"Рестартът" не оправда очакванията

Как ще се развият руско-американските отношения по време на новия президентски мандат на Путин, който започва след месец? Отговорът не е еднозначен, много са противоречивите и дори взаимноизключващи се прогнози. Независимо от дипломатичната и оптимистична преценка на президента Дмитрий Медведев пред американския му колега в Сеул, че това са били "трите най-добри години в историята на отношенията между Русия и САЩ през последното десетилетие". "Рестартирането" по инициатива на Обама на сложните двустранни връзки в известен смисъл бе полезно, най-малкото защото бе подновен диалогът във военната област и бе подписан важен договор за съкращаване на стратегическите нападателни въоръжения. Освен това обективните условия в днешния объркан и сложен свят налагат търсенето и намирането на общ език. Русия и САЩ имат общи стратегически и геополитически интереси - борбата срещу тероризма и съкращаването на ядрените арсенали, неразпространението на оръжия за масово унищожение, енергийната политика, екологията, наркотрафика и още редица жизненоважни проблеми. Именно след "рестарта" Русия даде логистична подкрепа на САЩ във войната срещу талибаните в Афганистан - позволи транзита през нейна територия на товари с военно предназначение. В същото време в общественото съзнание и в двете страни другата си остава "главният враг" и "главната заплаха". И в двете държави продължава да важи китайската фраза: "Врагът на моя враг е мой приятел".
През 90-те години, след разпадането на Съветския съюз, отслабена и с боледуваща икономика Русия бе принудена да направи много отстъпки по стратегически важни за нея проблеми, свързани с разширяването на НАТО до границите й, с тероризма, идващ от Кавказ, с войните там - в Чечения; между Армения и Азербайджан за Нагорни Карабах; между Абхазия и Грузия; с поддръжката по-късно от страна на САЩ на прозападните "цветни революции" в Украйна, Грузия и Киргизстан, и т.н. В същото време победителите в Студената война подпалиха, но не спечелиха горещите войни в Близкия Изток и Средна Азия. Постепенно във Вашингтон разбраха, че лидерството в променящия се еднополюсен свят струва твърде скъпо. Затова и стигнаха до идеята за "рестартиране" на отношенията с Русия.

Американският посланик в Москва Майкъл Макфол нарече Русия "дива страна"

В последно време обаче се наблюдава обезпокояващо напрежение в политическия диалог между двете страни. Това пролича особено силно по време и след парламентарните избори в Русия през декември м. г. и достигна своя връх по време на президентската изборна кампания. Американски политици и медии директно и недвусмислено показаха, че Путин е неудобният за тях избор и подкрепиха с всички възможни методи и средства проявите на опозицията. В навечерието на изборите в началото на март двустранните връзки бяха достигнали до критично ниска точка. Държавният секретар Хилъри Клинтън, твърде далеч от езика на дипломацията, окачестви състоялите се през декември парламентарни избори като "несвободни и нечестни", САЩ активно подкрепяха и продължават да подкрепят протестните акции на руската опозиция. Така Вашингтон неочаквано се изправи пред трудна дилема - да продължи да подкрепя слабата, разнородна и разединена опозиция в Русия, която очевидно няма шансове да постигне неясните си цели, или да продължи политиката на "рестартиране", да покаже, че привързаността към "демократичните принципи" стои над политическата целесъобразност. И сега американското ръководство - Конгресът и Белият дом, са раздвоени.

Най-вероятният съперник на Барак Обама на президентските избори на 6 ноември, републиканецът Мит Ромни заяви, че Русия е главният враг на САЩ

Първите явно демонстративни прояви на новия американски посланик в Москва Майкъл Макфол например бяха в подкрепа на опозицията. Преди още да е връчил акредитивните си писма, той се срещна с някои от лидерите й. А миналата седмица обяви, че Вашингтон ще продължи да изгражда такава система за противоракетна отбрана, каквато е необходима на Съединените щати, без да се отчитат мненията на другите страни и без каквито и да било ограничения. Само няколко дни преди това Барак Обама в Сеул каза, че е по този въпрос е възможен компромис с Русия. Макфол постави своя началник в неудобно положение и принуди руския външен министър Сергей Лавров да каже, че поведението му е "арогантно". Този "дребен" дипломатически инцидент бе предшестван от друг - Макфол каза, че Русия е "дива страна", след като беше заговорен на улицата от журналисти на излизане от среща с един от противниците на Путин - Лев Пономарев. По-късно се извини, оправдавайки се със "слабия" си руски. С това той напомни за казаното от старшия изследовател във фондация "Ню Америка" Анатол Ливън, че опасната русофобия се корени не в идеологически различия между Москва и САЩ, а в насаждания изкривен стереотип за "агресивната и враждебна" руска нация. А както всяка друга наследена неприязън, сляпата и догматична враждебност спрямо Москва може да генерира единствено погрешна политика.
Далеч не случайно днес са напълно блокирани преговорите по най-трудния проблем на двустранните отношения - базата на противоракетната сигурност в Европа. През последните години САЩ изграждат в непосредствена близост до руските граници система за противоракетна отбрана (ПРО), с което се нарушава балансът на силите и паритетът на ядрените арсенали, върху който се крепи световният мир от няколко десетилетия насам. Москва иска да участва в изграждането на съвместна ПРО, която е предназначена да защитава Европа, САЩ и Русия от домогващите се до ядрено оръжие Иран, Северна Корея и други държави. В това отношение тя има подкрепата на другата европейска ядрена сила - Франция. Нейните лидери смятат, че по проблемите, свързани с ЕвроПРО, позициите на страната им съпадат с руските. Френските законодатели са единодушни в отхвърлянето на американската политика за военно-технологична доминация на континента чрез създаването на ЕвроПРО. По този повод "Фигаро" писа: "С тези свои бази САЩ получават възможността първи да нанесат "противоудар". Освен това съоръженията и прехващачите ще бъдат част от стратегическите сили на САЩ, а не на НАТО, което лишава от правото на контрол или правото на глас европейските съюзници, а така също и Русия, която има в Брюксел своя военна мисия за връзка". Не случайно Франция и Германия отрекоха овехтелия стереотип НАТО да носи названието Отбранителен съюз срещу Русия.
Основателно Москва е загрижена и поради плановете на САЩ да разположат елементи на противоракетната отбрана също в Тихоокеанския регион, Персийския залив и в Близкия изток. Руският заместник-министър на външните работи Сергей Рябков изрази безпокойството на страната си след изказване на държавния секретар Хилъри Клинтън, която заяви, че американските власти ще окажат помощ на страните в Персийския залив да създадат регионална противоракетна отбрана, която има за цел да противодейства на заплахите, идващи от Иран. Преди няколко дни Пентагонът официално обяви, че САЩ планират разгръщането на елементи на ПРО не само в Европа, но и в Азия, а също и в Близкия изток. Това също е една от многото основателни причини за руското недоволство наред с противоречивите сигнали, които идват от Вашингтон.
И от редиците на демократите се чуват гласове срещу каквито и да било отстъпки на Русия. В интервю за Си Ен Ен бившият кандидат за президент на САЩ от Демократическата партия, а сега председател на сенатската комисия по външна политика - Джон Кери, заяви тези дни, че Обама няма да направи никакви отстъпки или компромис по въпроса за разполагане в Европа на елементи от американската ПРО. Думите му бяха своеобразен отговор на изказването по адрес на Русия от вероятния съперник на Обама на президентските избори през ноември -  републиканеца Мит Ромни. Миналия понеделник в ефира на Си Ен Ен Ромни нарече Русия "главният геополитически враг" на САЩ и остро разкритикува Обама. Повод за това негово изказване бе "случайно" записаният от телевизионите камери обмен на реплики по проблемите, свързани с ПРО, между Обама и руския президент Медведев по време на световната среща по ядрената сигурност. В Сеул Обама поиска тайм-аут заради президентската предизборна кампания в САЩ. Двамата с Медведев се договориха експертите на двете страни да продължат преговорите. Остава неясно обаче доколко във Вашингтон са готови да се съобразяват с претенциите на Русия за параметрите на системата ЕвроПРО. Освен това няма никакви гаранции, че Обама ще бъде преизбран. Ако републиканец влезе в Белия дом през януари идната година, това означава една коренно различна ситуация. Тези дни републиканците показаха недвусмислено каква ще е политика им - 43-ма от общо 47 сенатори от Републиканската партия се обърнаха с писмо-предупреждение към Обама, в което се казва, че те няма да подкрепят никакви ограничения при разгполагането на ЕвроПРО.
Лидерът на Камарата на представителите в американския Конгрес Джон Бонър поиска по този повод от Обама да потвърди неизменността на позицията на САЩ и да бъде по-внимателен в обещанията си относно сътрудничество с Русия в сферата на противоракетната отбрана. Защото по този начин той поощрявал "безразсъдните им амбиции за по-голяма гъвкавост по нашата програма за ПРО след предстоящите избори". Това влияе негативно на нашата национална сигурост и поставя под въпрос ефективността на политиката на рестартиране на отношенията с Москва, се казва в писмото, изпратено от Бонър до Белия дом.
От Вашингтон се чуват и сговорчиви гласове. Но те са заглушавани от силния и нестроен хор на апологетите за световна хегемония. Според Ендрю Розентал от "Ню Йорк таймс" е разумно да бъде постигнат компромис за ПРО. Но каквото и да било действие в това направление от страна на Обама би било разнозначно на авантюра. В Сеул той не е обещал промяна в позицията на САЩ, а само повече гъвкавост. Тук обаче има една голяма въпросителна. След края на студената война главната заплаха за САЩ не е руското ядрено оръжие. Но САЩ от икономически съображения би трябвало да съкратят своите арсенали. Тъй като поддържането им на сегашното равнище означава изтощаване на финансовите ресурси на страната. А Русия е единствената страна, с която има смисъл да се говори за съкращаване на ядрените оръжия, което отговаря на нейните интереси и в същото време на интересите на САЩ, смята Розентал.
В крайна сметка рекапитулацията преди новия мандат на Путин показва, че "рестартът", дума, която, според американски наблюдатели той никога не е употребявал, не оправда очакванията. Главната причина за това не е твърдата неотстъпчивост на Москва, а силовата традиция, на която залагат в САЩ. Не случайно по инициатива на републиканците във Вашинтон бе организиран форум на тема: "Как да се възстанови лидерството на Америка". 

През 1983 г. по данни на демоскопичния институт Харис 93 процента от американците са смятали Съветския съюз за враг на САЩ. Но през 1993 г. - 10 години по-късно, когато начело на Русия бе първият избран президент Борис Елцин, две трети от анкетираните наричат Русия дружеска страна или съюзник. Днес шест от всеки десет души, отговаряйки на въпрос на Washington Post и ABC News, приемат Русия като приятелска страна. Безспорно краят на Студената война през 90-те години изигра своята роля за нормализиране на отношенията. Но те все още са далеч от желания от обществото стандарт.