За Турция - прагматично, по европейски

Предстои поредната среща на нашия премиер с г-н Ердоган, но този път в компанията на премиера на Катар, който казват, че е личен приятел на турския министър-председател. Срещата е обявена като официална, но делова, само за часове, поне що се отнася до присъствието на емблематичния трикратен победител в турските парламентарни избори през последното десетилетие. Срещата е специална, в Евксиноград и според официални източници ще бъде посветена на транспортно-икономически теми, търговски взаимоотношения и съответно инвестиции. Едва ли ще се обсъжда вносът на турските домати, но народът български отдавна си е създал мнение за тях и не престава да се чуди докъде я докарахме с нашите експерименти в земеделието.
Честите срещи на г-н Борисов с г-н Ердоган означават, че между двете страни съществуват активни двустранни отношения, взаимен интерес и възможности за взаимоизгодно сътрудничество както в областта на икономиката, така и в политическите контакти. Прието е да смятаме, че нашата страна е формулирала ясно своите позиции, съобразила ги е с интересите ни във всички области и твърдо ще ги отстоява. Може би наистина ще се получи договорка за изграждането на магистралния път Русе-Истанбул, което ще отвори повече възможности за лесен, доходоносен и приятен достъп до обединена Европа, за да не се повторят негативизмите и спомените от югоембаргото. Ако България успее и да наложи изграждането на трансграничния коридор номер 8, това ще ни доближи повече до Европа, отколкото напъните да играем ключова роля тук или там.
Турция е най-големият ни съсед и май ние сме останали нейният единствен съсед, с който постоянно поддържа добросъседски отношения. Защото са известни не само сложните й отношения с Гърция, ниското ниво на връзки с Израел, активната й роля в Сирия като организиране на опозицията срещу режима на Башар Асад, острите изказвания срещу Малики и приютяването на обвинения от него и издирван чрез Интерпол вицепремиер на Ирак, борбата й с Иран за регионално влияние и т. н.  Факт са добрите постижения на Турция в областта на икономиката и отбелязания й ръст от 8-9% на БВП в предходни години, което наистина й осигурява място сред най-развиващите се глобални икономики. Но е факт и че международната рейтингова агенция Стандарт енд Пуърс понижи перспективата за дългосрочния кредитен рейтинг на Турция от "положителна" към "стабилна" и че ръстът през 2012 г. ще е около 4% поради очаквано "охлаждане" на икономиката. За нас е важно, че Турция проявява разбиране към ролята си на ключово звено в енергийните проекти, които целят свързване на ЕС с газовите и нефтените находища в Каспийско море и Средна Азия. Явно ние разчитаме чрез нея да намалим зависимостта си от руските газови доставки, но този въпрос е спорен и не много ясен за обществеността ни. Мечтата на Анкара да построи Трансанадолски газопровод, чрез който да изтласка Русия от печелившия европейски пазар, може и да си остане само мечта. А и отношенията Русия-Турция са повече от стабилни и предсказуеми.
В същото време няма как да отминем с безразличие някои изказвания на Ердоган във връзка с етническото напрежение в Македония. Думи като "страната ми е готова да окаже всякаква помощ на албанците в стремежа им към създаване на по-голяма държава и ако трябва ще помогнем и с оръжие, за да защитим правото на самоопределение" или "ако Македония не уважава правата на албанците, то държавата им може да се разпадне" няма как да не звучат най-малкото тревожно за българското ухо. И в момент, когато Русия пита дали в Косово се обучават командоси от опозицията в Сирия, Ердоган съобщава, че Армията за освобождение на Косово не е терористична бунтовна армия, а отразява желанието на албанците да защитят страната си. Още по-странно би трябвало да ни изглежда, че турски сайт съобщава как протестиращите в Кърджали металурзи от Оловно-цинковия комбинат искат помощ от Ердоган, за да си решат проблемите със заплатите. Повечето от тях са с т. нар. турски произход, но те не само са наши граждани, но и хората, с които сме делили залъка хляб и в по-трудни времена. Някак не е за вярване, че намират упование в чужд премиер. Е, може да се приеме и като влияние на турските сериали, които заливат телевизионните ни екрани и където държавата си е на място и всичко е красиво. Но външният министър на Турция Давутоглу казва, че "ние не правим шоу, ние предприемаме конкретни стъпки" и е прав, независимо че политиката му на "нулеви проблеми със съседите" явно е в застой или поне така казва опозицията в Анкара.
Между другото честа практика е вътрешни проблеми да се решават чрез двустранни контакти или съвместни заседания, защото преди българското правителство Турция имаше съвместни заседания с Ирак, Азербайджан, Сирия, Гърция, но това вече е в миналото, а и ситуацията е много различна, особено  в Сирия.
Всеобщо е мнението, че Европа и САЩ се нуждаят от Турция, за да се справят с безредиците след т. нар. "Арабска пролет" и предизвикателствата на иранските ядрени амбиции. Истанбул е домакин на почти всички срещи и преговори между Иран, Запада, Русия и Китай, както и на тези с "Приятелите на Сирия". Политическите революции, или както и да се наричат в региона, разбиват стария арабски ред и поставят ислямистки движения начело на страните от Близкия изток. Именно поради тази роля на Турция и отличните отношения в момента на Обама и Ердоган, Западът игнорира действията на премиера във вътрешен план и ползва страната зад граница, особено в посока Иран и Сирия. В това време в турските затвори има около 100 журналисти, реформите в образованието предизвикват протести поради опасения от разрастване на религиозното обучение, интелектуалци се опасяват от растящия ислямски консерватизъм в балканската страна и т. н. Защото и европейската писта на Турция е в застой, 18 преговорни глави са блокирани, самата страна повтаря, че не се нуждае от ЕС и има други геостратегически приоритети, но ЕС има 14 000 компании, базирани в страната, и остава най-големият търговски партньор, т. е. Турция се нуждае от Европа. Най-малкото, за да се модернизира бързо, което й е приоритет.
Тук ние можем да сме полезни, особено ако успеем правилно да разчетем предимства, да се наложим като стратегически партньор, без да си затваряме очите пред явно вмешателство по вътрешни теми или по отношение на други страни на Балканите. Нашата активност в двустранните отношения трябва да има мярката, която няма да доведе до поставянето ни в неблагоприятна позиция. Защото сложните и противоречиви процеси, които текат и на югоизток, и на запад от нас, носят рискове за сигурността ни. Да се раздухват националистически страсти или да се търсят временни политически дивиденти, да се натрапват популистки изказвания, не е далновидна стратегия. На Турция трябва да се гледа прагматично, в нея живеят и наши сънародници, които имат и български паспорти. Те са и наш мост към големия съсед, а не само да се търси обратната връзка.
Като народ сме гостоприемни и дано тези високи гости от Катар и Турция останат широко скроени като нашите вече европейски души, за да се създадат трайни търговски-икономически отношения, които независимо дали са в областта на транспорта или на енергийните връзки, да са в интерес и на редовите граждани. Независимо от етническа или религиозна принадлежност. Това са правилата на Европа, а тях дори сега, в период на криза, нашият народ особено цени. Както и в миналото. А за нерешените въпроси, като прилагането на Ангорския договор за нашите тракийски бежанци, все ще се намери време, дори и да не е сега. Въпрос на приоритети.