Радикални реформи в университетите на Унгария
Въвеждат за пръв път такси за обучение, намаляват държавната поръчка и субсидиите
/ брой: 34
След напрегнати и продължителни дебати унгарският парламент прие реформа на висшето образование. Нововъведенията са радикални, гласи официалното съобщение. Не по-малко радикални са и бюджетните ограничения, които доминират, възразиха преподавателите. Разходите за издръжка на студенти например са съкратени с около 40 млрд. форинта или с 15% от общите разходи за образование. Университетите и колежите ще трябва драстично да свият бюджетите си, много от тях вероятно ще бъдат закрити. В университетските среди смятат, че това е истинската цел на закона. Каквито и да са били първоначалните намерения, реформата създава неравенство в системата и значително затруднява достъпа до висшите учебни заведения на младежи от семейства с ниски доходи. А такива са все повече унгарски семейства в условията на задълбочаваща се социалноикономическа криза. Този факт фактически определя и цялостното отношение към новия закон.
"Не се планират затваряния, но някои висши училища може би ще трябва да се обърнат към частно финансиране", опита се да успокои студентските организации и академичната общност премиерът Виктор Орбан. Това изявление само засили съмненията.
Десетилетна традиция от времето на социализма е обучението за първата университетска диплома да бъде безплатно. Нека припомним, че когато преди пет години правителството на Ференц Дюрчани предложи да се въведе такса за обучение във вуз, по инициатива на ФИДЕС се проведе референдум. Тогава 82,2% от унгарците казаха "не" и отхвърлиха предложението.
Според наблюдателите, сега ФИДЕС измъква от шкафа старата идея, поотупва я от прахта и чрез драстично намаляване на академичните бюджети на практика отнема на десетки хиляди студенти възможността да продължат образованието си, ако не могат да си платят. Как другояче може да се обясни фактът, че от досегашните 53 450 бройки занапред не повече от 34 000 ще бъдат държавно финансирани. Най-сериозно ще пострадат специалности в областта на обществените науки (включително икономика и право) и по-малко - в областта на инженерните науки и медицината.
Логиката на правителствените официози е, че докато в държавата, респективно в образователната система, има недостиг на средства, много студенти имат капацитет частично или напълно да се самофинансират. Затова било парадоксално държавата да се откажела от тези техни пари. Парадоксално било също така студенти, които днес учат безплатно, но могат да разчитат на помощта на родителите или на заеми, утре, като завършат, потенциално да получават много повече пари именно благодарение на безплатното си образование. Освен това безплатното образование създало условия за придобиване на по-високи образователни степени, които гарантират заетост за цял живот и статус на средна класа, докато днес тези научни дипломи имали малка стойност, били девалвирани, били пречка дори при наемането на работа. Реформата във висшето образование, продължават официозите, правела техническите дисциплини по-привлекателни, а "по-малко полезните" научни специалности - по-малко привлекателни както за студентите, така и за техните родители, които държат кесията. Това трябвало да подтикне хората да мислят по-прагматично: дали си заслужава да плащат цяло състояние за една диплома?
Очевидно тази логика цели да оправдае политиката на облагодетелстване на деца от средната класа и най-заможните слоеве. Но тази политика създава тревожна неравнопоставеност. Драстичното орязване на държавно финансираните студенти плюс въведеното вече снижаване на възрастта на задължителното училищно образование от 18 на 16 години може да създаде проблеми през следващите няколко години и в перспектива да доведе до драматично нарастване на безработицата в Унгария. Подобна политика е в разрез със стратегията "Европа 2020", препоръчваща да се увеличава процентът на младите хора с университетски дипломи и научни степени, а не да се намалява.
Според наблюдателите повечето от икономическите и социални мерки на правителството обслужват средната и най-вече горната средна класа, докато спрямо мнозинството, изпитващо най-вече трудностите, и спрямо хората с по-ниски или никакви доходи ФИДЕС на практика не проявява особени грижи. Две от ключовите политики на правителството - плоският данък и възможността за предсрочно погасяване на ипотека - са насочени към подпомагане на тези, които имуществено са по-добре. Тенденцията в образователната политика сочи същата посока. Именно драстичното намаляване на университетските бюджети и бройките на студентите по държавна поръчка се очертава като фокус на академичните протести.