Конвулсиите на македонизма

Неотдавна Божидар Димитров установи, че македонизмът вече бил погребан от неговия кумир Бойко Борисов, който му нанесъл смъртоносен удар и го сразил. Известният историк дори не се въздържа да се похвали, че завидял на премиера, загдето така светкавично се е справил с геополитическия Франкенщайн. Доволен бил, че след толкова години на борба въпросната идеология била рухнала.
Подобни погребални пожелания прозвучаха и от други нашенски историци, политически наблюдатели и коментатори, макар и в доста по-въздържан тон. Поне досега никой у нас не си е позволил да повярва, че отглежданата с десетилетия от Белград, Коминтерна и Скопие доктрина на омразата и ненавистта срещу България може да рухне отведнъж, дори след непринуденото признание на македонския премиер Зоран Заев, че ние сме един и същ народ, че българите и македонците имат обща история.

Сръбско-коминтерно-титовисткото наследство

В свои изследвания руските учени Дмитрий Лабаури от Уралския федерален университет и Наталия Сивенкова от Държавния университет в Санкт Петербург документират наличието на "сръбска следа" при появата на македонизма като политическа доктрина. В статията, озаглавена "Идеология на македонизма" (2009), Лабаури изтъква ролята на небезизвестния сръбски политик Стоян Новакович, който в края на XIX в., като посланик в Петербург, вербува македонски българи-студенти за осъществяването на бъдещата великосръбска идеология. През 1895 г. Новакович буквално купува за своята шовинистична кауза срещу 180 златни динари набедения днес за баща на "македонската идея" Кръсте Мисирков. Като анализира дейността на сръбския политик, руският учен изтъква, че по същество "идеологията на македонизма" представлява "македонски национален сепаратизъм" в услуга на чуждите - в конкретния случай сръбските - интереси.
От своя страна, Сивенкова смята, че "понятието Македония придобива политически и национален смисъл след появата на Коминтерна и комунистическа Югославия".
Така решението на организацията от 1934 г. за "създаване" на македонска нация и македонски език, на македонска държава проправя пред Йосип Броз Тито пътя за осъществяване на лелеяната още в кралска Югославия сръбска шовинистическа доктрина. Сам "народният херой" на федерацията взема на "личен отчет" отглеждането на бъдещата югорепублика. По време на своя диктаторски режим той я посещава 16 пъти, като дава "ценни указания" за изграждането на новата "държава", а всъщност - за реализацията на великосръбската доктрина. Така след 1944 г.:
* По директива на Белград спешно се "кодифицира" т.нар. македонски книжовен език, който става задължителен за държавната администрация и политическата пропаганда в републиката.
* Започва подготовката на "научни" кадри в титовистките идеологически катедри на югославските университети, които през следващите десетилетия чрез фалшифициране на историята и културно плагиатство ще утвърждават новата "македонска идентичност".
* С насилие и терор, политически убийства, въдворяване в лагери и затвори се осъществява унищожаване и преследване на пробългарските "елементи". Само по време на "Кървавия Божик" на 7 януари 1945 г. са избити над 1200 души. От 1944 до 1980 г. е имало над 700 политически процеса. През същия период са убити и изчезнали над 23 000 души. Над 130 000 са следени от зловещата УДБА.
* В училищата и университетите в няколко поколения се имплантира македонско "национално съзнание".
* През същото време чрез медиите, пропагандата и "югославския начин на живот" се насажда чувство на превъзходство спрямо България и страните от Източния блок.
* Върху основата на българофобията и омразата просръбският македонизъм се утвърждава като основна доктрина в югорепубликата.

Диагноза: македонистки шовинизъм

Противно на очакванията, че разпадането на Югославия и обособяването на Македония като отделна държава ще повлияе положително за надживяване на сърбоманските рефлекси, в югорепубликата македонизмът окончателно е превърнат в официална национална доктрина. След неколкото режима на "по-меки македонисти" през 2006 г. идват на власт хард македонистите на Никола Груевски от партията ВМРО-ДПМНЕ. Бившият стипендиант на българската "Мултигруп" отначало декларира, че ще следва "по-умерена" политика. Но твърде скоро забравя първоначалните си обещания и декларации. Подтикван от комплекса на нереализираната нация и собствените си личностни комплекси той трансформира сърбоманския македонизъм в най-уродлив македонистки шовинизъм.
Неговият режим не само бетонира титовистките постулати на македонизма, но прибавя към тях и свои "патриотични" (разбирай псевдопатриотични!) мегаломански амбиции и проекти, които граничат с  налудничавост. Груевски запазва българофобията като основен "принцип" в отношението към България и българите. При него с пълна пара продължава фалшифицирането на историята и присвояването на български революционери и възрожденски дейци, книжовници и писатели, литературни произведения, за което "работят" стотици "историчари" и "научници", лингвисти и компаративисти, писатели.
Новото в неговата шовинистична замаяност е, че с т.нар. антиквизация посяга включително върху личности и събития от гръцката античност и история. Израз на неговата клинична грандомания е проектът "Скопие 2014", чрез който македонската столица бе "населена" с десетки паметници на... откраднати исторически личности и превърната в кичозна атракция. Но не само това - другият проект "135 тома македонска книжевност" беше абсурден напън, включително чрез плагиатства, да бъде сътворена и показана пред света една... липсваща "литературна идентичност".
Показателни са коментарите, с които самият Груевски бе изпратен след провала на неговия режим, включително за злоупотребите с власт, "законен" грабеж и "корупция на душата", за "фараонските" му похвати.

По-малко лошият Зоран Заев

Според известния със своите пробългарски възгледи скопски журналист Валентин Канзуров екипът на новия премиер Зоран Заев е "по-мек и по-малко лош вариант" от този на предишните управници. Същият журналист смята, че 43-годишният икономист и бивш кмет на Струмица, лидер на СДСМ, не е докрай искрен в своето отношение към България, че си оставя "отворена вратичка" заради пазарлъците за името на страната с Гърция. Други напомнят, че той е дошъл на власт след посещението на американския посланик Джес Бейли в централата на СДСМ на 4 април 2017 г. Трети вече нееднократно писаха, че той е отворил "нова страница" в отношенията с България след подписването на Договора за добросъседство и  "фурора" от срещи с Бойко Борисов. И още - че е нанесъл сериозен удар върху... македонизма.
... Може би, но истинският удар като че ли нанесоха (и продължават да нанасят) върху него върлите македонисти, които го обвиниха в национално предателство и демонтаж на македонската държава. Приписаха му, че е направил македонците... българи, сменил е езика им. И един господ знае какви ли не още обвинения има да се сипят върху главата на човека, който за пръв път се осмели да хвърли камък в застоялото блато на коминтерновско-титовисткия македонизъм.
Най-жалкото в случая обаче е, че огромна част от обществото на бившата югорепублика в продължение на повече от половин век е била манипулирана и зомбирана, насъсквана срещу България и българите. Формирана е била в част от него "македонска идентичност" и "национално съзнание". Изтрита е изконната памет на по-старите поколения. Докато в мисленето на младите  са изковани фалшиви представи за историята и миналото, за настоящето, че и за бъдещето на страната. Изкопана е огромна пропаст между двете страни, която може да бъде запълнена единствено с доверие и взаимност, след преодоляване на подозренията и натрупаните тонове спекулации и лъжи, фалшификации, подменени стойности и изгубени надежди, ако това въобще е възможно...

Истинската агония предстои

В своето изследване "Психология на македонизма" (2009) Иван Цанов предполага, че приблизителният брой на "носителите на македонистка психология е неколкостотин хиляди души" (стр. 11). Ученият не се изкушава да назовава конкретен брой лица, което смята, че ще е чиста спекулация. Но той откроява чертите и похватите на македонизма. Сред тях са: фалшифицирането и промиването на съзнанието; създаването и насаждането на омраза (най-вече срещу българите); изграждане на негативни стереотипи (българите са... татари, гърците - цигани); прокламиране на определена териториална общност и пр. Колко сложен и комплициран е "образът" на македонизма като социално-психологически феномен може да се разбере от отделните групи... "носители на македонизма": На първо място, т.нар. чиновнически и политически елит, в който са почти непокътнати "македонистките стереотипи" от югославското минало. Следват учителите и преподавателите от университетите, които са били длъжни ("длъжни" са и сега) да "промотират" македонизма в своите уроци и лекции - не само по история и литература. Учените от институтите, които трябва да "доказват" чрез своите "изследвания" и приноси "правотата" на македонизма. Журналистите от медиите, които следва да се придържат към "истините" на македонизма, когато информират и коментират, осветляват събитията. Кинаджиите, които трябва да са лоялни на македонизма, когато създават филми от рода на "Трето полувреме" и  "Освобождението на Скопие"...
Дори само този елементарен социален разрез дава представа колко сложно "слагаемо" е македонизмът и колко трудно ще е преодоляването на неговите стереотипи, предразсъдъци, догми, масови психози и пр. Остава единствената утеха, че никой не е създал вечна доктрина, че включително и идеологиите, както държавите, се раждат и умират.

Заедно срещу ненавистта и омразата

Публицистът Валентин Канзуров смята, че за да бъде преодолян македонизмът, следва да се осъществи "обективизация на историята" - да спре фалшифицирането на истината за събитията и личностите. Още - да се извърши "дешовинизация на македонския научен и политически елит". Не на последно място - България да промени политиката си спрямо Македония и македонските българи, като замени пасивността и декларативната конфликтност с по-голяма настъпателност и... премерена взаимност. Големият македонски писател Младен Сърбиновски определя македонизма като "раково заболяване" и смята, че неговото "излекуване" може да стане единствено чрез "помирение", вместо Македония да се превръща отново в "ябълка на раздора". Миналият през мрачните титовистки затвори Темелко Нешков, автор на автобиографичната книга "Раздяла няма: Македония срещу македонизма" (2014), е оставил своето завещание - гражданите и управниците от двете страни на границата да прочетат и осмислят внимателно миналото, да минат през катарзиса и в търсене на мостове към добросъседството заедно да сринат стената на омразата.
След като вече е назована неоспоримата истина, че сме един народ, който по силата на съдбовни исторически причини и обстоятелства живее в две различни държави, какво друго ни остава, освен да строим нови и нови мостове, да преодоляваме разделящите ни разстояния и предразсъдъци. Струва си и още как...    
  


Кичозен плакат, в средата на който е изобразена "велика Македония" заедно със заграбените територии от България и Гърция, с образите на откраднати исторически личности - включително на българския цар Самуил