Огромни дисбаланси показва картата на вузовете

Само 18% от действащите студенти у нас се обучават в 7 професионални направления, които се търсят от кандидат-студентите, а реализацията на завършилите е висока. Затова пък 38% от обучаваните са в 19 направления, които се търсят слабо, а завършилите се реализират в ниска степен. Има 29 направления, в които са заети по-малко от половината от отпуснатите бройки. Като цяло обявеният от държавата капацитет на вузовете ни е запълнен на 53%. Подобни огромни дисбаланси в системата на висшето образование показва анализът на МОН в Картата на висшето оразование, публикувана за 30-дневно обществено обсъждане.

Професионалните направления и специалности са раз-делени в четири групи - с висока степен на реализация на завършилите и висока степен на търсене от кандидат-студентите; с висока степен на реализация и ниска степен на търсене; с ниска степен на реализация и висока степен на търсене; с ниска степен на реализация и ниска степен на търсене. Огромно е разминаването между търсене и предлагане, между нуждите на икономиката и обществото и обучението, между различните региони на страната. Най-малко места са запълнени в направления като Математика (19,1%), Теория на изкуствата, материали и материалознание, политически науки". Сред слабо търсените направления са и химия, физика. Само 1% от студентите ни са в направленията на природните науки, докато в Европа този процент стига до 12,4. По-зле от нас по този показател е само Латвия. Запълнени обаче са местата в Медицина, Стоматология, Театрално и филмово изкуство, добре стоят в това отношение и Педагогика, Зъботехника, Ветеринарна медицина. В Медицината обаче относително висок е процентът на чуждестранните студенти, приети у нас срещу заплащане, докато от завършилите, както е известно, мнозина предпочитат по-добре платената работа на Запад. 

Най-масови продължават да са направления като Икономика, Педагогика, Администрация и управление, Медицина, компютърните науки, Право. 

Сериозни са дисбалансите в структурата на висшето образование. Най-много вузове - 27, има в Югозападния регион, в който влиза и София. Най-малко са в Северозападния регион, където са само МУ-Плевен и три филиала на други вузове. Отворен въпрос е обаче трябва ли в този район да се отварят нови вузове, при положение че в него завършилите масово напускат района след дипломирането си.

Националната карта съдържа множество разрези и данни за системата на висшето образование, тя ще се актуализира всяка година. Целта е постепенно да се премахнат дисбалансите и мрежата от университети да отговаря на реалните нужди на регионите и на прогнозите за пазара на труда, казват от МОН. Остава открит въпросът за кокошката и яйцето - бизнесът ли да диктува в какви направления и специалности да е обучението, или образованието да сочи пътя за развитие на бизнеса. Не е ясно също как ще се регулира картата на вузовете, та да е ефективна, при положение че България няма особена представа за развитието на икономиката, за структурата на фирмите и плановете за производствени предприятия в бъдеще.