Срам, огорчение и разочарование
/ брой: 128
Петра ТАШЕВА
Не ми се пуска нито радио, нито телевизор. Не ми се чете и вестник. Вярвам, че повечето българи са като мен - огорчени и разочаровани от случващото се. Вярвам, че и те изпитват срам да гледат и да слушат избраните от нас как се карат, как дори си посягат.
Колко години вече живеем в този абсурден театър?! Толкова ни се отщяха всякакви управници, че ако пак има скоро избори, ще стане като във вица: "На новите избори ще гласувам за Али Баба, защото поне неговите разбойници са само 40."
Толкова печално изглежда красивата ни България, че прилича на страна, оставена на изживяване. И това продължава повече от три десетилетия. Оставаме твърде често жестоко излъгани. Затова сега сме огорчени, разочаровани и изпитваме срам. Ние се срамуваме, но не и те, които се карат неприлично в Народното събрание. Не само до "хляба наш насущний" е въпросът. Кой ни осигурява сигурност и спокойствие, кой мисли за нашите работни места, за доходите ни, за бъдещето ни?
Сега, когато е запалена една безсмислена и безумна война в Европа, когато всеки ден загиват невинни и се рушат жилища, заводи и културни сгради, когато се сриват градове, на нас са ни нужни подготвени и кадърни политици, умни, разумни и грижовни управници. Не искаме да бъдем хвърлени в ненужни разпри със съседи и съотечественици, не искаме първобитно разрешаване на спорове. Искаме дипломатичност, резултатни разговори, искаме сговор и приятелски отношения. Искаме да ни бъде осигурено търговско и културно сътрудничество на равни начала с другите страни. Държавниците трябва да се разбират, уважават и да работят съвместно за своите народи. Всеки държавник, който не успява да опази народа си от война, е безотговорен.
Не бива да удовлетворяваме амбициите на тези, които се запътват към властта, само за да удовлетворят своите цели, само за да се изявяват като лидери, а всъщност са хора, които нямат реална представа за себе си и за своите възможности. Те не могат да се погледнат отстрани, да видят посредствеността си, да разберат своята немощ и да усетят своето безсилие.
Искам да вярвам в умните, практичните и разумните българи. Защото вече няма накъде, няма и за кога. Дошло е време да си оправим "двора и къщата" и да си спасим държавата, за да оцелеем.