За "балканизацията" в сърцата ни

    Кой знае защо, но скоро се сетих за една стара мисъл на Стефан Цанев, че "всяка идея, за която се говори скучно, ще бъде убита". Поводът беше заключителната реплика на акад. Георги Марков в новата му книга "Балканизацията" - геополитическо явление в конфликтознанието", където той призовава заедно да извикаме "Сбогом на балканизацията" и това да го направим за нас си. Не само не е скучно, но е завладяващо да се чете, внимателно и бавно, за сложните ситуации на Балканите през последните 125 години, ролята на великите сили тук, съдбата на народите и всичко това с ясното съзнание, че идеята за помирение и търпимост едни към други в този изстрадал регион може да има бъдеще. Да не бъде убита в зародиш, както се е случвало в миналото. Защото няма добри или лоши народи, има добри или лоши политици, които поне сега трябва да опровергаят Стефан Цвайг, че "Европа свършва там, където не се слуша симфонична музика, а се играе хоро". "Хорото" го играем всички на Балканите, но музиката по-често е поръчвана от други. Защото именно великите сили десетилетия налагат "сателитния синдром" на страните тук, кръстосват интереси за сметка на народите и всички в края на краищата са получили своя покровител, понякога сменян под напора на съдбовни събития, но никога не са намерили дълголетно спокойствие в отношенията със съседите си. Ние по вековна традиция се плюем, воюваме помежду си, не можем да разделим история и територии и сме дали възможност да съществува терминът "балканизация", в който се влага по-често пренебрежение, недоверие, подценяване и всичко, което говори за размирици. Причини за размирици винаги е имало, но не народите в региона са ги създавали. Но историята им е доказала, че няма вечни победители. И истината не може да бъде нито сръбска, нито българска, нито турска и т.н. Думите на акад. Георги Марков са важни и затова, защото все още има конфликтни точки на Балканите, а разпалването на противоречията може да доведе до нова трагедия като последната европейска война при разпадането на СФРЮ. Впрочем създадена пак по волята на великите сили като кордон срещу "противниковия отбор", а след разпада на СССР вече ненужна като обединение. Близо до мисълта, че "разделяй и владей" не е празна фраза. А ние се разделяме дори при отразяването на събитията от Балканската война, чиято 100-годишнина ще честваме през есента. Турците казват, че Шукри паша не е предал Одрин, а се е съгласил на примирие, защото българските войници жестоко са клали населението в Одринска Тракия (впрочем стари български територии) и е трябвало да спаси хората от издевателства. Сърбите, които са имали две дружини на този фронт, претендират, че те са основни победители. Къде оставаме ние с нашите първи в света бомбардировки на Одрин и чутовната храброст на българския войник, воювал с единствената идея, която го е обединявала през всичките ни войни и съществуване - всички българи в етническите граници на Отечеството, завещано ни от преди нахлуването на османлиите. Това само за да се разбере, че трудно ще бъде създадена обща история на балканските народи, но помирение между тях и толерантност може да има, защото те наистина трябва да се научат да мислят самостоятелно, като сближаването им да става по пътя на диалога и взаимните отстъпки. За това призовава акад. Марков в "Балканизацията" със своите "беседи" и отговаря на въпроса защо днес сме такива, каквито сме. Защо са ставали и стават драмите на Балканите и как да  създадем нагласа за опрощение и поглед в една посока. Защото и днес Румъния гласува с "червен картон" при вземането на решение да се даде статут на Сърбия за кандидатка за присъединяване към ЕС и се мотивира с правата на власите в тази наша съседка. Македония не само не може да реши спора с Гърция за името си, но продължава да гради идентичност на гърба на нашата история, а Албания се възторгва от мечти за величие, което, дори да се нарича "Велика Албания", може само да повтори нашите стремежи за "България на три морета". Генезисът на тези прояви е посочен точно, аналитично и мъдро от акад. Марков, но ние на Балканите, не само в България, трябва да се научим да четем с разбиране. Сега му е времето.
Но геополитическото понятие и явление "балканизация" не изчезва, а трайно се е настанило в речника на политици, журналисти, учени, граждани и си има своето покритие. Но с какво сме по-лоши ние, балканците, от другите народи? Затова е нужно да се намери отговор на въпроса кой стои зад Балканския геополитически възел и "кому е изгодно" той да се заплита или разплита, но никога да не намери решение? Важното е не само да се самоуважаваме, но и да можем да се уважаваме взаимно. Тази книга има такава цел. Дали ще я прочетем внимателно и с разбиране, не само ние, а и съседите ни, зависи от волята и целите, които сме си поставили. Дано го направим с поглед в бъдещето.