Отново тревоги на Балканите
"На нож" са Сърбия и Косово, Албания и Гърция, управляващите и опозицията в Черна гора и Македония
/ брой: 239
Днес горещите точки на Балканите пораждат тревога от онези съседски проблеми и конфликти, които случайно или не, но поддържат огъня така, че да няма мир и спокойствие в нашия регион.
Противопоставянето между сърби и албанци е старо, но настоящата ситуация се приема за особено тежка и с последици, които сръбският президент Александър Вучич определи за "катастрофални" за "сръбския народ в Косово и Метохия". "Безотговорното", според него, поведение на Прищина с въвеждането на 100% мита върху внасяните от Сърбия стоки, както и решението за формиране на собствена армия, предизвикват не само сериозни опасения в Белград, а и реакции, които се определят като заплаха за процеса на диалог. Нормализирането на отношенията е отложено за неопределено време. Косовският премиер Рамуш Харадинай твърди, че ще отмени решението за 100% мита върху внасяните от Сърбия стоки само ако Белград признае независимо Косово. Александър Вучич предизвиква спешни срещи с посланиците на Китай, Русия и САЩ, за да ги призове да "използват своята роля и влияние по света, за да се запазят мирът и стабилността в региона". Китай и Русия не са признали Косово и "следят отблизо развитието на ситуацията", както казват в Москва. Позициите им са ясни. Новият американски посланик в Косово Филип Коснет потвърждава подкрепата на Вашингтон за Прищина. Но в същото време ЕС в лицето на комисаря Йоханес Хан, гостувал спешно в Прищина, заявява, че "в Брюксел са разочаровани и изненадани от въвеждането на косовски мита върху сръбските стоки", а генералният секретар на НАТО Йенс Столтенберг предупреди Косово, че решението за обявяване на косовска армия е ненавременно.
Явно има страх от ответна, военна реакция на Белград, защото темата е повече от чувствителна. И в двете страни има сили, които не крият позиции, че изход може да се намери само по военен път, а това няма как да не взриви региона. Проблемът Сърбия/Косово е от такъв характер, че светлина в тунела скоро няма да има. Както се казва, "омагьосан кръг". Реакциите на Хан и Столтенберг са по-скоро опит по линия на логиката за осуетяване на конфликтите, защото решенията застрашават с непредвидими и нежелани последици. От американското посолството в Прищина са принудени да заявят, че действията на управляващите в Косово "увеличават напрежението, което нанася удар върху авторитета на Прищина".
Само Тирана похвали властите в Косово за предприетите мерки.
Албания и Косово напоследък предприемат действия, които се посрещат в Белград с гняв и остри слова. Общото честване на празника на албанското знаме, отпадането на митата между двете страни, заплахите, че ще премахнат границите, което би трябвало да означава, че се работи за т.нар. Велика Албания, се обясняват по-скоро като начин за натиск например върху ЕС, а не като непосредствена задача за обединение на двете страни. Смята се, че заплахите в тази посока целят да отпаднат визите за гражданите, което Прищина е обещала на населението да се случи до края на годината. Нещо, което на този етап Брюксел не предвижда, защото редица членки на ЕС са против, най-вече Холандия. Някои го наричат изнудване, но едва ли на този етап големите ще са склонни за промяна на граници на Балканите или за визова либерализация, което няма да се посрещне с разбиране в собствените им държави.
Трябва да се подчертае, че всъщност Сърбия е голям търговски партньор на Косово и внасяните стоки там не са предназначени само за сърбите в новообразуваната република. Известно е, че т.нар. търговска война е обявена в отсъствието на президента Хашим Тачи, който не е бил консултиран (по думите му) за въвеждането на новите мита. От Сърбия в Косово се внася еленергия, безоловен бензин, стоки от първа необходимост като захар, олио, ориз, безалкохолни напитки и други в обем за над 450 млн. евро. На ден, казват, в Прищина влизали по 100 камиона от Белград, а днес те са едва 1-2 дневно. Накърняват се бизнес интереси и от двете страни на барикадата. Въпросът е как ще се излезе от ситуацията. Ако президентът Тачи и премиерът Харадинай воюват за надмощие в Прищина и отстояват различни позиции, например по начина за преговори с Белград, в Косово растат становища, че всъщност се воюва за власт и пари, а не за отстояване на интересите на страната.
Защото и Косово се обезлюдява като повечето балкански страни. Управление чрез налагане на омраза или с популистки методи не решава проблемите на гражданите.
Най-много да се стигне до националистически действия.
Вучич вече заяви, че "Сърбия никога няма да признае Косово", т.е. няма да се поддаде на натиск и изнудване. Дори и срещу членство в ЕС. Разбираемо е, миналото на Сърбия, дори близкото, е доказателство, че с някои неща там шеги не си правят. Дори и да има слухове, разпространявани от опозицията в Белград, че "Вучич и Тачи се срещнаха в Рим и се разбраха за митата". Белград има други начини за отстояване на интереси и го доказа с недопускането на Косово за член на Интерпол. Съумя също да промени позиция за признаване на Косово от някои държави, малки, но членки на ООН. Каквито и да се интересите обаче, диалогът си остава единственият начин за изход от кризисни ситуации. Ще надскочат ли тези политици в региона балканското мислене?
Да бяха обаче само искрите между Белград и Прищина. Тирана и Атина са в дипломатически скандал заради убийството на албанец от грък и то заради спор за името на Македония. Случката е от Корфу, където Петрит Зифле е работил като мигрант в Гърция. В края пък на октомври албанската полиция уби етически грък в село Буларат, населено с етнически гърци на албанска територия. Причината е, че Константинос Кацифас е издигнал гръцко знаме на военно гробище от Втората световна война. Властите в Тирана казват, че е стрелял по силите на реда, но Атина не приема обясненията и ги обявява за провокация. На погребението му присъствали гръцки националисти и скандирали "Македония е гръцка" и "Северен Епир е гръцки", в отговор на което Албания обявява за персона нон грата 52 гърци
за "разпространение на етническа нетърпимост".
После "албански националисти вандализираха гръцки паметник в Южна Албания", пишат в гръцките медии. Какво стана с подготвяния договор за демаркация на морските граници на Албания и Гърция? Поредно зацикляне на Балканите? Стари проблеми в нова опаковка? Или просто нови сътресения, които не позволяват реализация на идеи за единство, интеграция, регионално сътрудничество за добруването на населението.
Изявленията, че "новият руски план за дестабилизиране на Балканите, ЕС и НАТО" създават допълнителни изпитания за управляващи и граждани на Балканите. Западът е убеден, че "планът на Москва за създаване на руски анклав на Балканите се е провалил", след като Черна гора и Албания вече са членове на НАТО, на Македония й предстои, а Сърбия и Босна и Херцеговина (БиХ) не са достатъчно лоялни на Кремъл държави, след като са обявили стратегия за интеграция в ЕС. Пропуска се, че Русия исторически е свързана с региона, има своите стратегически интереси тук, макар че в днешно време едва ли е в състояние да ги отстоява по начин, който да я удовлетворява. Някои казват, че "днес Балканите не влизат сред основните приоритетни направления на международната дейност на Русия", но придобилата геополитическо самочувствие през последните години Русия едва ли ще "забрави" Балканите. Прекалено са близко до границите й, а НАТО неуморно създава военни бази във всяка страна, която влиза в Алианса и те се приближават все повече към руските територии или сфери, които Москва е определила като свои зони на сигурност. Ако в БиХ Милорад Додик, вече член на председателството на страната, и неговият колега хърватинът Драган Чович са обявени за "хора на Москва", защото настояват да се приключи с управление на Сараево от представители на т.н. международни сили, включително на Конституционния съд, тогава как да се определи арестуването на опозиционни лидери в Черна гора, което може да взриви обстановката в Подгорица
до избухване на гражданска война
Лидерът на опозиционния "Демократичен фронт" Небойша Медоевич е задържан за 2 месеца с обвинения за подкуп. Ден преди това той е направил изявление в парламента, че е бил "преследван от неизвестни субекти в цивилни дрехи" - тоест арестуван е член на парламента. Другият депутат Милан Кнежевич се барикадирал в парламента, защото, ако излезе, ще бъде и той арестуван. Изумява фактът, че арестите се правят без сваляне на депутатски имунитет, независимо, че срещу лидери на "Демократичен форум" има и други дела поради обвинения в участие в т.нар. опит за преврат и за пране на пари. Опозицията е в състояние за обявяване на масови протести, без да крие, че това може да доведе до въоръжени сблъсъци. Не е тайна, че точно "Демократичен форум" всъщност е коалиция от 10 опозиционни партии, които се застъпват за сътрудничество със Сърбия и Русия и се против водената от управляващите в Прищина прозападна политика. Да, но ако само това е причина за арести, тогава къде отиват демократичните принципи и т.нар. европейски ценности?
В Собранието на Македония тече процесът за промени в конституцията, за да се изпълнят условията на Преспанския договор, да се приеме официално новото име "Северна Македония" и се осигури скоростното членство в НАТО. В Сараево преди дни американският зам.-помощник държавния секретар Матю Палмърс казва, че до средата на 2020 г. Македония може да приключи въпроса с членството в НАТО? Е, споменаването на загриженост за руското "силно влияние" в Западните Балкани вече се приема като "общи приказки". Думи като "не е работа на Русия да решава какво може или не може да направи Македония във връзка с интеграцията в европейските и евроатлантическите институции" може и да вдъхновява някои, но защо европейската интеграция се поставя най-отпред, след като на този етап става въпрос само за НАТО? Доколкото е известно,
Москва не е възразявала за европейската интеграция
на която и да било страна. А и ЕС е този, който има разногласия по темата за разширяването.
Странни събития се случват и в Скопие. Избяга експремиерът Никола Груевски, арестуван е бившият ръководител на службите Сашо Миялков, който осигури онези 8 бивши вече депутати от опозиционната ВМРО-ДПМНЕ да гласуват за промените в конституцията - тоест против партийното решение. Откриват се подслушвателни устройства в прокуратурата, които са действали и след смяната на властта в Скопие.
А за капак премиерът Зоран Заев си позволи да заяви в Собранието, че "Преспанският договор ще позволи изучаване на македонски език в Гърция", с което разгневи Атина повече от друг път. "Катимерини" пише, че "коментарите на Заев поставиха под въпрос споразумението за името", което се тълкува като "провокация към всички гърци". Наложи се Скопие да овладява пожара с официалните уверения, че "Македония е ангажирана с Преспанското споразумение и самото му изпълнение". Изявленията на Зоран Заев не би трябвало да са изненада, защото той многократно е казвал, че след членството в ЕС в Брюксел ще се говори на македонски език, т.е. това е поредна стъпка към утвърждаване на т.нар. македонска идентичност. Това е въпрос, който ние заметохме под килима в желанието си да осигурим членството в ЕС и НАТО на "нашата Македония" и се правим, че такъв проблем не съществува. Дори не инициираме дебати по темата, за да изчистим недоразуменията с т.нар. македонски език и нация, формирани след 1945 г. А ако това са камъни в градината и на нашия прословут Договор за добросъседство с Македония?
Зоран Заев е наясно, че има проблеми с Преспанския договор и в Скопие. Поне 50% от македонските граждани не приемат новото име и страната е разделена окончателно не само по този въпрос. Именно затова той си позволява да говори във вътрешен план за "македонски език и македонско малцинство в Гърция", т.е. разширява условията на Преспанския договор, за да омиротвори тези 50% от македонските граждани, които протестират срещу новото име и промените в конституцията. Президентът Георги Иванов казва, че "Македония се сблъсква с най-голямото предизвикателство от създаването си". Въпросът е докъде ще стигнат тази дестабилизация и разлом в македонското общество?