Путин и Ердоган с нови идеи за Сирия

Няма как една официална среща, която започва с "ценен мой приятелю Путин" и е обявена предварително като "среща за намиране на решение за сирийския въпрос", да не привлече вниманието на света. Разбира се, че повечето от договорките, постигнати след 2 часа разговори в Москва на 4-ри очи между Путин и Ердоган ще си останат за "служебно ползване". Но и  сигналите, които подадоха с изявленията си, след срещата са красноречиви.  Двете страни декларират, че са останали верни на установеното сътрудничество през последните години. Някои медии в Анкара дори пишат, че 

"резултатите от срещата са по-добри от очакваните" 

Което съвсем не означава, че има пълно съвпадение на позиции и стратегии, включително за Сирия и нейното бъдеще. 

За Ердоган е важно изтеглянето на САЩ да не остави вакуум в Северна Сирия, който да се "запълни от терористите", а също и "бързо създаване на конституционна комисия", за да се изясни бъдещето на Сирия. Подчертава, че за него от значение е "да се приеме за региона на изток от Ефрат формула, която открива възможност за връщане на сирийските бежанци", както и окончателно решаване на въпроса за "създаване на зона за безопасност" по протежение на турско-сирийската граница, но от сирийска страна, разбира се. Ердоган е убеден, че "с тези договорки ще се окаже положително влияние върху сигурността в целия регион", което според него доказва ролята на процеса Астана. Самите срещи с президента Путин той определя като "продължение на ползотворния процес Астана". 

От своя страна Путин изтъкна, че ако  изтеглянето на САЩ се осъществи наистина, "това ще е положително". Районът сега е в ръцете на кюрдите и според Путин е наложително Дамаск да разговаря с представители на кюрдските организации. "Диалогът ще осигури както успокояване в сирийското общество, така и в съседните страни" смята руският президент. Той предвижда нова среща в Москва с участието на лидерите на Турция, Иран и Русия. Той подчерта, че "с уважение се отнасяме към интересите на турските приятели и по-специално по отношение на сигурността в региона", тоест за онази зона за сигурност, която е цел на Анкара. Путин настоява за диалог между всички страни, включително с участие на кюрдите, които да "покажат искрено желание за бъдещето на Сирия".

Някак между другото обръща внимание на един договор от 1999 г. между Сирия и Турция, който "вярвам, че може да е основа, върху която да се работи". Говорили били подробно по въпроса.  

Всъщност какъв е този договор 

който Путин определя за важен относно "трайно решение за Сирия"? Именно това споменаване на "договора от Адана" от 1999 г., както е известен,  турските наблюдатели определиха като "най-критичната точка от срещата с Путин". Определено Путин го лансира като идея във връзка с действията на Турция срещу военните организации на кюрдите. Според него въпросът с кюрдите може да се реши съгласно споразумението от "договора от Адана", който през 1999 г. е бил приет и от парламента в Турция. Условията на договора са били разширени през 2010 г. и са предвиждали обща борба с тероризма. На всеки 6 месеца са се провеждали редовни срещи между двете страни и са съгласувани съвместни операции срещу терористичните организации. Съгласно договорките Сирия е връщала на Анкара заловени на нейна територия терористи. През май 2011 г. Дамаск е взел решение за провеждане на операция в Идлиб и сирийска делегация пристига в Турция за съгласуване на действията. Тя споделила с домакините плановете си за операцията. Но в същото време Анкара взима решение за сближаване със САЩ и сирийците се убеждават, че Анкара събира в Истанбул противници на Дамаск и "нейни терористи". Всъщност постигнати навремето договорки може да има и днес, ако се приеме, че ситуацията е аналогична. Москва явно настоява и съдейства за "договорките от Адана да отворят път към Дамаск", защото е най-естествено Турция от север, а армията на Асад от юг да "изчистят терена на изток от Ефрат". 

Друг въпрос е дали ще се получи на практика. И дали други гласове няма да нашепват нещо друго в ухото на Ердоган. Защото говорителката на руското МВнР Мария Захарова заяви, че "положението в Идлиб е крайно обезпокоително". Районът в Идлиб е под контрол на Хейет Тахрир юш Шам, бивша Ал-Нусра, наследник на "Ал Кайда", което се е получило след предислоцирането на т.нар. умерена сирийска опозиция. Расте броят на нарушенията на споразумението за прекратяване на огъня. След подписването на 17 септември 2018 г. на меморандума между Анкара и Москва за разоръжаване на джихадистите в Идлиб примирието е било нарушено над 2000 пъти. Турция определено не е изпълнила поето задължение да реализира разоръжаването на радикалните организации. Има повече от 68 убити и над 200 ранени. Заплашена е сигурността на гражданите, сирийските войници и дори руската база в Хмеймин. Според Захарова в тази ситуация е наложително контролът да премине към Дамаск, за да се гарантира сигурност за самата Сирия и за съседните страни. 

Видно е, че има още доста път до "трайно решение на сирийската криза", но стъпките на Москва и Анкара са в тази посока. Затова в този случай няма да е изненада, както казват в Анкара, да има съвместна операция срещу "Ал-Нусра" в Идлиб, Северна Сирия. Една такава операция може да е подкрепена и от Дамаск, и от Техеран. Този оптимистичен сценарий, ако се реализира, ще осигури възможност да се "сложи точка на сирийския въпрос". 

Русия и Турция се надяват, че на 27 октомври 2019 г. в Истанбул ще има нова среща с участие на Русия, Франция, Германия и Турция за ситуацията в Сирия. Въпреки, че Германия и Франция сякаш минават в друг коридор заради писмото до генералния секретар на ООН с искането да не се приема "конституционният комитет" за Сирия, който ще пише новата конституция. Анкара и Москва обаче след последната среща Путин-Ердоган в Москва доказват, че само чрез сътрудничество и диалог 

въпросите могат да се решават на по-ниска цена 

Включително по такава болезнена тема като кюрдската. Някои турски анализатори правят извод, че тогава може и да няма причина Анкара да се обръща непрекъснато към Вашингтон. Дали това означава преориентиране към Евразия? Трудно е да се твърди. Ердоган е наясно, че американските войници могат и да си заминат от Сирия, но САЩ няма начин да не останат там. Просто ще използват чужди местни (и не само местни) ръце за своя роля и в свой интерес на сирийски терен. 

А кюрдите няма как да не бъдат принудени да се обърнат към Дамаск, ако наистина САЩ се оттеглят. Между Ердоган и Асад ще изберат "по-малкото зло" за тях - Дамаск. В тази връзка, ако Анкара има по-големи амбиции от допустимото, според Москва, тогава за Путин ще е сложно да балансира между Ердоган, Асад и кюрдите. Да не се забравя и че "Ислямска държава" все още държи около 5% от сирийската територия, а в Идлиб са се събрали толкова разнопосочни групировки от всякакъв вид, че е невъзможно обуздаването на битките и помежду им. Поддържането на "стратегически отношения с Анкара" наистина стеснява полето за маневриране на Русия и я принуждава да не поема обещания към кюрдите. 

От друга страна, се осъзнава, че САЩ водят играта да изтощят Русия в Сирия и ще целят да протакат конфликта там, защото нямат сметка той да бъде разрешен. Именно това кара Москва да организира срещи в обхвата Астана, да поддържа отношения с другите играчи като Израел, Саудитска Арабия или Европа. Следвоенна Сирия трябва да е на масата за преговори и е въпрос на време, за да не се допусне "затъване в сирийските пясъци", от които Тръмп реши да се маха. Играта е тънка, геополитическа и засега Ердоган се явява перспективен партньор.  Картината не е розова, но надеждите са в посока намиране на изход. Путин разчита на търпение и диалог. Май няма друг път.