Наистина ли Европа чу Курц?

Австрия прие от България щафетата на ротационното председателство. Спор няма за едно - това е европейска страна, която е уникален случай в много отношения. Във Виена от десетилетия се прилага играта на неутралност, която следва приет за задължителен един следвоенен институционален рефлекс, който служи наистина като маска за австрийските бизнес интереси и поддържане на добър стандарт на населението. То си остава консервативно по европейски и вярно на традиции, които Западът като цяло загърби в годините на глобализацията. Това е страна, която може да отбелязва тази година 100 г. от края на Първата световна война, която е довела не само до разпада на Австро-Унгарската империя, но и загуба на територии и това да не повдига въпрос за национално унижение или реваншизъм. Дори "Индипендънт" се чуди дали множеството пищни изложби в тази връзка в Австрия са израз на аристократично великодушие и стремеж за сплотяване на австрийците или са сигнал за нещо, което може да се случи 100 години по-късно, т.е. да предупреди за разпад на общности, не дай Боже, ЕС. Защото историята е красноречива, че  Хабсбургите са управлявали империя, в границите на която са били на само Австрия и Унгария, но и Бохемия, Словакия, Словения, Хърватия, части от Полша, Румъния и Италия, които са имали доста напрежения помежду си, но "като цяло са се разбирали добре". Поне така пишат в "Индипендънт". Сега Виена отбеляза 50 г. от първата доставка на газ от Русия, като посрещна изключително топло на 5 юни руския президент Путин и това посещение бе определено като "микрокосмос на австрийско-руските отношения", които Путин определи с израза "Австрия се е доказала като надежден съюзник". Не само защото отказа да отзове руски дипломати заради случая Скрипал или защото потвърди ангажимент за изграждане на "Северен поток-2". OMV подписа договор с "Газпром" за разширяване на доставките до 2040 г. Сега при приемането на председателството, започнало от 1 юли, 31-годишният канцлер на Австрия, Себастиян Курц, не пропусна да припомни думи, които често казва напоследък, а именно "Австрия желае да бъде страна, която изгражда мостове".
В Шладминг, на 2 хил. м височина в Алпите, пред типична австрийска хижа, запаленият алпинист Курц посочи австрийското мото на председателството "Европа, която защитава". Получи аплодисменти не само от присъстващия председател на Европейския съвет Доналд Туск, но и от стотиците редови граждани, които заедно с канцлера се изкачиха до подножието на връх Планай в сърцето на австрийските Алпи за обявяване на началото на председателството. Те получиха кошници с местни специалитети (и одеяла поради лошото време!) за голям общ пикник. Разбира се, че събитието се използва за "умишлено ориентиране към хората" и съвсем съзнателно е било организирано извън аристократична и елитарна Виена. Становището на Курц, че ЕС трябва не само да се реформира, но и "да отговаря по-добре на нуждите на гражданите си" е причина да се използват подобни послания. Известни са негови изказвания, че "трябва да се постави в нашето председателство остър фокус върху принципа на субсидиарността, да убедим Европа, че има задачи, с които регионите и страните членки трябва да се заемат, а за ЕС да останат други важни и немалко на брой задачи". Австрийската преса тези дни е единодушна, че "ЕС последва предложенията на Курц", когато коментира резултатите от срещата на върха от 28 юни. Съгласието да се защитават общите граници на ЕС, Фронтекс значително да се усили, да се прихващат в Средиземно море насочилите се към Европа лодки с мигранти и да се настаняват само на доброволни начала в центрове на европейска територия, но за предпочитане това да става в страни извън Европа и то срещу съответно заплащане са идеи, които Курц развива още в предизборната си кампания преди година. Тогава той заложи на промени и "решително лидерство", което онагледи с видео, в което изкачва Алпите на зазоряване и стига върха, точно когато изгрява слънцето над хоризонта. Не случайно сега този клип се припомня. Курц определено обича символиката, използва политиката на сигнали, но е достатъчно самоуверен, за да предупреди за евентуално повторение на кризата с мигрантите от 2015 г. и да определи това като "катастрофа", ако ЕС не се съгласи на обща позиция, т.е. да приеме неговата. Без да споменава Меркел, с която имат разминавания във вижданията си за водене на европейската политика в тази връзка, Курц отправя обвинения, че  "ситуацията е следствие на казаното "добре дошли", оправено към мигрантите от 2015 г.", и че "тези, които отвориха границите през 2015-а, са отговорни за факта, че сега имаме граничен контрол между Австрия и Бавария, между нас с Унгария и Италия, а ситуацията може да се влоши още". Той се гордее, че е участвал с водеща роля (като външен министър) при затварянето на т.нар. Балкански път на мигрантите и е убеден, че трябва да направи миграцията ключов въпрос на австрийското председателство. Определено търси съюзници за тази кауза. Междувременно Курц намери привърженици за идеята си сред баварските политици (ХСС), които са в противоречие с Меркел, защото искат по-твърда линия по отношение на миграцията. Именно Курц информира, че германският вътрешен министър Зеехофер (ХСС), австрийският вътрешен министър Херберт Кикл и италианският вътрешен министър Салвини са сформирали т.нар. "ос на желаещите" за борба с нелегалната миграция. Всъщност мотото "Европа, която защитава" е избрано, за да се внуши, че "ние можем да сътворим промени, можем да променим и курса на политиката на ЕС, когато става дума за миграцията". Поне това пише сериозната австрийска преса.
Курц явно се стреми да гради имидж за въвеждане на твърди миграционни политики и има подкрепата не само на вишеградци. Напоследък той осъществи редица срещи с колегите си от Унгария, Чехия, Словакия и Полша, които твърдо отхвърлят разпределението на мигранти на собствена територия. С новото правителство в Рим тази ос се разширява. Курц е взел решение следващата среща на върха, която ще се състои в Залцбург през септември, да се осъществи в подножието на онзи замък, който е известен с факта, че не е бил превземан от чужда армия през последните 1000 години. Сигнали и разумна политика, която казва "сътрудничество с Турция "да", но членство на Турция "не". Курц твърди, че споразумението с Турция за бежанците не е перфектно, но "ние държим на него".
Не може да не се отбележи, че и малкият коалиционен партньор на Курц в управлението на Австрия е възприел тактиката да гради имидж и да подава сигнали, което е любим похват на младия канцлер. Лидерът Ханс Кристиян Щрахе специално е посетил папа Франциск (в обща аудиенция), за да получи благословия и да увери католиците в страната, че той е на тяхна страна. Прави срещи с "Италианската лига", съуправляваща в Рим, и съгласува позиции. Отново в Австрия са изгонени десетки имами, които не са се съобразили с правилата в приет през 2015 г. закон. Взето е решение часовете по немски език в училища, където е констатирано изоставане в усвояването и слабо владеене на езика, да бъдат увеличени по закон и никакви дебати по въпроса не се предвиждат.
Дали и в този случай Европа ще чуе Курц? Защото австрийците го разбраха и частните училища, които се подкрепят от католическата и протестантската църква, всяка година увеличават броя на желаещите да учат в тях. Въпреки таксите, които не са малки. В деня на завършване на учебната година всички катедрали във Виена бият подобаващо тържествено камбаните си, а хиляди ученици първо отиват на черква за молитва, а после получават дипломите си. После могат да отидат в някой "Синеплекс", където в този ден е обявено, че получилите отлична оценка по немски, т.е. единица, ще плащат само евро за билет, а в "Мегаплекс"-ите ще има намаление за тези, които са отличници по математика, т.е. отново само евро за билет. Прословутият "Пратер" предлага атракциите си в деня за получаване на дипломите също за евро, ако сте получили 1-ца по немски.
Политика и то каква! Защото да има билбордове из Виена, в които да се рекламира армията с "ние пазим водата и еленергията на Австрия" също си е политика. Е, Австрия не е член на НАТО, но си има армия и закони, които у нас някак минават незабелязано. В същото време бизнесът явно има свои изисквания, които налагат да се дискутира въвеждането на 12-часов работен ден. Нещо, срещу което профсъюзите скачат и организират масови протести в съботния ден. Виенчани обичат да живеят извън Виена и всеки, работещ в столицата, свикнал да "гони влака" в 17,30 ч., не го устройва 12 часа работа. Още повече, че заплащането "не си заслужава", смятат повечето австрийци. Те ценят дома, семейството, правото на отдих и позиции, които са завоювали след войните. Сега новите условия на бизнеса не са им по вкуса. Някои твърдят, че е отвличане на внимание заради други непопулярни мерки и е само предизвикан дебат, който няма да доведе до съответно законотворчество. Но е видно, че на канцлера Курц  ще му се наложи да гледа не само към Брюксел и мигрантите, но и да балансира между бизнеса и съгражданите си, които се гордеят с него по понятни причини. Невинаги всичко е мед и масло. Кризите на Европа са кризи и на Австрия. Важното е, че Курц с партньори се опитва да прилага идеи, които все още минават за новаторски и трудно се преглъщат в Брюксел. Но той заедно със Санчес (премиер на Испания), Конте (италиански премиер), Макрон, Орбан и т.н. се явяват лицата на различната Европа. Поне опитват да лансират други виждания и имат енергия за промени на този етап. По-късно ще се разбере в чия полза са всъщност. Следва думата на Брюксел. Струва си обаче да се следят сигналите на Виена, защото тя не само е по-близо до нас и познава добре Балканите, но има историческия опит в отстояване на разпад и чужди набези.