Акценти
Прокуратурата като собственик
/ брой: 200
Прокуратурата се жали пред Конституционния съд, че предишният парламент е приел закон, с който Бюрото за защита на свидетелите ѝ бе отнето, но не за това точно, а защото барабар с придобиването на гвардейците на обвинението Народното събрание прехвърлило противоконституционно и имуществото, обслужващо дейността им. А то при това било значително нараснало по обем, количество и качество през прокурорските му финансови години, увеличило е стойността си и било незаконно прилапано от новия му титуляр - Министерството на правосъдието. Трябвало да си останат тези дълготрайни материални активи във владение на прокуратурата, казва Гешев. Такава била волята на Конституцията.
Ценността на прокуратурата като балансов актив досега не е изследвана в правната и финансова литература. Независимо какви размествания от организационно-юридически и административен характер се извършват в нейните структури, дори когато цели териториални или относително самостоятелни звена излизат от нейната юрисдикция, имуществото трябвало да си остане при нея. Дали пък причината е не в Конституцията, а в характера на това имущество?
Хайде, за дълготрайните активи от рода на луксозните джипки, които властта обожава, е ясно - по-хубаво е, когато обикаляш из села и паланки, за да бориш организираните престъпни групи, олигархията и зверската корупция в кокошарниците, да си снабден с опрятни черни бронирани лимузини. Така всяваш страх и паника, шашардисваш контингента с вида си и айдуците дружно падат по корем. Ала може би не е само това. В тези материални активи има и компютри, а в тях - памет, която е доста по-трайна от паметта на избирателя. Вероятно някой по-отворен хакер или дори обикновен компютърен специалист на държавна работа ще поразбере това и онова, ако се поразчовърка в тази памет - в смисъл кои точно свидетели е защитавало това бюро, как го е правело и какви данни е събирало за тях, срещу тях, а и по този повод - и срещу всички, с които са общували тези свидетели. А дали само те?
Може и да не е така.
Но ако не е - въпросът за имуществото изглежда повече счетоводен, а не конституционен. Иначе, някой като нищо ще се сети да атакува както рестуцията през 1991 г., така и одържавяването през 1947 г. - на някой все му е нещо отнето: на един имота, на друг младостта и здравето. Стига да се намери пред кого да атакува отнемането. А на трети може да му хрумне, че разходите по делата, които България губи в Европейския съд по правата на човека за неправомерни действия на прокуратурата, трябва да са за сметка на бюджета на обвинителите, а не да тежат на общия републикански бюджет, т.е. върху всички нас. Това звучи справедливо от счетоводна гледна точка.