Съдът не се нуждае от опекунство и назидание

Проф. ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ е роден през 1946 г. в София. Завършил е Юридическия факултет на СУ "Св. Климент Охридски", специализирал е във Виенския университет и в Хамбургския институт "Макс Планк". Избиран е два пъти за народен представител от листата на НДСВ. Председател на 39-ото Народно събрание (2001-2005).

Цитат:
Изпълнителната власт като че ли се стреми да подчини съдебната система, което би било сериозен удар върху принципа за разделение на властите
Промяната в конституцията трябва да бъде подготвена много внимателно, защото основният закон на страната трябва да бъде еталон за законодателството


- Проф. Герджиков, 16 април е професионалният празник на българските юристи. На тази дата е приета и Търновската конституция. Може ли тя да се нарече еталон за върховен закон или просто носи емоционална слава като първата ни конституция след Освобождението?
- Българските юристи се гордеем с Търновската конституция. Гордеем се, защото тя е била една от най-модерните за времето си. Основната заслуга на държавниците ни тогава е била, че са ползвали опита на развитите държави. Проектът е бил изготвен от канцеларията на Временното руско управление. Активна роля в подготовката й са играли българските интелектуалци, получили висшето си образование в елитни западноевропейски университети. Тя е новаторска и много прогресивна за времето си. Така че имаме основание да смятаме, че сме създали качествен основен закон на младата си капиталистическа държава.
- Как нашите юристи ще честват своя професионален празник - с гордо вдигната глава, достойно или тихо и спокойно, предвид критиките, на които е подложена съдебната система през последните години?
- Юридическата професия е една от най-отговорните, защото във висока степен определя общественото здраве на хората. Далеч съм от мисълта, че няма проблеми в съдебната ни система, но мисля, че в немалка степен упреците към нея са неоснователни. В българския съд работят стотици отговорни юристи с много добра подготовка. Системата на прием не позволява в съда да попадат случайни юристи. Голяма част от тях са претоварени с дела. Особено в София. Проблемите, по моему, са в досъдебната фаза. Там, за съжаление, има пробойни, които дават лошия образ на системата като цяло.
- Считате ли, че България има нужда от нова конституция или от промени в настоящата, ако това ще осигури нов тласък на демократичните реформи в страната?
- Действащата конституция има сериозни достойнства. Тя обаче беше конституция на прехода, преди България да стане член на НАТО и на Европейския съюз. Сега сме в друг етап на развитието си. Настоящата конституция в този си вид не отговаря на изменените социално-икономически реалности. Тя трябва или да се преработи, или да се приеме нова. Но промяната трябва да бъде подготвена много внимателно, защото основният закон на страната трябва да бъде еталон за законодателството.
- Защо съдебната система се оказа постоянна мишена на различни слоеве на обществото и често на изпълнителната власт?
- Изпълнителната власт като че ли се стреми да подчини съдебната система, което би било сериозен удар върху принципа за разделение на властите. Съдът е и трябва да бъде независим. Не че не се нуждае от реформиране, но не се нуждае от опекунство и назидание.
- Имаме ли днес учени юристи, които да имат славата и постиженията на останалите в историята като "строители на съвременна България", допринесли за европейското ниво на тази наука в миналия век? Не се ли дават днес лесно звания, а да няма учени и преподаватели, които да поставят здравите основи на демократично правово общество?
- Това е болна тема за мен. През миналия век имахме учени юристи от висока класа, с международна известност. Те бяха от "старата" школа. За съжаление политиката на българската държава през последните десетилетия методично неглижираше и неглижира образованието и науката. Почти всички мои колеги, голяма част от тях с великолепни изследователски качества, са се превърнали или в пътуващи преподаватели, или в адвокати, или и в двете заедно. А науката изисква да й се посветиш. Непрекъснато да следиш - веднъж промените в законодателство, втори път литературата - българска и чужда. Но ако правиш само това, означава да обречеш семейството си на твърде скромно съществуване. Неудобно ми е да споменавам колко е основната професорска заплата в най-престижния университет на България. В личен план не се оплаквам. Търсен съм. Печеля. Но специалността ми е такава. Какво да кажат специалистите по римско право или по философия на правото например. Издигането в научната йерархия изисква многогодишен целенасочен труд. Понеже малцина са призвани да го правят, законодателят реши, че срещу недостига на хабилитирани кадри ще се бори като разгради ливадата. Да няма контролна инстанция с национални критерии, а всеки университет, а у нас се нароиха рекордно много, да си произвежда сам учените, по собствени "домашни" критерии. В резултат на това законодателно недомислие през последната година в страната са произведени между 3 и 4 пъти повече професори, отколкото средногодишно в предходните периоди.
- От дистанцията на времето къде виждате личните си грешки, за да отстъпи позициите си либералната идея, върху която стъпи НДСВ, когато беше управляваща партия? Все пак вие бяхте "пръв сред равни" в Народното събрание.
- От дистанцията на времето нещата добиват по-ясни контури. НДСВ управлява два последователни мандата. В първия имаше водеща роля и бяха направени много добри неща за страната. Но ние пренебрегнахме работата по регионите, партийното строителство. Освен това платихме тежък данък на лоялността си. Ако бяхме напуснали тройната коалиция на 1 януари 2007 г., щяхме да съхраним много по-голям потенциал. Но в интерес на истината, на този етап не е реалистично една партия да управлява повече от два мандата. Ще дойде обаче време, в което това ще е възможно.
- Виждате ли своето място в активната политика и как си представяте българската политическа сцена след година-две?
- И друг път съм казвал, че не съм заразен от политиката. Разбира се, никак не ми е безразлично управлението на страната ни. Имах възможност да дам скромен принос в управлението. Не смятам, че ще дойде ден, в който пак да съм в активната политика, но не го изключвам съвсем, защото знам колко е опасна думичката "никога".
Трудно ми е да прогнозирам как би изглеждала политическата сцена в близкото бъдеще. И все пак: ГЕРБ, БСП и ДПС ще бъдат представени парламентарно. Освен тях в следващия парламент ще бъде и още неучредената партия "България на гражданите" на Меглена Кунева, но много вероятно в коалиция с друга политическа формация.
- Често присъствате на представянето на книги на автори като Димитър Луджев или на известни наши поети и писатели. Сам сте автор на книги, и то за деца. Това "обща култура" ли е или неосъществена мечта да бъдете пишещ човек?
- Не смятам, че имам неосъществена мечта да съм "пишещ човек". Зад гърба си имам десетки монографии, учебници, студии и статии в областта на правната наука. Да не говоря за научнопопулярните ми материали. Друг е въпросът, че съм изкушен и от други форми на творчество. Но те са като хоби. Ако е рекъл Господ, след време може да отделя повече време за това си хоби.
- Запазихте ли приятелствата си от дните преди навлизането в политиката? Кое ви крепи в дни на огорчение?
- Щастлив съм да имам много приятели. Голямата част от тях са отпреди участието ми в политиката, но имам такива и този период. В това отношение се чувствам обогатен от времето, в което бях в парламента. Там срещнах много стойностни хора независимо от популярното разбиране, че в парламента "всички са маскари". Приятелите са опора в дни на огорчение. Но такива дни, слава Богу, при мен са рядкост. Рядкост са, понеже съм положително устроен и благодарен на съдбата и имам до себе си обичани хора.
- Как си представяте националната кауза в днешни дни? Можете ли да я назовете сега?
- Ако трябва с няколко думи да я формулирам, тя е свобода и стимули за предприемчивите хора. Те са в основата на просперитета на една нация. България има нужда от средна класа. Тя е фундаментът на икономиката.