Върховенство на закона или на произвола
Противоконституционен атавизъм позволява на монополите съдебно да малтретират гражданите
/ брой: 94
Преди дни американският посланик Джеймс Уорлик направи поредното изявление: у нас имало две правосъдни системи - една за богатите и овластените, които оставали извън закона, другата - за обикновените българи. Изявлението възбуди общественото мнение, провокира многопосочни реакции. Най-енергично реагираха главният прокурор Борис Велчев и председателят на Върховния касационен съд (ВКС) Лазар Груев. "Това е напълно неоснователна и неприемлива теза, която обижда магистратите в България", възразиха те.
Разбира се, че е неоснователна и неприемлива, бързаме да се присъединим. Споделят това възражение и известни юристи, парламентаристи, бивши министри, евродепутати, които по-добре от Негово Превъзходителство познават нашенските правосъдни реалии. Нека приведем само част от констатациите им досежно съдебната власт в България.
"Прокуратурата не иска да разследва",1 заявява Йонко Грозев, адвокат правозащитник. "Прокуратурата е пощенска кутия, следствието е в клинична смърт",2 заключава Бойко Рашков, бивш зам.-министър на правосъдието и бивш шеф на следствието. "Прокуратурата е черна дупка за много от корупционните случаи",3 признава Бойко Великов, бивш председател на Комисията за борба с корупцията към Народното събрание. "Следователите бездействат",4 твърди Миглена Тачева, бивш министър на правосъдието. "Съдебната власт е главният мазол на България",5 констатира с болка евродепутатът Евгени Кирилов. "Съдилищата постановяват решения против законите на страната",6 категоричен е Костадин Паскалев, бивш заместник министър-председател.
Повечето водещи медии алармират с аналогична категоричност: "Прокуратурата е параван на мафията";7 "магистратите оглавяват класацията за най-подкупните служители в държавата";8 "съдебната власт не борави с истината и закона";9 "съдебната власт имитира дейност";10 българската правосъдна система е "дясна ръка на мафията и на организираната престъпност";11 "няма правосъдие в тази държава".12
Е, къде вижда Негово Превъзходителство две правосъдни системи, след като толкова авторитетни политици и медии твърдят тъкмо обратното: на практика в България не съществува нито една? Всеки, който се е сблъсквал с българската съдебна власт, може да потвърди от личен опит, че случаите на съобразено с върховенството на закона правораздаване всъщност са изключението, което потвърждава извода: в България няма правосъдие. "Само" 762 809 са били спрените от прокуратурата наказателни дела, без да са приключили по същество.13 През 2009 г. са прекратени по давност още 70 958 дела.14 Това означава 833 767 ненаказани престъпления. Това означава да се насърчават престъпниците да продължават да закононарушават. Това означава, че у нас властва върховенството на произвола! Какво по-убедително доказателство за отсъствието на действаща съгласно конституцията съдебна власт от факта, че реформите все не успяват. И трябва ли да се чудим тогава защо т.нар. съдебна власт оглавява класацията за корупция?
Така че нека не се засягат уважаемите г-н главен прокурор и г-н председател на ВКС, а да запретнат ръкави и да започнат да решават проблемите. Както направи преди дни Общото събрание на ВАС с решението си срещу полицейския произвол да се ограничава свободата на движение. Нека насърчим утвърждаването на тази практика, като на същото основание - чл. 35 на конституцията, ТР на КС № 10 по к.д. № 12/2003 и директива 2004/38/ЕО - ВАС отмени и противоконституционно налаганите с акт на МС, вместо със закон, паспортни такси, а също и винетните такси, за което ДУМА пише нееднократно. Нека уважаемите г-н главен прокурор и г-н председателят на ВКС да не продължават да си затварят очите пред противоконституционните текстове в гл. 36 на ГПК. По силата на тези текстове (чл. чл. 404 т. 2, 410(1) т. 1, 411, 417 т. 1, 2, 7 и 8 от ГПК) всеки български гражданин може да бъде набеждаван и осъждан, без дори да подозира това. Дори е фабрикуван терминът съдебен акт на несъдебно основание.
Няма грешка, драги читателю! България вероятно е единствената страна в света, в която съществува подобно противоправно явление! Съдебен акт на несъдебно основание е също като дървено желязо или сух дъжд! Тревожното е, че този противоконституционен атавизъм от тоталитаризма е възпроизведен отново през 2007 г. в новия ГПК, и то след като България стана член на ЕС! По същество това е законова вратичка за овластяване на произвола.
Ако приемем актовете на органите за безапелационни доказателства, това означава да разтворим още по-широко вратите за произвол на държавната и общинската администрация, да насърчим корупцията и организираната престъпност. Същото се отнася и за чл. 411 от ГПК. Издаването на заповед за изпълнение въз основа на документ или извлечение от счетоводни книги, без съдът да проверява достоверността на предоставената от заявителя информация, без да призовава или известява лицето, набедено за длъжник, без да му бъде осигурено правото на защита,15 равенство и условия на състезателност,16 без публичност,17 без възможност за установяване на истината18 е абсурд, съществуващ вероятно само в нашето "право". На какво правно основание се приема, че документ или извлечение, изфабрикуван от престъпен монополист например вярно отразява съдържащите се в него факти и обстоятелства, а не е документ с невярно съдържание?
Тази порочна практика продължава обаче в престъпване решенията на Конституционния съд: правото на защита е основно, всеобщо, лично право на гражданите, то е средство за защита на техни нарушени или застрашени права или законни интереси, Конституцията има непосредствено действие.19
Конституцията подлежи на изпълнение както всеки нормативен акт, сочи и изтъкнатият наш конституционалист проф. Борис Спасов. Тъй като разпоредбите й имат непосредствено действие, конституцията се включва в системата на действащото право на Р България.20 Нормите й са императивни и когато гражданите ги прилагат, те действат в рамките на субективните права, които са им предоставени от законодателството.21 Ако има несъобразени с конституцията разпоредби или закони, непосредствено действие ще имат конституционните предписания.22
Конституцията не е пожелание, а действащо право, подчертава КС. Тя подлежи на прилагане както всеки друг нормативен акт. По силата на непосредственото й действие (чл. 5, ал. 2) всеки гражданин, всяко юридическо лице може да се позовава на основния закон в защита на своите права и законни интереси.23
Императивен е и чл. 6 на Европейската конвенция за правата на човека и основните свободи (ЕКПЧОС): "Всяко лице, при решаването на правен спор относно неговите граждански права и задължения..., има право на справедливо и публично гледане на неговото дело в разумен срок от независим и безпристрастен съд." А конвенцията има предимство пред вътрешното ни законодателство по силата на чл. 5(4) на конституцията.
Върховенството на произвола продължава да властва обаче над върховенството на закона. Жертва на този произвол са над 7 милиона български граждани. Те са брутално ограбвани и насилвани ежедневно. Негодуванието в обществото лавинообразно нараства. А прокуратурата и ВКС се правят, че не виждат протестите, гледат с неохота на опитите на медиите, вкл. ДУМА, и на обществеността да ги подтикнат с юридически аргументи и доказателства да изпълнят служебните си задължения, като защитят правата и интересите на гражданите, т.е. на държавата.
Неприемлив, уважаеми г-н главен прокурор и г-н председател на ВКС, е властващият престъпен произвол, а не критиката досежно вашето бездействие. Именно тази практика обижда магистратите в България, защото ги задължава да престъпват върховенството на закона, поставя ги в услуга на престъпни монополисти и на чиновници, брутално обявили се за държавата.
Затова започнете незабавно процедура по прогласяване за нищожни чл. чл. 404, т. 2; 410(1) т.1; 411; 417, т. 1, 2, 7 и 8 от ГПК (ДВ, бр. 59/2007 г.), както и чл. 237, бук. "в", "д","к" от ГПК (ДВ.бр.12/1952 г. отм.). Това ваше задължение произтича от Конституцията на Република България (чл. 5, ал.1, 2, 4; чл. 56; чл. 57, ал. 1, 2; чл. 86, ал. 1 и чл. 121, ал. 1) и чл. 6 на ЕКПЧОС. За да спре замърсяването на правното ни пространство. Да се постави началото на създаване на действително ефективна и достъпна съдебна власт, съответстваща на конституцията и европейските норми, в съгласие с основните начала на правото и справедливостта. И да не се позорят повече държавата и правната ни система!
Нам трябват не реформи, а правов ред и върховенство на закона!
------------------------
1) в. "Труд", 29 юли 2008 г.
2) сп. "Правен свят", април 2008 г.
3) в. "Монитор", 25 юли 2008 г.
4) в. "Пари", 23 юли 2008 г.
5) в. ДУМА, 25 юли 2008 г.
6) телевизия "Би Ти Ви", 25 юли 2008 г.
7) в. "Пари", 28 юли 2008 г.
8) в. "Монитор", 25 юли 2008 г.
9) в. "Сега", 2 май 2007 г.
10) в. ДУМА, 29 юни 2005 г.
11) в. "Земя", 23 юли 2008 г.
12) в. "Поглед", 10 дек 2007 г.
13) в. "Труд", 19 март 2007 г.
14) в. "Сега", 6 ноември 2009 г.
15) Конституция на Р България, чл. 56; чл. 122(1); Закон за съдебната власт, чл. 7(2)
16) Конституция на Р България, чл. 121(1); ГПК, чл. чл. 8, 9
17) Конституция на Р България, чл. 121(3); ГПК, чл. 11; Закон за съдебната власт, чл. 7(1)
18) Конституция на Р България, чл. 121(2); ГПК, чл. 10.
19) ТРКС № 3 от 17 май 1994 г. по к.д. № 1 от 1994 г. (ДВ бр. 49/1994, попр. бр. 52/1994)
20) Борис СПАСОВ, Учение за конституцията, изд. "Сиби", С., 1997, с. 91
21) Пак там, с. 92.
22) Пак там, с. 93.
23) ТРКС № 10 от 6 октомври 1994 г. по конституционно дело № 4 от 1994 г. (ДВ, бр. 87/1994)