Пуканки за "новите българи"

Информират ни, че някаква "арт инсталация", включваща "стоманен човек" покрит с LED екрани, ще бъде монтирана на мястото на бившия мавзолей. Не стига, че месеци наред столичани се подиграваха с "бронзовата къща", инсталирана на същия терен и иронично подмятаха "защо им беше да бутат мавзолея, за да се чудят сега какво да правят с празното място", ами сега подлагат на изпитание "ценностите" на гражданството  с "високо технологични интерактивни инсталации".  

Не им стига отношението на младите софиянци към т.нар. модерно изкуство в градината, която преди се наричаше "парк Заимов", които са нашарили де-що има скулптури там със спрей и нелицеприятни слова. Тези млади вече не знаят кой е "Попа", където също като родителите си се срещат с приятели, не знаят, че денят на "Св. Валентин" всъщност у нас е ден на Св. Кирил, дал ни четмо и писмо, подаряват си медени сърчица с надпис "love" и наричат "ул. Раковски" "Ръкси стрийт". 

Да се чуди човек защо Столична община вместо да инициира проекти като "Навън" за временни художествени инсталации в градска среда не издигне на това ключово място, например, паметник на основателя на държавата ни хан Аспарух. За да не се окаже след време, че и неговото име е непонятно за наследниците ни. Защо в "Княжевската градина" не се поставят и бюстове на онези велики наши царе от Първото и Второто българско царство, които са поставили темелите и са съхранили българщината. Ако искат, може и хановете ни да почетат, като започнат с хан Кубрат, хан Крум, хан Омуртаг и да стигнат до цар Борис Покръстител, цар Симеон Велики, цар Калоян и т.н. 

Няма европейска столица, да не говорим за Будапеща, където великите им държавници през вековете да не са почетени с подобаващи паметници. И то накуп. Няма съмнение, че така се съгражда единение, възпитава се онова патриотично чувство и преклонение пред Отечество и държавници, което дава сила да се издържи пред изпитанията на съдбата. Съдба българска, която е подлагана на главоломни премеждия още от времето на хан Аспарух, но е оцеляла въпреки всичко. Няма как да се съхрани националната енергия с "временни инсталации" и новаторски "проекти", които, откъдето и да се погледнат, нямат нищо общо с духа български и емоциите на българите. Поне на тези, които останаха у дома. 

Да не говорим, че в повечето случаи "проектите" повтарят западни образци, които често носят и финансови облаги за изпълнителите у нас. Между другото някой пита ли българите какво искат в областта на културата? Да се допитат до столичани дали биха искали култовото кино, поредното, "Европа палас", още "Благоев", да стане супермаркет, където чужда верига да ни предлага чужди стоки, често заместители, на цени на редица продукти по-високи от тези в собствените им държави? Все пак българите пътуват на Запад и имат очи да сравняват. 

Някой направи ли проучване дали толкова много заведения по "Витошка" създават атмосфера за отмора или "ценностни критерии" за градска среда, типично българска? Защото там не остана място отново да се постави скулптора на Яворов примерно, защото точно там е бил и последният му дом. Та нали чрез Яворов, не само като връх в поезията ни за вечни времена, се съхранява и онази наша връзка с Македония, която днес е изтъняла до степен "членство в НАТО". Като не си ценим държавниците, героите, личностите и  заслужилите пред олтара на Отечеството, защо се чудим как така са неуки и безпардонни към традициите ни децата на България? Били деца на света. 

Сигурно, но светът ще остане, ако не се самоубие с някоя внезапна война, както казват някои, че е тръгнало, но държавата ни дали ще устои? Като оставя корените да съхнат, образованието и възпитанието да се неглижират в стремеж за "европеизация", дали управниците ни мислят за бъдеще българско? А ако искат да прожектират с 58 LED екрани кадри от всекидневието на площад "Батенберг" и за София, нека го направят на друго място, а не там, където всички виждат какво става на този терен. Жълтите плочки, десетилетия гордост на българите, са в състояние напомнящо последици от буря, а нескончаемите паркинги обезкуражават всеки ценител на "стара София". Тя пък остана ли при тези масови разрушения на "виенските" сгради, случайно оцелели след англо-американските бомбардировки през Голямата война? Какво да се прави, бинго-залите и мултиплексите с пуканките, са онова, което днес се цени от "новите българи". Въпросът е дали са повече от онези, които милеят за държава, културно-историческо наследство и традиции, съхраняващи нацията. Кой да ни каже.