Не се избивайте, момчета!

На откриването на лова в Ъглен, Ловешко, между две пусии се събираме при колите. Мястото е голо, всеки държи изпразнената си пушка на рамо, някои са скършили двуцевките, както и трябва да бъде. Най-младият ловец обаче, дали защото по-уморен от другите, обляга чифтето си на джипа. Друг изпуска кучето си и то започва да се дави с друг мъжкар. Спускат се да ги разтървават, но кучетата вече са на кълбо, и в заслепената си ярост бутат облегнатата на джипа пушка и тя пада с цеви в краката ни. Проверяваме я - вътре са два патрона 13/0. Какво щеше да стане с нас, ако беше гръмнала? Младежът гледа тъпо и мънка, че я е сложил на предпазител. Обяснявам, че на други места той незабавно щеше да бъде лишен от лов не само за излета, но и докрая на сезона. Последствия обаче няма, ловът продължава.
Само че на други места последствия има. Още на втората седмица от откриването на сезона за групов лов само регистрираните прострелвания са четири. Един на място, други двама берат душа, един ослепен. Синдромът на нехайството и чувството за безнаказаност, убедеността в собствената ни безопасност ни играят лоши номера. Все още не сме разбрали, че боравенето с оръжие изисква желязна дисциплина без никакви компромиси, че ловът е преди всичко организация на безопасността на ловците, и едва след това - удоволствие, което ние сме готови така лекомислено да почерним...
Затова освен другите мерки призовавам да се проведе национална кампания за забрана на ловните патрони, снарядени със сачми 13/0 и по едри, както е и според закона, който никой не спазва. Да се извършат повсеместни проверки за това дали гоначите са оборудвани със сигнални елеци и шапки, и където това не е направено и не се практикува - дружинките да се лишават от право на лов.
Наложително е всички да подкрепим такива мерки, за да гарантираме безопасността на ловните излети, за да не окървавим и този сезон така, както окървавихме предишния...