Опасната спирала на недоверието

Путин няма да отиде на годишната сбирка на Г8, която ще се състои в края на седмицата в Кемп Дейвид. Руският президент е уведомил американския си колега по телефона, че няма да участва и в предстоящата среща на Съвета Русия-НАТО. Това далеч не означава бламиране, но е повод да се поставят много въпросителни няколко месеца преди американските президентски избори. В какво състояние са отношенията между двете най-силни ядрени държави, от които в значителна степен зависи международния ред и световната сигурност? Американските медии нарекоха новината "неочаквана" и окачествиха новия етап в отношенията между САЩ и Русия като "проблемен". The New York Times, умувайки за причините за "несговорчивостта на Путин" припомня, че по време на предизборната си кампания, в началото на годината, той е направил "резки антиамерикански изявления" и че твърдата му позиция говори за възможни крачки назад към хладен мир в днешния несигурен свят.

В Южна Корея Обама поиска тайм-аут от Медведев


Решението на руския президент предизвика много коментари. Според Марк Галеоти от Нюйоркския университет, възможно е той да е обиден от подстрекаваните от САЩ протестни прояви в Москва срещу неговия нов президентски мандат. Макар и маргинални, предвид руските мащаби, те се преекспонират в много медии, за да създадат впечатление за масово недоволство от завръщането му в Кремъл. Според други, с отказа си той иска да покаже, че ще степенува важността за Русия на нейните партньори и лоялни съюзници. Путин вероятно ще посети първо Беларус, Казахстан  и Китай и едва тогава ще разговаря с Обама на срещата на Г-20 на 18-19  юни в Лос Кабос - Мексико. Поканата към него да участва в срещата на Г-8 и на Съвета Русия-НАТО бе отправена далеч преди изборите в Русия, още миналата година. Отговорът от Москва беше, че бъдещият президент ще се срещне с лидерите на НАТО само в случай, че има предвижване в преговорите по противоракетната отбрана (ПРО). Такова предвижване не само че няма, но според руската страна реалностите са много обезпокоителни. The Wall Street Journal писа по този повод, че на Международната конференция за ПРО в Москва руското военно ръководство е демонстрирало пред американски експерти компютърни модели на хипотетична война като нагледна илюстрация за опасенията си. Това, както и изявлението на заместник външния министър Сергей Рябков, че Русия е готова да използва сили за противодействие, тъй като преговорите за ПРО не вървят добре, е нещо повече от смяна на тона. "Москва може да вземе решение за нанасяне на изпреварващ удар по обекти на ЕвроПРО", заяви  началникът на руския Генерален щаб Николай Макаров. "Имайки предвид дестабилизиращия характер на системата за ПРО, а именно - създаването на илюзията, че може да бъде нанесен безнаказан разоръжаващ удар, може да бъде взето решение за изпреварващо използване на наличните средства за поражение", каза Макаров на конференцията в Москва. Според него след завършването на третия и четвъртия етап от изграждането на ЕвроПРО до 2018 г. способността за прехващане на руските балистични ракети ще стане реална. А това означава, че балансът на силите, върху който се крепи световния мир през последните няколко десетилетия, ще бъде нарушен.
Впечатляващо е, че за първи път от много години руски генерал използва заплашителна лексика, което говори за това как гледат в Москва на разполагането край руските граници на ЕвроПРО. "Възможно е заплахата с превантивен удар да е преход към по-твърда политика, смята американският експерт Ендрю Кучинс, допълвайки, че подозренията на Москва не са лишени от основания".
Отговорът от НАТО на изявленията на руския генерал не закъсня. "На предстоящата среща на Алианса в Чикаго се очаква да бъде приета политическа декларация за това, че системата на ПРО не е насочена срещу Русия", заяви заместник генералният секретар на алианса Александър Вершбоу. Москва обаче не крие скептицизма и недоверието си към подобни декларации. Русия отдавна предлага да участва в изграждането на съвместна ПРО, която е предназначена да защитава Европа, САЩ и самата нея от домогващите се до ядрено оръжие Иран и Северна Корея, а също и от други държави. Още повече, че и от САЩ се чуват гласове в подкрепа на руската идея. Според шефа на Агенцията по противоракетната отбрана на Пентагона генерал Патрик О'Райли възможностите на американската ПРО биха могли да бъдат по-големи, ако се използват руски радари. Това е заявил той пред сенатската комисия. "Русия разполага с технически средства, които би могла да сподели със САЩ и които могат да ни бъдат от полза. На първо място това са гигантските радари, които те използват за своя защита. Освен това самото географско разположение на Русия, позволяващо да се "наглежда" цяла Азия, ще ни даде възможност да засечем ракетна заплаха още в ранния стадий", казва американският генерал. Но във Вашингтон неглижират мнението на експертите с повтаряното  многократно обяснение, че ЕвроПРО не е насочена срещу Русия. Новата руска военна доктрина обаче е изградена именно на основата на загрижеността, че експанзията на НАТО на Изток застрашава сигурността на страната. "Стремежът да бъдат предадени глобални функции на силовия потенциал на НАТО, реализирани в нарушение нормите на международното право, както и приближаването на военната инфраструктура на алианса до границите на Русия, е главната заплаха за нея" се казва в документа.
Десният германски вестник "Die Welt" в редакционен коментар неотдавна отбеляза, че НАТО се нуждае от Русия, тъй като преходният период, започнал с разпадането на Съветския съюз, не може да бъде завършен без нейното участието. Алиансът се нуждае от сътрудничество с Москва на първо място, за да осигури снабдяването и изтеглянето на войските от Афганистан. Без Русия операцията ще се провали. На второ място е наложителното сътрудничество при създаването на система за противоракетна отбрана, която на фона на последните събития в Иран и Северна Корея се превърна от теоретически възможна в практически необходима. Преди пет години Путин предложи съвместна ПРО, а Медведев преди четири години - евроатлантическа система за сигурност. САЩ проявиха вежливо безразличие. Но Русия има добра памет. През 90-те години на нея се гледаше като на социално неблагополучна страна. НАТО се разширяваше на Изток. Руснаците поискаха компенсации. Вместо това като утешителна награда беше създаден Съветът НАТО-Русия и с привличането й Г-7 се превърна в Г-8. Преходният период, който започна с германското обединение, не е завършил. Трябва още да се работи. "С Русия това е трудно, без Русия - невъзможно", заключава авторът. Освен това без Русия не могат да бъдат решени и други важни за САЩ проблеми - неразпространение на ядреното оръжие, наркотрафика, енергийната политика, екологията, международните финанси и т. н.
Войнствената риторика напоследък и от двете страни прикрива негласното споразумение сериозните преговори за ПРО да бъдат отложени за след изборите през ноември в САЩ, твърдят оптимисти. В Москва се надяват, че преизбирането на Обама може да разчисти пътя към някаква договореност, с която да се преодолеят противоречията. Но ако бъде избран републиканец и той се казва Мит Ромни, тогава нещата ще станат значително по-сложни. В Сеул на срещата на върха по ядрената сигурност Обама поиска тайм-аут и пространство за маневри и по-голяма гъвкавост заради президентската предизборна кампания в САЩ. С Медведев се договориха експертите на двете страни да продължат работа. За съжаление засега няма изгледи за компромис. Специалният представител на САЩ Илейн Таушър заяви, че САЩ ще изслушат възраженията на руснаците, но едва ли ще изоставят плановете си. "В годината на президентските избори изказването на генерал Макаров е добре дошло за Белия дом - то обезсилва упреците към него за отстъпчивост пред руснаците", подчерта тя. В крайна сметка предложеното от Обама "презареждане" в руско-американските отношения засега все още изглежда само едно добро намерение, без реално съдържание. А хладината, която вее от Москва, и "несговорчивостта на Путин" в началото на новия му президентски мандат, могат да бъдат обяснени само с едно - задънената улица, в която САЩ вкараха преговорите за ЕвроПРО, поставяйки на сериозно изпитание глобалната сигурност.  


Мнението на учените

Националната академия на науките на САЩ препоръчва на правителството да ограничи разгръщането на системата ЕвроПРО. Това е основният извод от доклада на Националния изследователски съвет на академията, изготвен по искане на американски конгресмени. Ключовият извод на специалистите е, че няма никаква необходимост от реализирането на четвърти етап на проекта. Москва оценява този етап като сериозна заплаха за стратегическите й сили. Първият етап на ПРО включваше дислоциране миналата година на ракетни комплекси "Ейджис" и на ракети прехващачи "Стандарт-3" върху кораби, а също разполагане на радар в Турция. През втория етап до 2015 г. мобилните ракетни комплекси SM-3 трябва да бъдат разположени в Румъния. След това до 2018 г. те ще бъдат разположени и в Полша. Четвъртият етап предвижда до 2020 г. ракетите да бъдат заменени с по-съвършени. Учените са убедени, че за Европа четвъртият етап е излишен. Междувременно конгресменът демократ Денис Кусинич заяви, че САЩ без причина провокират Русия. Според него Русия с основание възприема плановете за ПРО като заплаха, защото става дума за разполагане на ракети прехващачи "близо до руските граници".