Оригинална и талантлива белетристика

Трудно е да се каже, че най-новата книга на писателя Златимир Коларов, неговата съпруга - преподавателка в НАТФИЗ и автор на филмови сценарии Валя Фиданова-Коларова и техния син Калин: "Шантави истории, или грешката е неизбежна" представя "семейна проза" или пък "фамилна фантастика". Първо, защото в този странен на пръв поглед белетристичен сборник не "принципът на изключеното трето" е определящ, а по-скоро на... допълващото второ. Трето, понеже включените в книгата творби трудно могат да бъдат причислени към класическия разказ или чистия фантастичен жанр.
Прочее, проф. Златимир Коларов е достатъчно известно име както в българската медицина, така и в националната ни литература. Автор е на повече от 450 научни труда в областта на ревматологията и медицината, специалист от изключително висока класа. Но и талантлив писател, издал няколко сборника с разкази, сред които "Отблясъци от далечни светкавици", "Прах във вятъра", "Приказните острови", а сега и на "Шантави истории, или грешката е неизбежна", както и на два романа: "Illisio Magna" и "Безкрайни бели полета..." В съавторство със съпругата си е заснел няколко филма, между които "Триптих за Димитър Димов"; "Навътре в камъка", посветен на поета Иван Динков, както и на игралния филм "Пътят към върха", чиято тема е любовта и сблъсъкът между доброто и злото.
От началото на февруари 2015 г. проф. Златимир Коларов е председател на Клуба на писателите лекари в България, който се числи към клона от Международната асоциация на писателите лекари - UMEM. Носител е на наградата "Димитър Димов" и други национални литературни награди.
В "Шантави истории..." Златимир Коларов сменя регистъра, прекрачва границата на "автентичния разказ" и вместо да разказва "случки от живота", се отдава на еретични размисли върху библейската митология и не само. Един от неговите герои е Програматора, който е силно разколебан в целесъобразността на сътворения от Бога свят и на... човека, една "изначална и вселенска грешка." Следващият персонаж е жалкият "генерал Nr 1999", който е метафорично олицетворение на надъханата военщина с цялата й недодяланост и примитивна ограниченост.
В "Небесни прения" Луцифер пише жалба до Бога с молба да "промени Божествения ред", за да намалее "грешнико-потокът". Дяволът настоява за реформа и в Рая, за да се изравнят условията за живот на грешниците и праведните. За усъвършенстване на човека Луцифер предлага актуализация и на... десетте божи заповеди, като грехът, кражбата и прелюбодеянието да бъдат признати за нормални черти на човека. Противно на очакванията жалбата е препратена от Господ  по "надлежния ред" до управителя на Рая Свети Петър, който отхвърля идеята за реформа на "Небесния живот". Не закъснява свише и мнението Господне: "Вие двамата да престанете с разколните си прения..."
Тема на "Поднебесни кули" е модерната "вавилонска страст" на човечеството за изграждане на нови стълпотворения, разрушителната агресия на "лудите човеци", нарушаването на вселенската хармония и пр. Най-накрая идва ред на "Мисиите Ной - 1,2,3,4 и т.н." ...По нареждане на върховния шеф на Човечеството започва осъществяването на мисиите "Ной", изграждането на поредния Ноев ковчег, в който трябва да бъде съхранен генофондът на планетата. Разбира се, Ной "верният Божи раб" е изправен пред немалко изпитания. Той трябва да вземе на кораба и... своята тъща, да се съобрази и със синовете си  "калпазани" Сим, Яфет и Хам. Докато най-сетне корабите "Ной" отнасят през Пространствата и вековете майчиния ген и спасяват неблагоразумния човешки род.
Златимир Коларов е сътворил интересни фантастични притчи, в които със саркастичен артистизъм и философска дълбочина третира вечните теми за "греховността на човечеството" и неговата апокалиптична обреченост, като пречупва своя разказ през призмата на модерността, на новите предизвикателства, пред които е изправен светът. При това той разказа умно и занимателно, със сардоническа духовитост и сатирическа прямота.
Контрапункт на неговите билейско-философски притчи е цикълът от разкази в сборника на неговата съпруга Валя Фиданова-Коларова "Преди това". В тях лиризмът ("Спомен") и романтичната носталгия ("В мъглата"); връщането към изконната първичност ("Вещерица"); модерната чувствителност на... подсъзнателно ниво ("Мис свят"); преплитането на реално и фантастично ("Преди това") са подвластни на лаконичната кинематографичност на стила, на талантливата белетристика. 
Като естествен "хепиенд" в сборника идва разказът "Шантава история" на десетгодишния Калин Коларов. Синът като че ли слага точка над и-то, като ни пренася във времето, когато госпожа учителката е... робот, а училището... лети в Космоса - мечта не на един млад човек от днешното "сърдито младо поколение". Прочее, може би редакторът на книгата е бил подведен от заглавието "Шантава история" и за "да върже нещата", го е предпочел (в множествено число "Шантави истории") за заглавие на книгата. Или пък това е било доброволен избор на самите автори. Все едно, но се е получила една интересна белетристична сага, която находчивата собственичка на "Жанет 45" Божана Апостолова не е пропуснала да прибави към списъка на своите литературни бестселъри. Прочее, ако историите не са шантави, кой ли ще се изгуби времето да ги чете. Приятно четене...


Из "Грешката е неизбежна"

* * *
Не е грях да упражниш свободната си воля, след като Бог те е дарил с нея.
* * *
Подтикът за творчество и смисълът на творчеството са две различни неща.
* * *
Смисълът да твориш е оправдан, ако продуктът е добър.
* * *
Инквизицията, аутодафето, войната и холокостът са част от сатанинските идеи и деяния на човека.
***
Ако преди в една война Човекът убиваше хиляди войнци, сега убива милиони.
* * *
Да диференцираме по-прецизно кандидатите за Ада и за Рая, водени от финансови съображения, от хуманни мисли и благородни цели.
* * *
Грях ли е да откраднеш коричка хляб, за да нахраниш челядта си?
* * *
Непростимо е, ако някой излъже за лична облага, но е благородно, ако е излъгал, за да спести другиму терзания и болки.
* * *
Преоценката на понятията праведност и грях, лъжа и истина са началото, фундаментът, теоретичната постановка, върху която трябва да градим.
 
* * *
Тънка е тази работа с прелюбодейтването, Господи...

* * *
Едно е беднякът да открадне кокошка, за да нахрани децата си, и съвсем друго - богаташът да открадне парица от бедняка, за да я пусне в пълния си джоб.
* * *
Всяко лъжесвидетелстване е грозно и недостойно, но то е най-изпитаната практика в арсенала на съдебната система.

* * *
Отровиха не само земята, океаните, моретата и небето, но и космоса, и душите си отровиха глупавите хора.
* * *
Не се поучиха хората от историята с потопа, с Ной, със Содом и Гомор...
* * *
Човекът сам си е нахлузил примката на шията и скоро сам ще си ритне стола...
* * *
Развитието и подтикът за съвършенство се дължат на силата и искрата на живота.
* * *
И изниква въпросът защо Човекът - венецът на искрата, създаден да твори, руши сътвореното от другите човеци?...