Няколко думи
Политическа абстиненция
/ брой: 65
Социологическата игра на "тука има, тука няма" е едно от най-втръсналите неща в българската вселена на прехода. Този безкраен комар е естествено следствие от абсолютната безидейност на обществения живот, подлютена допълнително от абстиненцията, в която се намира страната. Когато за четири години си предозирал с избори, е трудно да излезеш от режима на извънредност и да започнеш да полагаш банални, ежедневни усилия за развитие.
Социологът Андрей Райчев вчера обяви, че шансовете за предсрочни избори наесен са 70 на сто, а правителството било нестабилно. Райчев е от мъдреците на прехода и думите му никога не трябва да бъдат пренебрегвани, но точно в този случай прогнозата му подлежи на анализ. Вотът на недоверие показа, че подкрепата за кабинета всъщност се увеличава. Това, разбира се, е тактическа подкрепа, но нищо в ситуацията не показва истинска нестабилност. Дори хората на Доган не напуснаха управлението, а те с години са тренирали спорта по обезглавяване на правителства в подходящия момент. Тоест днес се намираме в особена ситуация - парламентарната подкрепа е стабилна, опозицията е разпарчетосана, разединена и хилава, а на хоризонта дори не се очертава нов Месия, който да подпали надежди и вдъхновение.
Въпреки това ни казват, че кабинетът бил нестабилен. Интересна гледна точка.
Всъщност цялата прогноза на Райчев се опира на поведението на Бойко Борисов, който многократно не скри своето разочарование, че не е премиер на страната, и то в такива исторически времена. И това за предсрочните избори наесен идва да ни каже, че след пристигането на митичния конвергентен доклад, повече няма абсолютно нищо, което да държи правителството заедно. Ето това е голямата илюзия, но може би проблемът е, че управлението и досега не е казало ясно какви са големите цели, които иска да постигне. Това е камък в градината на левицата, защото тя трябва да бъде различния глас в едно трудно управление и редовно да задава инициатива за политики, за които другите партии не биха се сетили. Това за еврозоната е лозунг, който полулибералните медии насадиха, за да извинят нещастните действия на своите политически любимци. Но истината е, че правителството има по-широк хоризонт на действие, най-малкото, защото изборите ще са като руска рулетка. Те могат да променят много, но могат и да произведат абсолютно същите резултати, което ще е фатално за здравия политически разум в страната. Преформулиране на управлението може да има и в рамките на този парламент, тоест изборите не са необходимо условие за това. Времената са турбулентни, а България все още не може да излезе от треската на вечните избори и заради това те вечно се мержелеят като халюцинация на хоризонта.
Разбира се, че нов вот е възможен. Въпросът е дали той ще доведе до реална промяна. И понеже никой не знае отговора на този въпрос и понеже никой не е наясно с последствията от такъв курс, много по-вероятно е вотът тази година да ни бъде спестен. Защото този, който ги предизвика, ще бъде дамгосан. Проблемът е, че от безкрайни прогнози за вотове никой не може да изгради хоризонт на действие повече от няколко месеца. Ето това е опасното в ситуацията. Другото е от лукавия...