По-голям държавен дълг или данъчна реформа?

Проф. Иван Ангелов, член-кор. на БАН

Продължение от вчерашния брой

2. От 1 юли 2023 г. да се премине към семейно облагане на доходите. В този случай данъчен субект ще е семейството, а не отделните му членове, както е сега. Общият доход на членовете на семейството се дели на техния брой. Ако доходът на член е по-малък или равен на необлагаемия минимум, установен с новия данък върху доходите, той не се облага. Ако е по-голям, горницата се облага по скалата на данъка върху доходите.

С този данък се оставя по-голям доход на разположение на семейството. Това ще стимулира потребителското търсене (а чрез него и растежа), ще допринася за по-висока раждаемост и ще улеснява отглеждането на децата. Това, наред с други мерки (повишаване на детските надбавки, помощите за отглеждане на деца, разширяване на детските ясли и градини и т.н.), е от изключителна важност за смекчаване на преживяваната от страната ни все по-остра демографска криза.

3. От 1 юли 2023 г. "плоският" данък върху печалбата (корпоративният данък) да се преобразува в умерено прогресивен данък с максимална ставка 20%, т.е. на равнището на другите източноевропейски страни, но по-ниско от западноевропейските. И тук препоръчвам да се оставя необлагаем минимум за печалбата на малките и средните предприятия (това ще бъдат предимно семейни фирми, чийто размер подлежи на уточняване); да се запази 10% ставка за средните по размер печалби и да се въведе 20% за най-големите печалби над определена граница. Конкретните данъчни етажи подлежат на уточняване. В ЕС преобладаващите ставки за този данък са между 20 и 35%. С предлаганите умерено прогресивни ставки ще се направи важна крачка към сближаване с равнището на корпоративно облагане в западноевропейските страни, което неизбежно ще стане през близките години, като елемент на интеграцията в бюджетната политика. 

Пояснение: Данните са за 2022 г. Числата показват максималния процент на изземване от държавата на реализираната от бизнеса печалба. Популярното название на този данък е данък върху печалбата.

И тук за по-голям обхват могат да се покажат данни за още няколко европейски страни, които не са членки на ЕС, но спрямо тях се прилага същият данъчен режим: Норвегия - 22,00%; Исландия - 20,00%; Украйна - 18,00%; Сърбия - 15,00%; Швейцария - 14,93%; Беларус - 13,0%; Лихтенщайн - 12,50%; Молдова - 12,00%.

Препоръчвам също тези основни ставки да се съчетаят с:

а/ въвеждане на нулев данък за реинвестираната в производствени дълготрайни активи част от печалбата за следващите 10 години; б/ право на фирмите да прилагат ускорена амортизация за новопостроени производствени сгради, доставени нови производствени машини и съоръжения през 2024-2030 г.

На евентуални възражения от страна на Европейската комисия 

че това е държавна помощ, може да се отговори с много силни контрааргументи: вековната икономическа изостаналост на нашата страна; ниската производителност и конкурентоспособност на нашата икономика в условията на открити пазари; оскотяващата бедност, пораждаща нарастващо социално напрежение; необходимостта от догонващо икономическо развитие на България, което е от взаимен интерес. Това може да бъде елемент на един допълнителен пакет от икономическа помощ, каквато по-бедните страни членки следва да поискат съвместно от ЕС в близко бъдеще.

Този корпоративен данък ще стимулира инвестиционната активност за разширението, за структурното и технологичното обновяване на производството, особено като се има предвид рязко спадналата инвестиционна активност през последните години. Фирмите, които инвестират активно, ще плащат дори под 10% корпоративен данък през следващите 5-10 години. Това ще повиши растежа, заетостта, доходите и данъчните постъпления в бюджета.

Стандартният ДДС да остане на сегашното ниво от 20%, но от 1 юли 2023 г. за лекарствата, детските стоки и учебните помагала да се намали на 5%, а за хазарта и за екстравагантни и луксозни вносни стоки по списък, утвърден от Народното събрание, да се повиши на 30%. Това също е умерена стъпка, като се има предвид, че 16 страни членки на ЕС прилагат по-висок от стандартния ДДС (Унгария - 27%, Хърватия, Дания, Швеция - 25%, Гърция - 24%, и т.н.). По-ниският ДДС за лекарствата ще облекчи живота на възрастните хора, които са главни потребители на лекарства, и ще помогне за стимулиране на раждаемостта и отглеждането на децата в контекста на демографската криза.

От 1 юли 2023 г. данъкът върху лихвите по депозити да се прилага само за влогове сумарно над 300 хил. лева на вложител, независимо в колко срочни депозита или банки са вложени. Това ще засегне в момента няколко десетки хиляди депозита. Известно е, че лихвите ще растат, а с това и значението на този данък.

От 1 юли 2023 г. да се повишат данъчните ставки върху доходите от дивиденти и други форми на капиталови доходи. Подробностите да се изработят от данъчните власти, като се има предвид въвеждането на умерено прогресивни преки данъци.

България да се присъедини към данъка върху финансовите трансакции, който предстои да бъде въведен в ЕС.

От 1 юли 2023 г. да се въведе 

прогресивен данък за недвижимо имущество над определен размер 

примерно над 400 хил. лева по данъчна оценка, а може би и за притежавани екстравагантни транспортни и други средства и съоръжения: самолети, хеликоптери, лимузини, яхти и други подобни. Подробностите да се изработят от данъчните власти.

Да се преразгледат данъците за наследството, като се запази сегашното облагане на малките и средни наследства, и от 1 юли 2023 г. да се повиши за големите и най-големите наследства, превишаващи определен от данъчните власти размер. Това е икономически обосновано и социално справедливо.

От 1 юли 2023 г. отчисленията от централния бюджет за общинските бюджети да се правят по твърди нормативи, валидни за години напред. Примерно 8% или 10% от постъпленията по преките данъци на територията на общината. Наред с всички други плюсове, това ще заинтересува местните власти за по-добрата събираемост на съответния данък в техния регион.

Настоящият текст е само най-обща рамка за предлаганата данъчна реформа. Естествено е, че тази схема трябва да се разработи в най-големи подробности от Министерството на финансите.

Модернизирането на нашата данъчна система се бави вече 15-20 години. В момента България прилага допотопна данъчна система. Това е една от важните причини за изоставането в нашето социално-икономическо развитие.

Ще бъде много добре, ако предложените промени се извършат от средата на тази година. Давам си сметка, че това ще бъде много трудно. Още повече, като се има предвид очакваната съпротива на едрия бизнес и на неговите представители във високите управленски органи на държавата.

Като резервен вариант на предлаганите промени предлагам началото на 2024 г. И в никакъв случай по-късно!

Епицентър