Задънена улица за Косово и за Запада

На Балканите геополитиеските бури се отразяват по балкански. На пръв поглед  КОВИД-19 засенчи всички предизвикателства и конфликти в региона, но един горещ въглен – Косово - отново стана поле за размяна на удари между геополитическите играчи. Играчи, които следват свои стратегически интереси на Балканите, но все още не са стигнали до „разпределение на сферите на влияние”, както често се е случвало в миналото.

Насред пандемията Косово се оказа в политическа криза, която разклати не само пръкналата се наскоро държава, но и постави въпроса за последствия за региона от случващото се в страната – заради международните аспекти. Докато гражданите в Прищина с дрънкане по тенджери с черпаци всяка вечер изразяваха  отношението си към политиците, а не към действия на властите в битката срещу новия коронавирус, правителството на Албен Курти, който е партията „Самоопределение“, спечелила изборите през есента на 2019 г, се срина от власт заради на битките за власт между президент и премиер. Зад тях, без съмнение,

стоят различни външни сили, с противоположни позиции

по начините за „рестартиране на диалога между Сърбия и Косово”, чиято цел е „нормализиране на отношенията между двете страни”. А всъщност целта е да се постигне признаване на независимо Косово от Белград. Сделка, която да се приеме не само от управляващите в Белград и Прищина, макар и със стиснати устни, но и от самото население. И която би осигурила водеща роля на съответната геополитическа сила не само в Косово, но и на Балканите.

Играчите се откроиха ясно. Както и целите им. Албен Курти, наричан „косовския Че Гевара” по времето на студентските протести срещу Милошевич в Прищина, дойде на власт след спечелени избори с обещание да „отърве страната от корумпирани личности”. Открито упрекна в корупция президента Хашим Тачи, минаващ за най-проамериканския политик в Косово, и не скри, че няма намерение да следва безпрекословно „наставническата линия на Вашингтон  в опитите за подновяване на преговорите със Сърбия”, както пишат на Запад. Естествено, Курти никак не е долюбван в Държавния департамент и това бе явно изразено от назначения от президента Тръмп специален посредник за диалога Белград-Прищина, който е Ричард Гренел, посланикът на САЩ в Берлин. На Вашингтон е необходим бърз изход от кризата с признаването на Косово, за да се отчете външнополитически успех в кампанията за нов президентски мандат. Още повече, че това е в унисон със заявени от президента Тръмп външнополитически стратегии още при първата му битка за Белия дом. Натискът на Гренел, казват, е дал нов импулс не само за възобновяване на преговорния процес с Белград, но и за ново лансиране на идеята за „корекция на граници” или „размяна на територии”. Само и само да се постигне напредък, а това не би могло да стане без компромис от страна на Белград, който категорично отстоява каузата си, че „Косово е част от територията на Сърбия”. Това е  записано и в сръбската конституция. За САЩ президентът Тачи е човекът, който може да води „ползотворни преговори” със сръбския президент Александър Вучич, което обаче се е оспорило от премиера Албен Курти. От своя страна, той налага собствена стратегия като отказа сваляне на въведените 100% мита за внос на сръбски стоки, което бе поискано от Вашингтон, прилагащ в случая към Сърбия първия елемент от политиката на „моркова и тоягага”.

Тези 100% мита бяха формалната причина за замразяване на диалога Белград-Прищина, но проточването донесе точки на Белград. Там не бързат, отчитат новите повеи в геополитическите процеси.  Вучич, чиято власт в Белград е безспорна, без съмнение е отчел, че проточващите се преговори с Косово са му полезни. Първо наистина държат Сърбия „на голямата шахматна дъска”, както се изразяват в Белград, но и сеят раздори сред политиците в Прищина. Отделно на преден план Вучич поставя въпроса за правата на малцинствата в Косово, тоест на косовските сърби, както и за защитата на православните храмове и манастири, достатъчно многобройни в тази страна. От страна на Сърбия това се приема за ключов въпрос в диалога.Още повече, че 100 процентовите мита бяха отменени на 1 април. Но при условия да бъдат допускани в Сърбия автомобили с косовска регистрация, а ако това не се случи до 15 юни, митата ще бъдат възстановени. Силният натиск на посланик Гренел се оказа с ефект. Но дава основание за извод, че Белград явно мисли в дългосрочен план. Политическата нестабилност в Косово е възможност за отстояване на собствени интереси. Факт е, че Прищина -  политиците и населението - наистина са притиснати  между антиевропейски елит, воден от Тачи, и проевропейски настроения, олицетворявани от Курти. Косовският премиер не само настояваше да води преговорите със Сърбия, но и имаше амбиции да отстрани окончателно от властта старите кадри на АОК, един от които е и президента Хашим Тачи, стар приятел от онова време на държавния секретар на САЩ Мадлин Олбрайт.

Другата част от неговите обещания, с които спечели изборите с лявата националистическа формация „Самоопределение”,

бе да се бори с корупционните практики на високо ниво в Косово.

Правителството, което сформира, бе коалиционно с  Демократична лига за Косово (ДЛК). Но натискът на Вашингтон в полза на президента Тачи, за да се постави начало на нов диалог с Белград с негово участие ,  бе съпроводен с нов метод – финансов натиск. Наложиха се ограничени икономически санкции чрез замразяване на $200 млн годишно. Отправиха се заплахи, че „ще оставим Косово на произвола на съдбата”. Имаше и намеци за изтегляне на военни части от страната. При високите нива на безработица и при ниски темпове на  ръст на БВП, това са мерки с особено болезнени последици. Така политическата криза настигна Косово в разгара на коронната епидемия. Не само коалиционният партньор в правителството се противопостави на Курти, но и голяма част от проамериканския политически елит. Използва се ситуацията, при която Курти се противопостави на искането на Хашим Тачи да се обяви извънредно положение заради КОВИД-19. Премиерът Курти се опасява, че при извънредно положение властта ще се упражнява чрез Съвета за национална сигурност, който се оглавява от президента Тачи. Това би му осигурило ключова роля в борбата с вируса, което ще нанесе удар върху амбициите на Курти да го отстрани от влияние, а после от власт. Но за въвеждане на извънредно положение се обяви и вътрешния министър Агим Велиу от коалиционната ДЛК. Курти уволни министъра за незачитане на волята му, но това го скара с партньорите.  Така се стигна до внасяне на вот на недоверие към правителството на Курти, внесено от коалиционния му партньор ДЛК. Съвсем по балкански. Вотът бе подкрепен от 84 депутати и правителството падна. Но прави впечатление, че председателят на парламента Вьоса Османи, който е от ДЛК, гласува за Курти, защото „гласът на народа се пренебрегва днес”. Явно в самата ДЛК има разнобой, който е отглас от разединението на политическия елит в страната. Курти е смятан не само за проевропейски политик, но е харесван от редови косовари заради реформаторските си идеи. Неговите ограничителни мерки срещу коронавируса с въвеждане на полицейски час предизвикаха протести в страната, но той си позволи да обвини Тачи в неспазване на същите мерки. В този момент правителството му падна с мотив „подценяване на заплахата от коронавируса”. Той заподозря, че е станал жертва на преврат, защото не е подкрепил идеята за размяна на територии, което било „тайно споразумение със САЩ”. Неговите думи, че „това е моторът зад вота” са широко коментирани в Прищина.

Вашингтон не скри удовлетворение от падането от власт на Курти, а ЕС се задоволи с „косовските политици да не дестабилизират сами държавата си”. Прави впечатление заявеното от САЩ след вота, че те „нямат план за подялба на Косово”, с което явно се цели удар срещу авторитета на Курти. Той наистина оповести „сделката на Тачи с Вашингтон за размяна на територии”, но плати политическата цена.

Друг е въпросът за ЕС. В Косово има достатъчно антиевропейски гласове, които казват

за ЕС, че е „конктруктивно двуличие”.

Това е последица от липсата на категорична позиция на Брюксел, че не подкрепя идеята за размяна на територии между Сърбия и Косово. От една страна, Мирослав Лайчак, назначеният от ЕС посредник за диалога Белград-Прищина, заявява, че Брюксел не подкрепя размяна на територии, но върховният европредставител за външната политика и сигурността Жозеп Борел, всява усложнения с позицията, че „не се противопоставям на промяна на границите, ако има съгласие на двете страни”. Съвсем по брюкселски. Още повече, че и Лайчак, и Борел са бивши външини министри на страни (Словакия и Испания), които не са признали Косово за независима държава. Също съвсем по брюкселски. Който може, да разчита сигналите. Лайчак не бе приет от Хашим Тачи, а Борел не скрива отношението си към него. В същото време руският посланик в Белград Александър Боцан-Харченко, заявява, че окончателно решение за Косово трябва да се вземе в Съвета за сигурност на ООН, за да се замени резолюция 1244, която сложи край на войната през 1999г. Допълни, че Москва е готова да се включи в диалога, ако Сърбия пожелае това. В отговор от кабинета на Гренел излязоха с позиция, че „който е готов да допринесе с идеи и да подпомогне стабилността, мира и бъдещето на Косово и Сърбия, е добре дошъл”.

Дали това е „духът на Елба” или нещо като нова Ялта, може да се е спори, но е факт, че големите винаги намират пролуки в съществуващите сблъсъци.

Но при дебат в Бундестага германсикят външен министър Хайко Маас изрази мнение, че размяната на територии или корекции на граници е неприемлива. Не била и внесена на масата за преговори. ”Игрите с границите допълнително удължават решаването на сложния проблем”, казва Маас. Той подчерта, че „промяната на границите цели влияние на трети страни и води до задънена улица”. Берлин не смята, че има неустойчивост по отношение на сигурността на Сърбия и Косово, но отношенията им са деградирали.  Явно Берлин ще се стреми да има роля за възстановяване на диалога меежду Белград и Прищина и то по време на своето председателство на ЕС от 1 юли. Не може да не се отчете, че има разминаване в позициите на ЕС и САЩ, този път по отношение на диалога Сърбия-Косово. Спроде Германия ,трябва да се напомни на Москва, че отговорност на ЕС е посредничеството в диалога между Белград и Прищина. А това е заявка, че този път ЕС няма да гледа мълчаливо, както при бомбардировките над Сърбия през 90-ге години, което донесе възможността да се обяви през 2008 г независимо Косово.

Тези дни Белград обяви отваряне на границите си с всички свои съседи, включително с Албания, но без Косово. В Прищина това бе прието като „дикриминация” и „неравноправно отношение”. Особено при факта, че Албания не граничи със Сърбия. Да, но е видно, че диалогът за нормализиране на отношенията е в задънена улица. Не е ясно какво предлага ЕС като изход от тази ситуация и що за компромиси от двете страни могат да бъдат дискутирани. Но се дава възможнаст на Вучич да съобщи, че „очаквам повече от президента Тръмп”, защото „аз се боря за страната си”. Това изявление даде повод на бившия съргавен секреар г-жа Мадлин Олбрайт, което е от опозицонната в момента Демократическа партия, да заяви, че „ Вучич с желязна ръка обърна политиката на САЩ срещу Прищина в полза на Белград”. Задънената улица Косово стана част от предизборната битка в САЩ! А Белград потрива ръце, че се е противопоставил на „тези хора, дето искат Сърбия да признае независимо Косово и да няма свои законни искания”. Вучич признава, че „не е лесно, но очакваме повече от Тръмп, отколкото от Олбрайт и Елийт Енгел”, албански лобист във Вашингтон.

А после разговаря с Путин по телефона, за да обсъдят не само двустранните отношения или да изрази благодарност за руската помощ в битката срещу коронавируса с „отдаване на чест на руските военни екипи”, но и за ситуацията в Косово и Черта гора. Уточнил е също посещения на високо ниво. Подчертал е, че Денят на победата е посрещнат с достойнство и уважение към героите като не е позволено да се фалшифицира историята. Няма съмнение кого и как ще подкрепи Москва, която е и член на СС на ООН. Беспорно е, че Вучич ги умее тези политики.

А на Косово му предстоят нови премеждия. Предложения от Тачи нов кабинен с премиер Абдула Хоти от ДЛК,  трябваше да бъде гласуван след вота на недоверие на 2 май, но конституционният съд отмени процедурата поради неспазване на законови изисквания за предоставяне на нов мандат. На свой ред, Курти настоява за нови избори. Има опасения, че негови привърженици може да предизвикат масови протести и да се стигне до насилие. Нещо типично, по балкански. Протести може да има и срещу самия Курти.

Нестабилна ситуация в период на пандемия. И диалог в задънена улица. Докато косоварите са загубили доверие в политиците си и не искат нищо друго освен отпадане на визите за ЕС. Независимо, че 50% от бюджета на Косово идва от Брюксел. Въпросът е какви технически и политически стъпки могат да бъдат предприети, за да се стабилизира Косово, а оттам и региона, за да няма връщане към минало, което е носило само болка за гражданите на Балканите. Но ако само паднат визите, нали няма съмнение колко люде ще останат в Косово? Както се казва, балкански неволи на фона на геополитически игри за влияние.