Невъзможният мир

Неотдавна баронеса Илайза Бълър в лекция, организирана от Би Би Си, обяви изненадваща вест - има вероятност САЩ и Великобритания да се ориентират към сключването на мирен договор с Ал Кайда. В мътния поток от противоречива информация от многобройните фронтове срещу острието на  ислямския екстремизъм думите й не предизвикаха особено внимание. Нямаше и коментари, а още по-малко потвърждения или отрицания. Но едва ли е случаен фактът, че бившата шефка на британското контраразузнаване (от 2002 до 2007 г.) говори по горещата тема табу точно в този момент, когато войната в Либия е към края си. Бълър е високо ценена като специалист по контратероризма. "Достиженията в борбата с тероризма с използването на силови методи не са задоволителни и за да се сложи край на насилието, е необходимо политическо решение", заявява бившата шефка на МИ5. Тя допълва и още нещо много важно - според нея до началото на мирните преговори с представители на "мрежата" е още твърде далеч. Но влошаващата се обстановка в Афганистан и засилващата се активност на терористите в Пакистан, както и заплахата от най-опасното разклоненние на Ал Кайда, дислоцирано в Южен Йемен, принуждава САЩ да променят своята стратегия. Още повече че за мащабните антитеростични операции са необходими много средства, които точно сега, в периода на редуващи се криза след криза, са кът. Достатъчно е да припомним, че само Администрацията на транспортната сигурност на САЩ е похарчила за внедряване програми за сканиране и откриване на взривни вещества по летищата 58 милиарда долара.
Особено тревожно за Вашингтон е застрашителното разрастване на най-дръзкото разклонение на Ал Кайда. Френският  "Фигаро" писа, че Ал Кайда на Арабския полуостров представлява голяма заплаха за САЩ. Вестикът цитира западни тайни източници, според които броят на бойците на "мрежата" в Афганистан е около 300, в Пакистан - близо 400, а в Йемен над 600. Опасност представлява също способността на Ал Кайда да вербува приели исляма западни граждани, чийто външен вид е твърде далеч от образа на потенциалния ислямски терорист.
Днес отношенията на САЩ с арабските страни са в криза. А структурите на "мрежата" в Афганистан и Пакистан остават здрави. И продължават да бъдат център на глобалния джихад под знака на радикалния сунитски уахабизъм. Има още не една и две причини, които логично водят до прогнозата на Бълър. През последните десет години на несекваща война срещу тероризма САЩ загубиха илюзията за неуязвимостта се и за неограничените възможности на техните граждани. Трите войни - срещу Афганистан, срещу Ирак и срещу глобалния тероризъм, доведоха до катастрофални резултати. Разходите за тези войни надхвърлят 4 трилиона долара. А върху репутацията на Вашингтон са нанесени непоправими щети. Най-силната в света държава се превърна в най-големия длъжник. От 2001 г. насам броят на америанците, които нямат здравна застраховка, нарасна с милиони, доходите намаляха, разривът между богати и бедни се увеличи, обезкуражаваща е високата безработица. Според Бюрото по преброяване на населението американците, преживяващи под чертата на бедността, през 2010 г. са 46 милиона души. Президентът Обама тези дни излезе с предложения за стимулиране пазара на труда с 447 милиарда долара, като в същото време специална комисия в Конгреса обмисля как да съкрати бюджетния дефицит с 1,5 трилиона долара. Най-обезпокоително обаче е ерозирането на гражданските права. Войните от последното десетилетие промениха мирогледа на американците, принуждавайки ги да признаят правото на държавата да ограничава личните им свободи.
Тези неоспорвани от никого факти водят до един-единствен рационален извод, който прави и баронеса Бълър. Остава обаче големият въпрос - може ли да бъде обезвреден радикалният ислям по пътя на диалога и чрез търсене на мирно политическо решение? И още готов ли е Западът да тръгне по този път. Професорът от Харвард Семюъл Хънтигтън, автор на книгата "Сблъсъкът на цивилизациите", твърди, че религиите и културите са в корените на конфликтите, появили се след студената война. Според него Западът и ислямският свят са обречени да са в постоянен сблъсък. Дълги години западните политици и анализатори, включително и такива като Хенри Кисинджър и Мадлин Олбрайт, подценяваха темата за силата на религията в политиката. Погрешно е и твърдението, че Западът има проблеми не с исляма, а само с ислямските екстремисти, т.е., че умереният ислям не е опасен. Историческата истина обаче е различна. Тя показва обратното - в продължение на 14 века отношенията между исляма и християнството като цяло са дълбоко конфликтни. Винаги, при всички обстоятелства всяка от страните е олицетворявала своята различност. Съвсем неслучайно опитите в Западна Европа да се изгради мултиетническо общество се провалиха. Това бе признато от Меркел, Камерън и Саркози.
Има, рабира се, много причини, поради които САЩ и някои от големите им съюзници не биха се изтеглили за нищо на света от стратегически важни и богати на ресурси точки в ислямския свят. Но все пак техните възможности не са безкрайни. Освен това арабските революции водят до преоценки във вездесъщите тинк-танк научни центрове за това каква да бъде бъдещата политика в районите, в които Ал Кайда се настанява все по-успешно и стабилно. Победителите в арабските революции показаха, че нямат никакви намерения да се откажат от властта, до която се добраха благодарение преди всичко на външната подкрепа. Ислямистите сигурно ще се възползват от вакуума в сферата на сигурността, образувал се след въстанията, но по вероятно е да се опитат да завоюват политическата власт, заключава годишният доклад на Международния институт за стратегически изследвания. Революциите показаха, че промени са възможни и без джихад. Ислямистките групировки, свързани или не с Ал Кайда, разбират, че за да съхранят влиянието си, трябва да се включат в новата политика в арабския свят, което означава да участват в избори. Според генералния директор на института Джон Чипмън народните въстания няма непременно да доведат до настъпване на демокрацията. "В Либия обстановката след Кадафи обещава да стане такава, каквато стана в Ирак след Саддам Хюсеин. Ако приемем тези, които осъдиха на смърт българските медицински сестри, за чистопробни демократи, то бойците от Ал Кайда, разграбили арсеналите на предишния режим, са като момченца от църковен хор" - писа в "Монд" френският философ Андре Глюксман.
"Вашингтон таймс" на свой ред убедено твърди, че по данни на американското разузнаване ислямистки екстремисти кроят планове да свалят новото правителство - Преходния национален съвет на Либия, и да създадат ислямска държава. Днес отделните райони на Триполи са под контрола на няколко независими една от друга групи местни племена. "Ню йорк таймс" пише, че бойците от западния гред Зинтан контролират летището в столицата, метежниците от Мисурата охраняват централната банка и пристанището, а берберите от град Яфран са заели централния площад на Триполи. В редиците на либийските бунтовници има немалко джахидисти, пише вестникът, позовавайки се на незасекретен правителствен доклад. Все още не е ясно колко силни са те и какво влияние имат. Ясно е едно - че бившият лидер на Либийската ислямска бойна група (ЛИБГ), който ръководи щурма на цитаделата на Кадафи - Баб ел Азизия, е бивш боец на Ал Кайда. Издаваният в Хонконг "Aзия таймс"  публикува впечатляващ разказ за Абдел Хаким Белхадж - главния либийски военачалник в разрушения от войната Триполи. Неговите бойци са обучавани в продължение на два месеца от американски командоси. Сега той носи името Абу Абдалла ал-Садек. Когато талибаните идват на власт в Кабул през 1966 г., ЛИБГ има в Афганистан два учебни лагера. В единия - на 30 км северно от Кабул се подготвят джихадисти, свързани с Ал Кайда. В него е и Белхадж. След 11 септември 2001 г. той се крие в Пакистан, а след това - в Ирак. И неслучайно в Ирак либийците стават най-многобрийният сунитски контингент джихадисти. През 2003 г. Белхадж е задържан в Малайзия и е предаден на либийските власти - по това време Кадафи се сдобрява със Запада и е готов да помага във войната срещу тероризма. През март миналата година полковникът освобождава Белхадж и още 211 терористи. Те обявяват, че джихадът срещу Кадафи е приключил. Преди това обаче Зауахири - човек номер две, а сега вече номер едно в Ал Кайда, обявява официално, че Либийската ислямсистка бойна група и Ал Кайда в Магреба се сливат. Шеф на това обединение става Белхадж. Бидейки вече на свобода от тази пролет, той обявява, че Либия в бъдеще трябва да се управлява по законите на шариата. НАТО още в началото на войната срещу Либия преценява, че не може да се лиши от помощта на човек като Белхадж, който ненавижда Кадафи. Едва ли е случаен още един показателен факт - всички командири в армията на бунтовниците са членове на ЛИБГ.
И така в епилога на либийската драма се оказа, че Ал Кайда или роднинските й радикални ислямистки организации са по-силни и по-близко до властта, отколкото бяха преди началото на бунта срещу Кадафи. Триумфалният трип на британския премиер Дейвид Камерън и на френския президент Никола Саркози миналата седмица в Триполи и в Бенгази по същество бе подкрепа за тях. Обама на свой ред не може да чака пренареждането на политическия дневен ред. Републиканците в Конгреса го притискат да не изменя на силовата традиция, която до този момент не е печеливша -  прогонването на талибаните от Кабул преди десетина години не доведе до мир. Днес обстановката се мени за дни и часове. И се налага градивен "дослук" с ислямистите. За това говори фактът, че премиерът на преходното египетско правителство Исам Шараф обяви мирните договорености с Израел, постигнати преди 30 години в Кемп Дейвид, за нуждаещи се от корекции. "Те не са свещени и са открити за дискусия" - заяви той, очевидно намеквайки за египетското военно присъствие в Синай. "Мюсюлманските братя" също искат своя дял от властта в Кайро. Промените в арабския свят потвърждават идеята, изказана от Илайза Бълър, за належащата необходимост от диалог и търсене на мирен изход. В противен случай светът в бъдеще ще се управлява от огромна военна машина и в него ще властват силата и страхът. Въпреки тази мрачна прогноза в момента няма изгледи скоро да се сложи край на насилието и да започнат някакви преговори.