Ще помръкне ли харизмата на Ердоган?

Редица световни наблюдатели предричат, че КОВИД-19 ще увеличи търсенето на диктатори, които ще се явят като спасители. Короната помага финансовият елит да остане анонимен, а инструментите за преустройство на света най-лесто могат да се приложат именно чрез диктаторско управление.

Но има и други, които вещаят сгромолясване именно на авторитарните режими, защото коронавирусът вади наяве неефективността на тяхното управление. Управление, което се е изродило в боричкания между "дворцови клики" и не е доказало способност за справяне с вирусната епидемия. Да не говорим за очаквания спад в икономиките и стандарта на живот.

Именно затова един от основните въпроси, които вълнуват напоследък наблюдателите в Турция, е ще успее ли президентът Ердоган, отдавна определян като диктатор и даже 

султан на република

да се справи за пореден път с проблемите на страната. А те са свързани както с начините за справяне с корона кризата, така и с последствията от нея. След 17 години на власт той няма как да се оправдава с предшествениците си и да им прехвърля вината за тегобите на турците днес.

Ердоган наистина е изправен пред най-големите си предизвикателства в главозамайващата си политическа кариера. Дошъл на власт като реформатор с идеи и готови решения в името на просперитет на страната, издигнал нивото на турската икономика до непознати висоти, които се приветстваха от турците и които поставиха опозицията в ситуация на кротки наблюдатели, днес той чува, че харизмата му е избледняла и няма сигурност за нови изборни победи. Казват, че неговата ПСР - Партия на справедливостта и развитието, едва се доближава до 40% подкрепа. Дори съюзът с дясната националистическа ПНД с лидер Бахчели не дава гаранция за изборен успех.

Приеман като символ на промените и възвеличаван като "най-значимия турски лидер за последните 100 години" или "лидер в глобален план", днес Ердоган е упрекван, че президентската му администрация не се справя своевременно и изостава при взимането на решения за мерки срещу вирусната криза и за спасяване на икономиката. Инициативата била минала в ръцете на опозицията, главно в ръцете на спечелилите местните избори кметове в Истанбул, Анкара и Измир - Екрем Имамоолу, Мансур Яваш и Тунч Сойер. Докато централната власт се помайва с набирането на средства за битката с вируса или при доставките и производството на маски например,  тези доста по-енергични и млади кметове доказват, че могат бързо да взимат ефективни решения, да ги прилагат на практика и да обират овациите на голяма част от населението. Същото население, което гласуваше масово в полза на Ердоган близо две десетилетия. 

Факт е, че той постигна забележителни успехи, както в ръста на БВП и в намаляването на бедността, така и за предоставяне на власт на "черните турци" - онези от Анадола. Но в същото време, демонизирайки кемалистите, кюрдите, алевитите или изобщо светски настроените турци, той стигна до ситуация да има съмнения във вечността на харизмата му. И обедини опозицията. Нещо, срещу което бе насочена цялата му политика на лидер с консервативен ислямски мироглед, допълнен с популизъм. Социологически проучвания сочат, че опозиционно настроените турци вече са повече от 50%. Въпросът е ще намери ли Ердоган

ново зайче в ръкава си

за да излезе от ситуация на икономически срив, масови критики за корупция по високите етажи на властта и проблеми с кюрдите в Югоизточна Турция. Смята се, че е настроил срещу себи си много хора, особено след чистките след опита за преврат през юли 2016 г. Задкулисието в Анкара говори, че Ердоган се е изолирал сред своите съветници в Сарая и черпи идеи само от тях. А при днешните условия това обрича усилията му за изход от ситуацията на неуспех. Той не само иска да остане на власт, не само да спечели изборите през 2023 г., но и да посрещне с овации 100-годишнината от обявяването на Турската република като президент с неограничена власт. Нещо, което постигна чрез референдум за нова президентска система на управление на страната. Ердоган знае, че ако не успее, може да го настигне отмъщението на достатъчно на брой засегнати от стила му на управление, който казват, че облагодетелствал само обкръжението му. 

Няма да му е лесно, когато на всеки две седмици растат цените на основните хранителни стоки - средно с 8 до 50%. Най-висок е ръстът при яйцата - с 50%, и при олиото - с 30%. Един долар вече се разменя за повече от 7 турски лири. Дали откриването от Ердоган на двете кули на моста при Чанаккале тези дни ще му осигури нова подкрепа? Това е новият грандиозен проект за мост с дължина 3563 м, казват, че е най-дългият в света, който ще струва над 10,5 млрд. долара и ще осигури преминаването при Чанаккале само за 6 минути. Идеята е стара, както и начините, по които се афишира, но мостът трябва да влезе в експлоатация през 2023 г. Именно това повтаря непрекъснато и той - "целта е 2023 година, когато ще дадем необходимия отговор на опозицията". Убедено твърди, че няма да има предсрочни избори. Но самият факт, че го съобщава, показва, че обществото дискутира тази възможност. В тази връзка задкулисието в Анкара припомня негови изказвания преди други предсрочни избори. Не се крият очакванията, че "всеки момент може нещо да се случи".

Обсъждат се различни идеи. Например малката лява партия "Ватан" предлага "национално правителство", което да получи обществена подкрепа, но не е ясно как да стане. Ердоган поставя на дневен ред и "Съюз за Турция", но "нищо не последва", докладват наблюдатели. Лансира се идея за "държавна кръгла маса", за която настоява Мерал Акшенер, лидер на "Добрата партия", и която се подкрепя от лидера на кемалистката НРП Кемал Калъчдароолу. Целта е намиране на решения за проблемите на страната и партиите. Но идеите звучат общо, въпреки че се оценяват като интересни. 

По-любопитни са 

перспективите за промени в кабинета

което дава основание за изводи, че Ердоган ще търси решения и в тази посока. Бъбривото задкулисие отново е раздвижено и твърди, че той ще увеличи броя на помощниците си в Сарая. Били даже закупили нови автомобили за тях. Очаквала се смяна на 6-7 министри, които са критикувани от управляващата ПСР, имат нисък рейтинг в обществото и са допринесли за намаляване на доверието към партията. Върховната задача била икономиката. Спрягат се имена, посочва се дата за след Байрама, но никой не е сигурен какво окончателно решение ще вземе Ердоган.

В същото време в опозицията текат процеси на сближаване, и то на фона на твърдения, че управляващите са се самоизолирали в региона и вътре в страната, а САЩ и Западът като цяло стоят именно зад опозицията във вътрешната политика на Турция. Лесна хапка ли ще е Ердоган в такава ситуация?

Лидерът на кемалистката НРП Калъчдароолу на въпрос дали ще даде подкрепа на двете нови партии - на Али Бабаджан и на проф. Давутоолу, както вече бе направил за "Добрата партия" на Мерал Акшенер, отговаря, че "за демокрацията всичко ще дадем". Затова поставяли въпроса при избори да падне прагът от 10% за влизане в Меджлиса (парламента). Трябвало всяка партия да е представена в него. "Добрата партия" през 2018 г. взе назаем временно 15 депутати от НРП и направиха група в Меджлиса, след изборите те се върнаха отново при своите. Тактика за групово влизане при парламентарни избори. Явно същата идея се върти и днес сред по-малките партии от опозицията. Обединени, заедно с кюрдите, разбира се, те имат шанс за победа над Ердоган.

Въпросът е ще се даде ли той след толкова битки, победи и обожание от консервативните турци? На местните избори загуби големите градове. За парламентарните, когато и да са, ще трябва да се почака с отговора. Но няма да му е лесно.