Призраците на „Велика България“ и „Велика Албания“
/ брой: 191
Алексей Чичкин, Алексей Подимов
Росийское Военное Обозрение
Един от проблемите в този балкански регион идва от спора между София и Скопие. България възприема македонците като субетнос на българите, считайки техния език за втора книжовна норма на българския език. Днес в Северна Македония, както в монархическа Югославия (1919-1941) и в Титова Югославия (1945-1992), твърдят, че македонците са отделна нация.
През пролетта на 1941 г. Царство България окупира около 80% от територията на югославска Македония и почти цяла гръцка Македония. След 1944 г. София се отказва от претенциите си за цялата територия на Македония.
Днес Албания и Косово подкрепят сепаратизма на македонските албанци. Добре известната натовска стратегия за „Велика Албания“ включва присъединяването на граничещи с Албания региони в Северна Македония и Гърция.
В момента се разиграва сценарий за постепенното разделяне на Северна Македония между послушните на ЕС и НАТО „Велика Албания” и „Велика България”. Западът няма доверие на Скопие заради етническата, икономическата и транспортната близост на Северна Македония със Сърбия. Освен това Западът не се нуждае от междинна славянска страна по най-краткия път между Адриатическо и Черно море...
Със съкращения
Двете карти са на руското издание
Коментар: Руските автори допускат фундаментална грешка. И в монархическа, и в Титова Югославия българският характер на Македония се оспорва само от Белград, а не от населението на тези изконни български земи, окупирани от сърбите след 1919 г. Очевидно Чичкин и Подимов изобщо не познават трудовете на акад. Сергей Лихачов, който през 70-те години на XX век подкрепи България по „македонския въпрос“ и написа: „Българската Държава на Духа се простира от Балтийско море до Тихия океан и от Северния ледовит океан до Индийския. Вие сте най-древната от съществуващите днес културни нации не само в Европа, но и в света. Миналото погълна античността и древния Рим, но България остана като жива отломка от древната европейска култура...“