Кой как вижда историята на Балканската война

Зажаднели за българското, за доза оптимизъм и отлепяне от дъното на духовен срив и масов негативизъм към държава и всякакви нови внушения, решихме да честваме Балканската война, един от малкото ни поводи за гордост и преданост към изконна наша кауза. Като повод за единение и припомняне на историята, която остана в сянката на големите промени, това наистина е начин да върнем вярата във възможностите ни да се справим за пореден път с предизвикателствата на времето, да потърсим опора в миналото си и цел за бъдещето. В тази насока са и предавания по национални медии, изложби, кръгли маси. Дано гражданите не останат безучастни, защото последните години свиха енергията им до личностно оцеляване и някак самотно изглеждат официалните лица пред някакви пана, където експерти им разказват неща, които по принцип всеки българин трябва да знае. Въпросът е, че тази и следващите войни са и Балкански, а на Балканите от векове все гледаме в различни посоки, все нещо делим, когато всъщност други са ни предначертали разделянето.
Дава ли си сметка нашето общество, че тази наша война при съседите ни има друг прочит и се правят други внушения? Става въпрос затова, че в Турция от дълго време се рекламира нов филм, който се отнася точно до събитията по време на Балканската война "Последното лято на Балканите,1912", който според телевизия АТV представя "болезнената история на турците през Балканската война". Целта е да се представят страданията на "балканските турци", което няма как да стане, ако не се покажат "издевателства" на наши войски над мирни жители и сърцераздирателни сцени и сълзи на окаяни в мизерията си турски селяни. Поне това показват въртящите се в интернет  кадри от този филм, който след "Сбогом, Румелия" е нова версия на тема, която турската страна внушава на гражданите си. Признава се откровено, че поради различни причини "Сбогом, Румелия" не е изпълнил мисията си до край и "с новия филм ще се довърши започнатото". Какво ти тук общо европейско бъдеще! Една война, една кауза, много трактовки, но в 21 век да се дърпа чергата по начин, който отново ще ни смрази, не е удачно. Да създаваш идентичност за сметка на чужда история, да обединяваш нацията си чрез всяване на омраза със стара дата към съседите, някак не се вписва в европейските практики и ценности. Достатъчни са геополитическите промени и случващото се в Близкия изток, в т.ч. Сирия, за да си дадем сметка колко лесно се пали огън, когато незрели, недообмислени позиции могат да повлекат непредвидени реакции и да взривят дълго изграждани междудържавни и човешки отношения. Призивите "да оставим историята на историците", да "гледаме само напред", могат да си останат популистки внушения с краткосрочна цел, докато някой някъде там, в сянката, си реди пасианси, които мислещите хора на Балканите отдавна са отхвърлили. Та нали туристическите и търговските потоци показват верния избор?
Дразгите по такива дребни поводи могат само да отложат общото ни европейско бъдеще. А всички ли го искат или само е театър? Няма как да не се направи връзка с печалните събития в Кърджали тези дни, когато местни велможи с турско самосъзнание, но български граждани избраха да спрат почетното гражданство на генерала, освободил града им от вековно "турско присъствие", както сега предпочитат те да казват. Нашето общество е наясно, че турски сериали в този наш край се гледат не само чрез българските телевизии и че поредната порция внушение в определена посока от страна на големия ни съсед се правят и чрез специално подготвени за целта филми. В случая с такива филми Балканската война се представя по начин, който няма нищо общо с историческите факти, но вината не е само в тези общински съветници, които не могат да отделят "брашното от плявата" и не са чели история на държавата, чиито граждани са. Да си режеш клона, на който седиш, е често срещано явление в същата тази наша история. Някой някъде решава да внушава нещо, което му е изгодно и в съответствие с други велики идеи, но кой да научи недоучилите, но избрани у нас да четат не толкова  между редовете, колкото с поглед в бъдещето? Едва ли всички в България искат пътя ни към Европа да минава през Босфора, а европейско правило е да живеем в мултикултурно общество, но като свободни граждани на независима държава, в случая България. А когато и ако станем Съединени Европейски щати, може и всички да сме заедно. Ако можем и искаме.