ГЕОПОЛИТИКА
Путин и Ердоган отложиха решенията за есента
В Москва те обсъдиха наболели проблеми, без да разплетат затегнатите им възли
/ брой: 169
На връщане от Москва след разговорите с Путин на 27 август първият въпрос, който турските журналисти зададоха на Ердоган при традиционната пресконференция в самолета, бе "дали СУ-57 е алтернатива на Ф-35". Странен въпрос, защото в предварителните информации в турските медии като основна тема на предстоящите разговори бе посочено положението в северната сирийска област Идлиб. Тревожната обстановка в Идлиб бе обсъждана само дни преди това и в хода на няколкоседмични тежки преговори с експерти от САЩ. Те доведоха до споразумения, определени от някои в Москва като "противоречащи на споразуменията от Сочи и духа на процеса Астана". Становище, което не скри и външният министър на Русия Лавров.
Инициираната от Ердоган внезапна среща с Путин след проведен телефонен разговор остави впечатлението, че нерешените въпроси за Идлиб, където Анкара отстоява свои интереси, е останала в сянката на руското авиоизложение МАКС-2019, открито от двамата президенти. Оказа се, че вниманието на турските журналисти преди всичко е съсредоточено върху начина, по който Ердоган е разгледал руски системи за радиоелектронна борба, изтребителите СУ-35 и СУ-57. На път за Анкара, съвсем в унисон с често повтаряното от него, че Турция е суверенна държава и сама взима решенията си, Ердоган отговаря на споменатия по-горе въпрос със
"Защо да не е, напразно ли идвахме?"
Подчертава "още веднъж да заявим, че борбата за нашата независимост не е зависима от никой друг". Че "на тази наша борба за независимост, било за самолети или системи за отбрана, било за хеликоптери, днес поставихме основите".
Един вид той не изключва възможността Турция да закупи руските изтребители СУ-35 и дори СУ-57. Но Ердоган се застрахова с фразата "чакаме решението на Вашингтон, те трябва да го обмислят и като го научим, ще предприемем нашите стъпки". Тоест, ако няма Ф-35, може да има СУ-35. Ердоган в прав текст казва, че "всичко може да стане, но имаме пазари, от които можем да си го осигурим". Думите му, че "нямаме притеснения какво ще стане, ако това не стане", не са нищо друго освен сигнал към САЩ, че те трябва да решат дали остават в действие словата на военния министър Марк Еспър, че "или едното, или другото" - тоест или Анкара ще се откаже от доставките на руските системи С-400, или Вашингтон окончателно ще отхвърли проекта за доставка и съвместно производство на самолетите Ф-35. Впрочем Турция е превела като аванс повече от $1,2 милиарда за тази доставка. Но Ердоган не пропуска да подчертае, че "ще разговаряме за пореден път с президента Тръмп по въпроса".
Сложна игра на баланси, в която прозира цел да се позиционира Анкара като желан и от Русия, и от САЩ важен партньор в провежданата от тях геополитическа битка за влияние и роля при новия световен ред. Но и начин, по който Анкара може да постигне отстояване на своите интереси и стратегически планове. И не само за Сирия.
В ход са примамливи обещания и поемане на ангажименти, които след време може и да се игнорират, но сега са добър пропаганден продукт и за двете страни. Като например предложението на директора на "Роскосмос" Дмитрий Рогозин, който предложил на Ердоган по време на изложбата МАКС 2019 да бъде изпратен турски космонавт в чест на 100-годишнината от независимостта на Р Турция (2023 г.), а обучението можело да започне веднага. Разбира се, Ердоган с удоволствие благодарил от името на Турция за оказаната чест.
Присъствалите в Москва турски журналисти отбелязват с особено удоволствие размяната на реплики между Путин и Ердоган, които дори и измислени, създават настроение за добронамереност. Като например въпросът на Ердоган колко струва правителственият нов руски автомобил "Аурус", който много му харесал, а като разбрал, че е само 18 млн. рубли ($250 000 евро), казал "ще си помисля по въпроса". Путин не пропуснал да му покаже и хеликоптер, който подобно на правителствения автомобил бил обзаведен луксозно, а цената му била само 8 млн. долара. Предложението било, че ако си купи хеликоптера, ще получи като подарък и "Аурус". Къде истина, къде измислица, но преводът на казаното от Ердоган ОК, т.е. "тамам анлаштък", бил "добре, договорихме се". За цената на самолетите СУ-57 обаче няма лъжа и измама. Ердоган съобщил, че СУ-57 е "по-изгоден от Ф-35, защото струвал между $40 и 45 млн., а американският Ф-35 е предложен за $80-104 млн.
Колкото и да са занимателни информациите за московската среща Путин - Ердоган, няма как да не се посочи, че основната тема си остава случващото се в Идлиб. Неотдавнашните договорки с Вашингтон за региона "на изток от Ефрат" включват не само изграждането на исканата от Анкара "зона за сигурност с размери 30-40 км по границата със Сирия", но и демилитаризиране и изтегляне на военните организации на сирийските кюрди от Идлиб, които Турция определя за терористични организации, както и създаването на център за съвместни операции между Турция и САЩ в областта. Датата обаче за старта на центъра не е уточнена. Тези договорки бяха посрещнати с резерви от Москва, която не скри раздразнението си, че Турция протака или не желае изпълнението на споразумението от Сочи за разоръжаване на терористичните радикални организации, подкрепяни от Анкара, които в Идлиб са увеличили контрола върху териториите от 50% на 90%, както съобщи президентът Путин. За Турция възможността за създаване на Сирийски Кюрдистан по подобие на Иракски Кюрдистан в Ирак е повече от кошмар, защото несъмнено ще "повлече крак" и за Турски Кюрдистан. Именно това е причината за навлизането на турски войски на сирийска територия, за етническото прочистване в тези райони, за налагането на турски правила за управление на областта.
Но настъплението на сирийската армия на Асад, подкрепена от руски сили в Идлиб, чиято цел е запазване териториалната цялост на Сирия,
разбърка картите на Анкара
която все още окачествява управлението на президента Асад като "режим". Организациите на сирийските кюрди (YPG и PYD) са съюзници на САЩ в битките с "Ислямска държава" (ИД) и Турция никак не е сигурна, че Вашингтон ще предприеме стъпки за демилитаризиране на тези организации, и дори се съмнява, че ще отложи създаването на центъра за съвместни операции. Има основания за съмнения в доверието между двете страни. Сигурно затова Ердоган след срещата си с Путин заявява, че "Тръмп имаше много положителен подход по въпроса за "на изток от Ефрат", но за съжаление, не го отстоя". "Ние не сме спокойни и извършваме нашите приготовления", съобщава на връщане от Москва Ердоган. Факт е, че Турция изпрати отново бронирани машини и войници по границата със Сирия, защото "САЩ не прекратяват създадените отношения с PYD и YPG и не избягват действия, които ги легитимират". Това е една от причините да търси съответен компромис с Москва относно Идлиб и да инициира последната среща с Путин. Неговата теза е, че "режимът" извършва нападения в Идлиб, които "сеят смърт по въздух и земя над цивилни". Имало над 500 убити и 1200 ранени, а стотици хиляди напускали Идлиб. "Полагащите ни се отговорности от Сочи можем да изпълним само ако престанат нападенията на режима", казва Ердоган на пресконференцията след приключване на разговорите с Путин. "Тези нападения ни карат да защитим границите си и сме принудени да предприемем необходимите стъпки, за да спрем кръвопролитието", е становището на Ердоган за Идлиб. Гарнира думите си с "желаем да продължим сътрудничеството в много области, включително военно сътрудничество", което според него се отнася до покупка на пътнически и военни самолети. "Важен е духът на сътрудничеството, взехме си бележка", допълва турският президент и кани "нашите руски гости на организирания Техно фест в Истанбул на 17-22 септември". Подчертава, че тази година руските туристи в Турция са се увеличили 14 пъти като брой, което е рекорд в туризма.
Призовава да се "запази духът на Астана"
и да се продължи работата по формирането на комисията за конституцията на следвоенна Сирия. Изводите обаче, които правят някои турски наблюдатели след приключването на разговорите Путин - Ердоган, са в стил "Путин получи, каквото поиска". Те посочват напредъка на сирийската армия в Идлиб и действията на Русия в региона, които "оставят впечатление за една притисната Турция".
Според Путин отношенията на Русия и Турция се "развиват в дух на взаимно уважение и интерес", което е продължение на договорките от Астана за намиране на най-добро решение на кризата в Сирия. На пресконференцията Путин не скри, че "дълбоко сме обезпокоени от положението в Идлиб" и с Турция определихме допълнителните мерки за ликвидиране на терористите в областта. Създаването на зона за сигурност по южната граница на Турция е положителна стъпка и е в полза на териториалната цялост на Сирия. "Добре разбираме чувствителността на Турция относно запазване на сигурността по границите й. Това е естествено право на Турция", заяви руският президент. Потвърди, че в средата на септември ще бъде в Анкара на срещата във формата Астана и не пропуска да подчертае общите проекти като атомната централа "Аккую" и "Турски поток", както и "работата по проекта С-400", чийто втори етап е в ход. Започнал е "преход към безвизов режим за специалните паспорти", казва Путин и с усмивка твърди, че "изпитвам гордост, че за такъв кратък срок постигнахме резултат, който не можех да си представя". На изложението МАКС 2019 показахме на "уважавания Ердоган" и граждански, и леки самолети за нуждите на здравеопазването. Те му харесаха, уверен е Путин. Не става въпрос само за продажби на самолети, а и за сътрудничество в производството, включително за един нов самолет. Разговори са водени и по теми за космическо сътрудничество, а не само за доставки на СУ-35 като аналог на американските Ф-35.
След толкова внимателно подбрани слова
и уверения в "доброто сътрудничество" остава неясно дали Ердоган е постигнал онова, заради което пътува за ден до Москва. Дали Путин от своя страна е успял да втвърди тона си до степен, че да реши окончателно ситуацията в Идлиб и да спре атаките на ислямистите срещу руската военна база Хмейним? Дали е бил даден старт на процеси за край на кризата в Сирия? Къде е пресечната точка на постигнатия компромис, ако има такъв? Русия вече направи достатъчно отстъпки на Анкара в желанието си да омиротвори обстановката и да намери изход от батака в Сирия. Каква ще е последната дума на Вашингтон по въпроса и ще има ли отклонение от постигнати вече договорки с Анкара? Въпроси, чиито отговори явно ще се търсят и при новите срещи. Септември определено ще бъде наситен със събития месец. Едва ли само за Сирия.