Искам думата
Загубени в превода на близкото ни минало
33 години след "оня" 10 ноември още спорим в какво време живяхме и накъде вървим
/ брой: 219
Камелия БАЗОВА
Парадоксално е, че в най-новата ни история има най-много митологеми и неясноти именно заради митологизирането и реидеологизацията на годините преди 1989-а. Този период беше задраскан като "тоталитарно, забранено, престъпно" време. Още повече с приемането на един пристрастен, субективен и политически закон, който криминализира цял период от развитието на Третата българска държава.
Какво се е случило преди 33 години все още не е напълно ясно за широката публика. И за изследователите това е важна и интересна тема, с която са свързани и много от днешните процеси в света.
Оказа се, от дистанцията на времето, че оценката за Тодор Живков и отношението към него също търпи развитие. Той не е онзи "комунистически сатрап", а по-скоро се е опитвал да реализира по-плавен преход, при запазване на регулативните функции на държавата, с цел да не се допусне социалния срив, който настана на практика след промените.
В своите спомени по-късно Живков се обръща към бъдните поколения, като казва: "Знайте, че ние не бяхме светци, но не ние ви подготвихме това мрачно бъдеще. Оставихме ви една добре развита държава при социализма, с която можете да се гордеете, че я е имало." Той казва на следователите и прокурорите, които го разпитват след ареста му, че ако търсят вина за катастрофата, да я търсят след 10 ноември.
Да, геополитическата обстановка тогава беше такава, че успя да наложи злополучния и криминален преход, който вече ни е добре познат и за който още се питаме свършил ли е или продължава. Свидетели на процесите твърдят, че американските експерти Ран и Ът са били съгласни, че българското селско стопанство, индустрия, здравеопазване и т.н. са били на световно ниво, но въпреки това са наложили реформите към пазарна икономика. Които се оказаха не реформи, а разграбване и рухване на социалистическата икономическа и социална база и обръщане на обществото по западните неолиберални релси.
А неолибералният капитализъм започва да изгрява с идването на Рейгън и Тачър, които изместват от историческата сцена социалния капитализъм на Кейнс, построен след Втората световна война. Така средната класа, която бе продукт на социалния капитализъм и на социализма, беше унищожена от глобалния неолиберализъм, обявен от Фукуяма за "края на историята", и от нашия прекрасен криминален преход.
И днес, въпреки приказките, че сме направили своя "цивилизационен избор" едва ли не окончателно, се намираме на кръстопът. Светът се променя главоломно, старата система на сигурност и икономически връзки се разпада... За да разберем накъде да тръгнем, трябва да видим процесите в миналото, и то в най-близкото ни минало. А то, уви, е обвито с митологеми и страниците му още не са прочетени обективно и докрай. Да не говорим за учебниците по история, в които този необективен, цензуриран и митологизиран прочит е очеваден. Такъв замъглен поглед пречи да се види истината и многообразието на процесите преди 1989-а и в т.нар. преход.
И пак се питаме: а сега накъде?
Но ако не знаеш откъде си тръгнал и накъде вървиш, е най-вероятно и никъде да не стигнеш...
Последвайте или харесайте в-к "ДУМА" във ФЕЙСБУК --> ТУК <--
Споделяйте нашите публикации.