Македонският фитил

Роди се Република Северна Македония! Завесата падна. Аплаузите са рехави. Фойерверки липсват. Привържениците на опозиционната ВМРО-ДПМНЕ се прибират по домовете си след поредна порция викове пред Собранието (парламента) срещу "предателството на правителството". Горчивината в сърцата им от решение, наложено от чужди, при чужда воля и подкрепа, в името не само на собствено политическо оцеляване, но и в изпълнение на чужди стратегически интереси, ще остане като неосъществена мечта. Очакваше се. Само необходимите две трети от 120 депутати бяха в залата за гласуване. 81 присъстващи, 81 гласували за промените в конституцията, против и въздържали се няма. Честито! Премиерът Зоран Заев игра "последният напън вече е настал" и добре се справи. Дори с цената на неприемливи за голяма част от обществото компромиси.

Някой би казал, че "гладна кокошка просо сънува", но и протестите в Гърция срещу Преспанския договор не спират. Независимо, че Заев наистина направи опити да намали гръцките тревоги около споразумението за името с констатации като "езикът на страната е част от славянското езиково семейство", "гражданите няма да посочват етническата си принадлежност в документите за самоличност", а и "разграничихме се от древногръцкото наследство". Какво ли мислят в нашето МВнР по въпроса? Факт е обаче, че цяла година политическият живот в Скопие бе доминиран само от старание да се изпълнят гръцките искания, документирани в Преспанския договор.

Днес сърцата македонски със сигурност са свити. Доверието и в управляващи, и в опозиция е сринато, каквото и да говорят политиците. Не е лесно да си смениш името по чужда воля и в името на членство във военен съюз.

Другото е геополитика, която държи Балканите в желязна хватка. За нас остават поуките, ако изобщо някой си прави труда да ги анализира.