Актуално
Не съм happy тук
/ брой: 22
Корабът "Радецки", онзи възстановеният още по време на соца, който се свързва с Христо Ботев, щял да се ремонтира в Белград, представете си, за да поднови патриотичната си роля у нас. На площад "Св. Неделя", онзи с поголовно счупените плочки в центъра на столицата, уличен музикант всеки ден изпълнява гръцки шлагери. В ресторантите на София се предлагат с предимство салати, които, ако нямат киноа, кедрови ядки или авокадо, няма как да привлекат новите българи. Онези нови българи, които, ако не са заровили главите си в IPhone XS Max, говорят накъсано помежду си на някакъв англо-български, и то само за да привлекат нечие внимание с "обмислям, darling, да потеглям и аз, не съм happy тук, big miserable е, sorry". Говорят за мизерия, но не онази с праховите частици, които тормозят живеещи и пребиваващи в столицата и никой не знае и не казва на какво се дължи това замърсяване. Сякаш в София не са се отоплявали с дърва и въглища и преди. Да, ама улиците се миеха, не се изкупуваха старите автомобили на Европа, не се допускаше цяла България да търси препитание в столицата, градинките из кварталите не се застрояваха със сгради, а кофите за боклук не бяха като емблема на страна от забравения свят.
"Трети свят" вече няма. Вече се казва само Изток и Запад. А ние не знаем къде сме се ситуирали в това деление, но не можем да избягаме от провинциалния си манталитет, дори когато става въпрос за международни дела. Дори и да се говори за "традиционни български ценности", които сме загубили в суматохата на т.нар. преход, онези, търсещи "реализация" на Запад, съмнително е дали могат да назоват една "ценност", която да им приляга. Или да искат да съхранят.
Нищо европейско няма, когато все в петък, събота или неделя се започва пореден изкоп за нов строеж между блокове, а при строителството се заграждат и тротоарите, за да им е по-леко на "строителите на съвременна София". Онази София, която е толкова разностилна и разпиляна, че едва побира заплахите от протести дори в "елитни" квартали. Но протестите на никого не правят впечатление. Все едно да се обадиш на онзи телефон в Столичната община, обявен за съобщения за нередности или пропуски, но отговорът винаги е "от умрял писмо". А в кварталните кметства най-често се казва: "Това не е от нашата компетентност, обадете се в Столичната община". Онази Столична община, която все давала предписания на собствениците на "паметници на културата" да си укрепят и възстановят емблематичните за всяка уважаваща се столица сгради, а сградите се рушат и създават онзи облик, който се определя за мизерия.
София си няма "старе место", а онова, което е имала, англо-американските бомбардировки по време на войната, са го разрушили, за да си "садят картофи онези, които си казват честита баня". Дали го е казал наистина Чърчил е друг въпрос. Като се прибавят и прословутите ремонти, не само на "Графа" или градинката пред Централния военен клуб, няма как да не се съгласи човек, че новите българи имат основание да не са happy. Ако даже са завършили и най-стария наш университет, гордеещ се тези дни, че бил в някаква класация на над 950-о място сред световните университети. Важното е, че са млади и всичко навън им изглежда розово. Няма лошо, ще дойдат да си взимат пенсиите тук, след като десетилетия там са укрепвали чуждата икономика. И без това сме държава на пенсионерите, пък нека БВП да ни е нараснал с 40%, както и заплатите. Може, ама онези говореха за miserable. Тях как да ги убедиш?