Пак ни връхлитат политически бури
/ брой: 145
Камелия БАЗОВА
Изключително динамична е политическата ситуация и тя прехвърля вече импулси към динамиката и на електоралните нагласи. Всички опити за успокояване на обстановката, вразумяване на "играчите" и убеждаването им колко важно е да се избегне поредния експеримент с извънредни избори бяха пропилени. Надделя егоцентризмът у някои партийни лидери, и по-специално ИТН, което се случва вече четвърти път.
Изтеклият, може би умишлено, запис на заседанието на "Демократична България", след което Слави Трифонов обяви оттегляне от преговорите за съставяне на кабинет с третия мандат на БСП, буди у мен много въпроси и ме води към някои изводи.
1. Кой има интерес от случайно забравените включени камери и микрофони, т.е. кой има интерес от изтичането на записа?
2. Какво ни казва този запис - вече всеки може да го види и чуе, "Демократична България" го публикува целия.
3. Кой има интерес от това да има поредните за година и половина, четвърти предсрочни парламентарни избори и каква политическа картина след тях ще бъде очертана?
4. Коя е истинската битка в момента, коя е разделителната линия в обществото и политиката?
5. Реакциите на политическите сили - чрез тях избирателите имат възможност да видят истинските лица на политиците, без маска и грим, отвъд фалшивите усмивки и ръкостискания.
Този политически спектакъл ще нажежи обстановката, ще радикализира още повече партиите една към друга, вместо да ги отвори към обединение около национални приоритети и проблеми на обществото ни. Видя се, че демократична и коалиционна политическа култура липсва. Властват задкулисието, корупционни интереси, прояли основата на държавата и обществото, партиен егоизъм. Триумфират тъмни сили, тормозещи ни вече 33 години след прехода.
Радикализирането на партиите една към друга ще попречи за бъдещото съставяне на правителство, което по силата на прогнозните числа отново ще се наложи да бъде коалиционно. Коалиционната политическа култура е на изключително ниско ниво у нас. Виждаме го и по политическите събития, и по езика на депутатите. А коалиционните правителства са нещо нормално в демократичния свят. У нас обаче тази формула трудно си пробива път.
Избирателят отново е поставен пред изключително изпитание - трябва да действа умно, а не да си играе на политическо тото, гласувайки за поредния погрешен спасител.
Точно тук е ролята на политолози и социолози - да обяснят какви са предимствата и недостатъците на зачестилите избори, на мажоритарната система, например, какви са подводните камъни на отзоваването на депутати, трябва ли да се променя Конституцията или тя просто не се спазва, какво означава промяна на формата на управление и какви ефекти и дефекти може да произведе това, и пр. Ето такива експертни мнения липсват, а са необходими. Необходимо е и провеждането на кръгли маси с участието на политолози, журналисти, експерти, граждански организации, партии за това как може да се гарантира прозрачност и демократичност в политическата система. Това би дало основата за информирана база знания на хората, за да направят те по-правилен избор. И това трябва да се случи, защото проблемите са трупани в продължение на 33 години.
Тук е мястото да спомена, че БСП - най-старата и най-демократична партия в България, е една от малкото, които се стараят да наложат разумен и национално отговорен подход към политиката. БСП единствена започна процеса на катарзис в редиците си, което предизвиква вътрешнополитически бури. БСП е и единствената партия в България, която избира своя лидер пряко чрез своите членове, а това е белег на демократичност. Въпреки участието си в досегашното коалиционно правителство с десни партии, за което търпи критики, БСП успя да реализира голяма част от своите социални политики, което трябва да бъде отчетено от нейните избиратели.
Защото смисълът от съществуването на партиите е да бъдат посредник между гражданското общество и властта, да бъдат изразител на интересите на онази част от обществото, която те представляват в парламента. Затова и съвременната ни демокрация се нарича представителна. Партиите не трябва да забравят тази своя основна функция - да бъдат посредник и изразител на интересите на хората, които са гласували за тях, а не на интересите на бизнес лобитата и на корупционните мътни задкулисни влияния. Мъдрост, дългосрочно и национално отговорно политическо мислене е нужно, но, за съжаление, точно те са голям дефицит.