В света на Оруел или когато престъпленията се наричат нередности

Приключиха изборите за държавен глава и органи на местната власт, обяви Централната избирателна комисия. В действителност приключи поредният фарс. Опасенията на Венецианската комисия, ПАСЕ, ОССЕ, неправителствени организации и някои медии се сбъднаха. Т. нар. избори биха рекорда по шокиращи манипулации и фалшификации: контролиран вот, белязани бюлетини, незаконна агитация, купуване на гласове, гласуване след края на изборния ден, натиск върху кандидати и избиратели, дори заплахи за физическа разправа. От МВР пък разпоредиха, че за тях "не вaжи" конституционният императив на чл. 25 и 26: само валидната лична карта удостоверявала кой е български гражданин! Така десетки хиляди граждани се оказаха в "забранителен" списък, докато обявени за издирване криминално проявени лица се оказват "правоимащи".

Стотици хиляди пък са "фантомите"

според бившия член на ЦИК проф. Михаил Константинов.
Ами лишените от правото да гласуват над един милион граждани с български паспорти зад граница?
Ами стотиците хиляди "недействителни" бюлетини? От фондация "Отворено общество" посочиха, че когато количеството им надхвърля 3%, вотът се смята за контролиран. При огласените от ЦИК 6,4%, или тройно повече, вотът определено е бил чудовищно контролиран.
Ами фалшификациите в София? Липсват протоколите от 35 секции; липсват подписите на половината от членовете на ИК в над 100 протокола; със съмнителна достоверност са други 130 протокола...
Ами незаконно изнасяните чували с бюлетини?
Ами депутатите от ГЕРБ Станислав Иванов и Иван Божилов, които присъстваха при преброяването?
Ами скандалната сделка между ГЕРБ и ЕНП в Главиница, Силистренско, с която властта си подсигурява повечето от инфраструктурните проекти?
Ами отказът на медиите - най-вече издържаните пряко от българския данъкоплатец национални медии - да предоставят на всички кандидати равнопоставени условия?
При 48,4% избирателна активност на втория тур за президент подадените гласове са 52,58% към 47,42% в полза на Росен Плевнелиев. Каквито и да са цифровите и словесните еквилибристики изводът е категоричен: само една четвърт от имащите право на глас дадоха вота си за избраника на властта. 74,56% не пожелаха да го подкрепят. Или им е била отнета възможността да гласуват. Което пък е друго категорично свидетелство, че целта на фабрикувания от мнозинството Изборен кодекс е да лиши част от народа да упражни конституционното си право на глас.
Плевнелиев следователно не е избраник на Върховния суверен на Република България, на целия народ.

Той е избраник на властта

Най-многото, което може да представлява, е само малка част от народа. И съгласно чл. 1, ал. 3 на Конституцията, в никакъв случай "не може да си присвоява осъществяването на народния суверенитет".
Значителна част от тези 74,56% избиратели в действителност отказват да участват в изборния фарс. Не желаят да приемат изборен кодекс, който безапелационно предвижда служебна победа за властта. Не желаят да приемат и властта с нейния "цивилизационен" избор от перманентни лъжи, нагъл грабеж над гражданите и обществото, чудовищни фалшификации, с нейните Бочоолу и Гочоолу, с изцъклените от екрана очи на Данко Хаирсъзина. Отказът от участие също е избор, и то осъзнат - това също е проява на електорална воля. И никой не може да внушава на народа, че не гласува, защото е доволен. Народът е Върховен суверен, той е този, комуто властта принадлежи не само по конституция, но и по смисъл, по разум и по Божия воля и усмотрение. Той е този, който отказа реално да легитимира властта на избраника на властта. Защото избраникът на властта е друг, враждебен, защото като част от властта е лъжлив и крадлив. А демокрацията - нека припомним - е преди всичко народна воля,

народът никога не е малцинство

"Изборни неудобства", "изкривявания", "технически неуредици", "лоша организация". Така властта квалифицира драстичното престъпване на върховния ни закон. Всичко е правилно... Народът избра европейско развитие на България... Моите министри доказаха, че има политическа класа... След време животът ще бъде по-различен... Благодарим на партията, на партията, на партията... Ако Оруел беше жив, щеше да си гризе обувките от завист. Новоезикът на герберите вля свеж аромат в животинската ферма. Дори надмина най-смелите му словесни попадения. Да ви напомня това за Министерството на истината? Да ви напомня, че робството е свобода, войната е мир, а невежеството е сила?
"За лошата организация на изборите може да се носи административна, но не и наказателна отговорност", приглася прокуратурата по повод скандалното престъпване на конституцията. "Всичко, което не е посочено в Наказателния кодекс като престъпление по отношение на изборите, е нарушение", пояснява и главният прокурор.
Така ли е в действителност? Нека припомним, че от 1991 г., откакто е приета демократичната конституция, прокуратурата е прекратила (поради давност, неизвестен извършител, основателно или неоснователно бавене и пр. тути кванти) приблизително 1 000 000 (един милион) преписки. Дали всичките тези жалби за извършени - но ненаказани - престъпления също са "нарушения"? Дали пък горното изявление не идва да подскаже

каква ще бъде съдбата на поредните жалби

Наистина ли подобно тълкуване може да бъде правомерно? Особено когато чрез преднамерени актове се цели да се узурпира действителната воля на народа, правата на гражданите? Какво е разписал законодателят в Наказателния кодекс?
В чл. 282 на раздел "Престъпления по служба" четем: "Длъжностно лице, което наруши или не изпълни служебните си задължения, или превиши властта или правата си с цел да набави за себе си или за другиго облага или да причини другиму вреда и от това могат да настъпят немаловажни вредни последици, се наказва с лишаване от свобода до пет години...". Ако от деянието са настъпили значителни вредни последици или е извършено от лице, което заема отговорно служебно положение, наказанието е лишаване от свобода от една до осем години, а за особено тежки случаи - от три до десет години. Разпоредбата предвижда също лишаване от право да се заема определена държавна или обществена длъжност.
В случая иде реч точно за такива лица, които във връзка с изборите са нарушили или не са изпълнили служебните си задължения, превишили са властта или правата си и в резултат от тяхното действие или бездействие са набавили за себе си или за другиго облага или са причинили другиму вреда и от това са настъпили такива немаловажни вредни последици като престъпване конституционно гарантираните права на гражданите.
Нека поясним: длъжностните лица не извършват "нарушения". В изискванията за заемане на поста, на който са поставени (назначени, избрани), ясно са разписани техните задължения. Те са длъжни да бъдат

изпълнители на волята и интересите на нацията

да се ръководят единствено от закона и да бъдат политически неутрални (чл. 116 на Конституцията). Онези от тях пък, които са избрани за народни представители или за министри, полагат клетва със същото съдържание. Следователно всяко "нарушение" от тяхна страна може да се тълкува само и единствено като осъзнат акт на престъпване на Конституцията; те съзнават общественоопасния характер на своето деяние, предвиждат и искат настъпването на немаловажни и общественоопасни вредни последици. Със своите действия те засягат държавните и обществените интереси в такава степен, че накърняват основите на държавността и личностната ценностна система. Именно тази висока степен на опасност отличава престъплението от нарушението, от обикновената простъпка. Затова в никакъв случай не може да квалифицираме като "нарушения" такива деяния на длъжностни лица, които престъпват закона и в резултат на такова престъпване някои придобиват облаги, а други - вреди!
Точно на това учат студентите в юридическите факултети доцентите и професорите по наказателно право. Защо уважаемата прокуратура смята, че в практиката не трябва да е така? А дали съставът на чл. 282 е осъществен "по отношение на изборите" или пък "по отношение" на друга дейност - това е ирелевантно. Щом някой е придобил облаги, а друг - вреди, и извършителят е длъжностно лице, Наказателният кодекс е категоричен за наличието на съставомерно деяние.

Злото се корени в Изборния кодекс обаче

който е изработен от "експерти" на ГЕРБ и приет от мнозинството в НС през януари т.г. Много са пороците на този кодекс, да се изброят само, е необходима цяла студия. Нека посочим единствено, че ЦИК е превърнат в политически орган на изпълнителната власт, директно зависим от "списъците" на МВР, от служба ГРАО при МРРБ, от "волята" на МВнР да открива избирателни секции в чужбина. Повечето от пороците на кодекса директно престъпват върховния ни закон. Оказваме се в зловеща ситуация. Демократичната ни конституция не е отменена, но при условията на герберското властване на практика действат герберските противоконституционни закони и актове. Властта е обявила неподчинение на гражданските закони, на ЕС норми, опитва се да налага тотален терор над гражданите и обществото. "Тоталитаризмът се промъква в обществения организъм и се настанява безцеремонно в икономиката и оттам навсякъде", алармира и Васил Василев, основател на Съюза на работодателите в България. Ситуацията напомня тази в Германия след завземането на властта от нацистите: демократичната Ваймарска конституция не е отменена, но в Германия действат само и единствено нацистките противоваймарски закони и актове.
Изборите трябва да се контестират - това е повече от очевидно! Президентските - пред Конституционния съд. Общинските - пред Административния съд. Като се подеме

национална кампания в защита на демокрацията

Учени и преподаватели, студенти и учащи се, учители, медици, представителите на замиращия малък и среден бизнес, арендатори, работодатели и синдикати - всички заедно да излезем в защита на конституционния правов ред. Против напиращото тоталитарно зло.
Ако Георги Димитров успя да разгроми фашизма в Лайпциг, това се дължи на обстоятелството, че непосредствено след завземането на властта от нацистите в Германия съществуваше все още "нормативна" (буржоазна) държава - тази на Ваймарската конституция, която постепенно бива измествана от "прерогативната" държава на нацистите. Заслуга на Георги Димитров е, че с усета си на забележителен политик той осъзна ситуацията, овладя я и успешно вби клин между нормите на все още съществуващата буржоазна държава и тези на бързо формиращата се нацистка държава. Важна е следователно осъзнатата първа стъпка. Индивидуалната смелост, примерът, който вдъхновява и който може да се разпространява. Той е и най-добрата защита срещу тоталитарното зло. Именно индивидуалната смелост и примерът за морална отговорност направи съвсем справедливо от Георги Димитров световен герой.