати в Русия".
Френският експерт по санкциите Агат Демараи съветва да се запази стратегическо спокойствие: „Западът, и по-специално Вашингтон, трябва да се научат да живеят със своите критици и опоненти, без веднага да търсят как да ги накажат“.

Москва може да срине еврофинансите

Острият вербален отговор на руската страната не е единственият коз в нейните ръце. Да, действията на ЕС бяха окачествени като „кражба“ и „грабеж“ от външния министър Сергей Лавров и говорителката на ведомството Мария Захарова. Или като потъпкване на такъв изначален принцип на Запада като неприкосновеността на собствеността и основни международни норми не само в глобалния финансов сектор.
Но заслужават внимание както действията, за които намекна Песков, така и думите на Лавров, че „ние ще действаме огледално, ще разглеждаме всеки конкретен случай.
Ето обаче и друга по-страховита контрамярка от Русия. Отговорът й може да доведе до фалит на ключовия европейски депозитар на ценни книжа „Юроклиър“. Това е заявил неназован европейски експерт в интервю за агенция "Ройтерс", което бе тиражирано и в други медии. Експертът се занимава точно с този проблем.
"Фалитът на „Юроклиър“ ще подкопае финансовата стабилност на целия ЕС и може да доведе до световна финансова криза", вещае  той пред "Ройтерс".
Според финансовия експерт дори при конфискация на руските активи, „няма да може да се използва значителна част от тези средства за подкрепа на Киев - те ще трябва да останат в баланса на "Юроклиър", за да да осигури „финансов буфер“ и да гарантира оцеляването на тази структура под ударите на ответните мерки, които Брюксел очаква от Москва и нейните международни партньори. Освен това „Юроклиър“ ще бъде изправена пред вълна от искове, най-вече от Русия".
По думите му, на първо място руската ЦБ може да отнеме „33 милиарда евро активи на „Юроклиър“ в руска юрисдикция. Очаква се Русия да заведе дела за конфискация на активи на „Юроклиър“ в Дубай и Хонконг. ЕС трябва да се подготви и за множество съдебни дела от западни банки, които също ще загубят своите активи в резултат на санкционната война.
„Това е механизмът, чрез който (Русия) може напълно да опустоши „Юроклиър“, обяснява европейският служител. Това на свой ред ще доведе до общоевропейска или глобална финансова криза, тъй като до 37 трилиона евро капитал се управлява през тази платформа в световен мащаб", отбелязва "Ройтерс".  
И като сигнал, че това може да се случи, преди 10-на дни в руските съдилища бяха заведени искове срещу международния депозитар „Клиърстирйм банкинг“ заради замразяването на руски активи от 74 млн. евро. Това е вторият международен депозитар, заедно с „Юроклиър“, от чиито действия са пострадали руските инвеститори. Размерът на блокираните в него активи на Русия е значително по-малък - 134 милиона евро. Но това звучи като знак, че от „Клиърстирйм банкинг“ руските контрамерки могат да се прехвърлят и към „Юроклиър“.