Костеливият орех Сирия

Едва ли гражданите у нас, които са изкушени от външна политика, ще разберат подробности от срещата между външния ни министър и Масуд Барзани, президент на иракския регион Кюрдистан и председател на Кюрдската демократическа партия. Но, че е сигнал за намерения в по-различно измерение, е ясно. Та Барзани стои начело на регион, в който са най-богатите на петрол кладенци в Ирак. То и Турция си има своите контакти и особено внимание към Иракски Кюрдистан, а военните й части често прескачат общата граница в преследване на членове на ПКК и понякога жертви са жени или цивилни лица. Напоследък зачестиха съобщения с такова съдържание. А в столицата на Ирак - Багдад, за да обсъдят ситуацията в Сирия, след като сирийското правителство прие плана, подкрепен от Съвета за сигурност на ООН, се събраха представители на Арабската лига. Кофи Анан, специален пратеник на ООН, направи мост между заинтересованите страни в конфликта и в крайна сметка оповести, че приетите 6 точки от "неговия план" за спиране на насилието и кръвопролитията в Сирия са основа за провеждане на политически диалог.
Изборът на Багдад за място на срещата не е случаен. Сирия се оказа последната за момента вълна от т. нар. арабска пролет, но хората по цял свят вече разбраха, че демократичните промени, към които се стреми младото население на тези страни, всъщност скриват намерения за ново преразпределяне на влияние на геополитическите сили. В това време ислямистките движения получиха възможност да излязат на политическата сцена в региона и диктуват промените в насоки, които демократична Европа трудно анализира. Русия свали обицата си от ухото, която й закачи Западът при военните действия в Либия, и заедно с Китай чрез "вето" в Съвета за сигурност в ООН и поредица от срещи и в Дамаск, и в Москва, не допусна влизането на чужди контингенти в Сирия. Нещо повече.
 

Привърженици на Башар Асад организираха в Турция протест пред сградата, където се състоя срещата "Приятели на Сирия"

Страните от БРИКС (Русия, Бразилия, Индия, Китай и ЮАР) може да създадат общ фронт по всички въпроси на близкоизточния регион. Страните от това обединение искат да запазят нормални отношения с Иран, докато подкрепят резолюцията на ООН за Сирия, и между редовете посочват, че не би трябвало едностранните действия на САЩ да се отразяват на други страни. Иранският петрол, а и не само той, е силно оръжие и истерията около предстояща война с Иран заради ядрената му програма или подкрепа за Сирия е силно преувеличена. Иран има своето влияние не само в Сирия, но и в Ирак, където се организира важната среща на Арабската лига. Неслучайно и Турция, старият и верен съюзник на САЩ, не само подписа договор с Иран за доставка на петрол за 2012 година, независимо от "забележката" на президента Обама, но тези дни Ердоган бе в Техеран. Той предаде послание на президента Обама, но имаше и своето топло официално посрещане и разговори в духа на добросъседски отношения. В същото време Истанбул е мястото, където сирийската опозиция се събира и дори направи нов опит за обединение с признаването на Сирийския национален съвет за официален представител на сирийския народ. Ние сме ги признали! Но не всички опозиционни лидери са били на тази среща, а в Турция се намират и около 14 хил. сирийски бежанци, които са в лагери около общата граница и са на пълна издръжка на Анкара. Ангажирането на Турция в сирийския конфликт, особено след дългогодишна подкрепа на Башар Асад и признание за помощта му при арестуването на кюрдския лидер Йоджалан, би трябвало да е изненада за наблюдателите. Но Турция, като преден плацдарм на американската политика в региона и по отношение на Сирия, балансира сполучливо във външнополитическите си връзки с всички заинтересовани от събитията страни. За нея не е приемливо изостряне на отношенията с Русия, защото внася оттам две трети от нужния природен газ, а от Иран - една трета.
Военното решение често е изход от продължителна криза, но една война в този регион, осигуряващ голямата част от световното енергийно потребление, може да срине икономиките на много страни, в т. ч. и на световни играчи. Да не говорим за социалната, екологичната или дори политическата катастрофа за ред народи. Неслучайно и страните от БРИКС обединяват усилия за намиране на консенсусен изход от създадената ситуация, защото в противен случай трябва да намерят средства за увеличаване на военните си разходи с цел предпазни мерки в областта на сигурността, а техните стратегически програми са насочени предимно към бързо развитие в социално-икономически аспект. Може за САЩ в дългосрочен план това да е изгодно, защото ще забави развитието на конкурентите й на световната сцена, но дали влиянието на тази мощна държава ще се запази след подобен "инцидент"?
Предстоят президентски избори в САЩ, във водещите страни на Европа и това е период на обръщане към тегобите на гражданите, защото кризата усложни не само живота им, но и радикализира настроенията им. Едва ли гражданите на ЕС ще посрещнат с разбиране военни действия в името на неясни на пръв поглед интереси. А те са избиратели! В случая няма национални каузи. Има финансово-икономически интереси и те имат разклонения във всички страни. Уж бяхме научили уроците на Втората световна война!
Всъщност Сирия се оказа онзи препъни-камък, който с цената на жертви и от двете страни в конфликта предизвика диалога между страните от НАТО, начело със САЩ, Арабската лига, Русия и Китай, за да се намери взаимноприемливо решение на този етап. Защото Башар Асад остана подкрепен от армията си като цяло, от 10% кюрдско население в Северна Сирия, от колебаещите се християни в  страната и защото успя да насочи вниманието на световната общественост към опасността от нахлуване на ислямски екстремисти и съпътстващо разбиване и безредие в държавата. Че има разработени планове за военна кампания в Сирия и дори Иран, големият й покровител, е сигурно. Дали това ще е война тип "Косово", или ще се стигне само до създаване на буферна зона на сирийската граница с Турция за бежанците, като се организира и блокада на сирийското въздушно пространство, можем само да гадаем. Но, че все още има възможност да се избегне ситуация на военни действия като тези в Ирак, сме убедени. Дори Израел в тези дни запази самообладание и не даде воля на емоциите си по отношение на Иран, когато ставаха совалките между представители на големите сили. По отношение на Сирия, Израел най-малкото запази мълчание, защото добре знае от опит поговорката, че "като гори при съседа, няма начин да не дойде до тебе".
След като Русия и Китай настояха за строго спазване на принципа за недопускане на външна намеса в събитията в Сирия, след като ЕС активно подкрепи опозицията в борбата й за сваляне режима на Башар Асад и тя бе призната за легитимен представител на сирийския народ, сега трябва да положи усилия да изясни отношенията си с арабските държави и да изготви своята "пътна карта" за тези отношения. Мненията са различни, но последвалите събития в Либия май отрезвиха войнствените настроения в някои политически среди на континента. За нас остава въпросът какво правим ние и какво чакаме. Откъде да дойде сигналът за наша реакция? Съюзническите ни задължения налагат спазване на приети от други решения, но това отново нагнетява чувството, че външната ни политика не само е зависима, но и изпълнява ролята на маша в нечии други ръце. Разбира се, че сме малки, разбира се, че гласът ни едва ли ще се чуе, но поне да не убеждаваме манипулативно и едностранчиво общество в интерес на нечии чужди сметки. Опитните, дори по-малко патилите от нас, са го проумели. Остана и съмнението, че балансирането, както го прави Турция, не ни се удава в последно време. Но да се "пришием" към нея, защото я разбира външната политика, едва ли ще е удачно. Приемаме го само като недобросъвестен слух, а той не е в полза на България. Нали всичко, което се прави, все е в нейно име?

US разузнаването не вижда сигнал, че Асад губи властта

Сирийското правителство смята, че "печели" срещу бунтовниците, които се опитват да го смъкнат, въпреки международните мирни стремежи да признаят сирийската опозиция. Това заяви председателят на комисията към Камарата на представителите за разузнаването Майк Роджърс. Роджърс изтъкна, че няма сигнали, които да показват, че сирийският президент Башар Асад губи контрола върху властта в страната.
"Не виждаме вътрешният кръг на Асад да се разпада", каза Рождърс за Си Ен Ен, цитиран от "Ал Арабия".
Миналата седмица режимът на Асад обяви, че е спечелил битката срещу бунтовниците. Въпреки това правителствените войски още не са се изтеглили от градовете, макар че Асад обеща да изпълни плана на специалния посланик на ООН и Арабската лига Кофи Анан - именно една от точките е изтегляне на войските от населените места.
В неделя на международната среща "Приятели на Сирия" бе признат опозиционния Сирийски национален съвет като легитимната власт за всички сирийци.