Непрекършеният дух на бесарабските българи
/ брой: 251
Наскоро издателството на Тараклийския държавен университет в Кишинев публикува третия том на "Пословици, поговорки, устойчиви словосъчетания" ("Типография централа", редакторка Соня Келеведжиева). Трудът е плод на многогодишната събирателска дейност на авторите Николай Куртев и Анна Малешкова - брат и сестра, родени в с. Валя Пержей, Република Молдова. От десетилетия са се посветили да изследват традициите и културата на бесарабските българи, събрали са словесното богатство на своя роден край, уловили са устойчивия български дух, непрекършен през вековете.
Творците на народните умотворения са преселници в земите на днешна Молдова и Украйна - бежанци от традиционното българско землище под османско робство, побегнали от злочинствата на поробителя, но отнесли със себе си в чуждите краища духа на родното. Така те са съхранили за себе си и за децата си българския фолклор, доразвили са го и са го умножили във времето. Което свидетелства, че непрекършеният български дух е устоял стотици години, продължава да живее и да пребъде в бъдното.
Сред фолклорните бисери на тома се открояват такива умотворения, които отразяват народните устои за добро и зло ("Жаждата за власт е най-ненаситната от всички други страсти"; "Злото е съсед на доброто"), за труда ("За трудолюбивия човек нито един ден не е дълъг"), за социални и семейно-битови конфликти ("В който курник пропее кокошка, там не е на добро"), вторично фолклоризирани умотворения по известни автори ("Пази боже сляпо да прогледне" по Алеко Константинов; "Животът е песен" по Никола Вапцаров), за изоставения по принуда роден край ("Да даде Господ реките на вино да станат, чешмите на върла ракия" по сливенска народна песен), за българското самосъзнание ("Българин без земя е като риба без перки"), за земята като майка-хранилница ("Бългалин без земя е като къртица без нокти").
Има и такива поговорки като "Омекнал като мушмула" и "Прежълтя като райска ябълка", които продължават да се употребяват, без обаче да се знае смисълът на умотворението. Защото в сухите лета и студените зими на степния климат в Буджака и Южна Украйна пренесените от бежанците топлолюбиви дръвчета на райски ябълки и мушмули не са могли да се вкоренят, споменът за тях се е загубил, но не и отразеното в народното умотворение.
Николай Куртев и Анна Малешкова са съавтори на "Валя Пержей. История на селото" (1998), "Да намериш разковничето" (1999), "Смехът на дявола. Из живота на бесарабските българи" (2000), "На този ден в Бесарабия. Исторически календар" (2007), "Бесарабски хроники" (2013).
Николай Куртев е един от основателите на университета "Григорий Цамблак" в гр. Тараклия, заместник-ректор по учебната част. Публикувал е сборник разкази "Незабравими срещи: Бужашко всекидневие" (2004) и капиталния труд "Селища с българско население в Северозападния Буджак: ономастика, етнонимия, групонимия" (2006). За принос в развитието на българската наука, култура и образование, през 2007 г. е награден от Агенцията за българите в чужбина с медала "Паисий Хилендарски".
Анна Малешкова е авторка и на стихосбирки, и романи: "С болка и копнеж" (1997), "Училище за мутанти" (2007), "Какво си ти..." (2011), "Мамин Мишо" (2011), "Северно сияние" (2012); както и на 20 научни труда по етнология, посветени на духовната и материалната култура на бесарабските българи.