Ще останем ли в "сянката" на Турция?

Както обикновено през последните години, широката общественост у нас няма как да знае за същността на предстоящите разговори между нашата официална делегация, която ще гостува в Турция тази седмица, дори и това да се нарича съвместно заседание на двете правителства. "Опорните точки" са само за участниците и обикновено медиите съобщават лаконично за рамката, за някакви съвместни икономически проекти или просто подчертават ползотворните и добросъседски отношения.
При последното посещение на нашия министър-председател при съседите изкушените от политиката не разбраха нищо за целта на разговорите, за резултатите от тях, но останаха с впечатление за нещо скрито-покрито. Но Турция е не само нашият най-голям съсед, тя е и играч на световната сцена с различно от нашето измерение. През последното десетилетие след разтегливите и неособено ясни перспективи за членство в ЕС Турция започна да гледа не само на изток, но преди всичко към близките страни на Балканите, като провежда т. нар. мултиизмерна и мултирегионална външна политика. Обявената официално политика на нулеви проблеми със съседите може и да не се реализира изцяло. Най-вече поради активната политика на Анкара в събитията, разтърсили Близкия изток, преките й ангажименти във връзка с фактически провеждана гражданска война в Сирия, ролята й на верен съюзник на САЩ и претенциите й за модел на разбунтувалите се арабски страни с ислямисткия характер на светската си държава. Икономиката на страната сякаш остана незасегната от световната финансова криза, срещите на Г-8 и Г-20 не минават без впечатляващото присъствие на Турция, министър-председателят й е с ореола на троен победител, след като на всички избори постигаше леки победи с все повече гласове на подкрепа. Външният министър Ахмет Давутоглу не само разговаря на равна нога с водещите световни политици, но е и автор на теорията за неосманизма като стратегическа доктрина за страната. В това време кметът на Истанбул е не само управляващ "град голям колкото 23 държави в ЕС взети заедно", както казва, но е и председател на Сдружението на общините в ООН и на всички общини в самата Турция. Наскоро държавният департамент постави турска депутатка сред 10-те забележителни жени, "жените на куража" от целия свят и ги отличи в присъствието на Мишел Обама и Хилъри Клинтън за ролята им в защита на правата на хората с увреждания. В Турция се прие закон за насилието над жените съвсем в духа на европейските изисквания и дори с мерки, които идват в повече - като осъждането да се носят от насилниците електронни устройства за следене или да получават присъди за по-голям срок. В същото време при направено миналия месец проучване сред 3252 жени се оказва, че 37% от тях никога не са ходили на ресторант, 50% никога не са празнували рожден ден и годишнина от сватба, 27% никога не са били на фризьор, 31% не познават услугите на козметик, 46% никога не са били на почивка, 10 от 100 жени на възраст над 18 г. не могат да четат и пишат, само 30% са завършили средно образование, 9% - висше, 62% от жените са домакини. Тази картина на турското общество е типична, но далеч от нашите представи за европейски постижения.
За редовите граждани на Балканите, в т. ч. България и Близкия изток, Турция е страната на непрестанно излъчваните турски сериали. Коментаторите по цял свет не пропуснаха да отбележат, че тази инвазия на турската филмова индустрия носи не само забележителни печалби, но и по свой начин оказва влияние най-вече в страните, където има и население с мюсюлманско вероизповедание. Стратегическият интерес на Анкара се върна към страните, които са били в бившите османски територии, и сега влиянието е икономическо и културно, но може да стане и геополитическо. Още повече, че главните газопроводи и нефтопроводи минават и ще минават през Турция. Икономическите връзки на Анкара с балканските страни през последните години укрепнаха, а турските инвеститори виждат винаги възможност да стъпят здраво на пазарите на Балканите. В Македония турската компания "ТАВ" инвестира 200 млн. евро в реконструкция на летищата, които са под нейн контрол, обещава ново летище в Източна Македония. "Шише джам", която отдавна е в България, има интерес от инвестиции от 150 млн. евро в две фабрики в Македония за производство на стъкло, в Сърбия турски делегации посещават често Санджак, населен предимно с мюсюлмани, и предизвикват страховете на Белград за намеса във вътрешните работи. В същото време Анкара съдейства за посещението на Борис Тадич в Сараево, за да стимулира процесите на диалог и регионална сигурност. И независимо от притеснението на Сърбия, анализатори смятат, че може да се създаде съвместна авиокомпания, която ще реши дългогодишните проблеми на Ят Еъруейс. За Босна и Херцеговина или Косово в това отношение не е нужно да се говори. Там влиянието на Турция във всяко отношение е безспорно и високо оценявано. По повод последната си изборна победа Ердоган направи изявление, че тя е от полза не само за Истанбул, но и за Сараево, което предизвика гневни реакции в Белград. Турция поддържа изграждането на коридор 10, който е пряката й връзка с Балканите и Европа, дори и това да не е съвсем в интерес на някои съседи. У нас наскоро кметът на Истанбул обяви, че е предоставил като подарък на София два проекта за кръстовища, като се надява да бъде на откриването им. Може би и турски фирми ще ги направят. Анкара развива отношения с мюсюлманските общности на Балканите, но твърди, че цели да ангажира всички етнически общности и религии в усилията за укрепване на стабилността в съседните държави. В тази връзка е и решението на турското правителство за връщане на имотите на територията на Истанбул, които са принадлежали на различни религиозни и етнически общности, в т. ч. български, и сред които са училища, търговски обекти, болници и т. н. Общината на Истанбул е дарила 2,5 млн. евро за ремонт на българската черква "Св.Стефан", която е сред най-често посещаваните от наши туристи обекти в мегаполиса, но е платила и същата сума за реконструкция на джамията в Пловдив. Явно тези средства не са проблем за просперираща през последното десетилетие страна, която отчита 7-9% ръст на БВП всяка година.
Респектиращ съсед е и е нормално да поддържаме добросъседски отношения във всички направления. Съвсем в духа на европейските принципи и разбирания. Друг е въпросът дали успяваме да отстояваме собствени интереси или отново играем на дребно, за момента. Защото и Турция си има своите проблеми. Картината там не е толкова розова и дори на повърхността излиза наяве тежката борба между Ердоган и ислямисткото движение на Фетуллах Гювен с неговата империя от медии, компании, училища, проникваща все повече в съдебната власт и полицията. Независимо, че живее в САЩ, Пенсилвания, Гювен създава главоболия на управляващите с твърдия си прагматизъм, смесен с крайна мюсюлманска религиозност и заплахата всеки момент да оттегли своята подкрепа за Ердоган. Съвместно пречупиха гръбнака на армията, която отстояваше десетилетия наред светския характер на държавата, но сега с арестите на висши офицери, журналисти, повече от 70 на брой, студенти, които не приемат някои действия на властите от чисто битов характер, се създава усещането, че демократичните постижения не са съвсем блестящи. Търсенето на военно решение на кюрдския проблем също е отстъпление от предизборните обещания за повече човешки права на това милионно малцинство в Турция. Неслучайно лидерът на основната опозиционна Народнорепубликанска партия Кълъчдароглу посочва многократно, че Ердоган бързо настоя за закон за защита на директора на разузнаването, набеден от "гювендистите" за предполагаеми контакти с ПКК в Ирак, но не прави нищо за онези антитерористични закони, които дават възможност да се хвърлят в затвора стотици дисиденти, в т. ч. и депутати. Липсва и прогрес на обещаната нова конституция, за чието създаване се предвиждаше обсъждане и с представители на малцинствата или от други религиозни общности. Някои икономически показатели напоследък дават знак и за прегряване, което забавя рязко и икономиката. Например дефицитът по текущата сметка е над 10% от БВП.
Дали предстоящият период ще е труден за Турция, или тя ще устои на предизвикателствата, това си е вътрешен проблем. За нас е важно да се знае какви ще са договорките на предстоящата среща, в какви насоки ще бъде сътрудничеството ни, какъв ще е приносът на всяка страна за сигурността на Балканите, защото регионът си остава потенциално тревожен и влиянието на външни сили не е останало в миналото. Енергийните коридори, инфраструктурните проекти, инвестициите могат да бъдат повече от полезни, но могат и да осигурят влияние, което в стратегически аспект може да предизвиква тревога. Като членове на ЕС ние сме длъжни да осигурим прозрачност, предсказуемост и спазване на демократичните принципи в интерес на гражданите, държавата, съюза. А сложната икономическа ситуация у нас изисква и повече мъдрост при взимането на стратегически решения. Дано и външната ни политика остане на европейско ниво. В случая е задължително. Дано, въпреки че в приетата на 11 януари т. г. от нашия парламент декларация, осъждаща възродителния процес, има толкова непрецизирани изрази, толкова внезапно се появи в залата, че постави в недоумение обществото. Защото едва ли българите могат да повярват, че тогава е извършена насилствена асимилация на българските мюсюлмани или етническо прочистване, т. е. нещо като геноцид. Редовите граждани у нас, независимо от вероизповеданието, са живеели миролюбиво и по съседски до момента, в който външни сили или политици не са се намесвали необосновано грубо в живота им. Да се спекулира с историята, с паметта на жертвите, да се робува на отживели времето си стереотипи, да се търси изгода само за едната страна, не е печеливш ход. Живеем в ново време, където старите теории и имперските амбиции не носят полза дори и за Великите сили. Събитията през последната година го доказват красноречиво.