Килърът III. Изход

Пътят на Симеон Дянков към Световната банка започва като галено дете на комунистическата система. Какви обаче са тези специфични негови качества, които го определят - ако трябва да се вярва на спонсорите му - като международно признат експерт по антикризисни стратегии?
Всъщност персоналният опит на Дянков се свежда до финансово-статистически манипулации, до подреждане националните икономики на базата на субективни оценки. За което свидетелства вторият етап от професионалната му биография, свързан след 2003 г. с изработване методологията "Правене на бизнес" (Doing Business) на Световната банка. Този проект заимства принципната си идея от публикувания през 1990 г. "Индекс на икономическата свобода" на консервативната "Heritage Foundation". По същото време за България се разработва проектът "Ран-Ът". Общото в резултатите на всички тези проекти е ликвидиране на публичната собственост, тотална дерегулация, драстично обедняване, корупция и престъпност, подриване на демокрацията. Годишните класации на "Правене на бизнес" дават най-много точки на онези "правилни" държави, които са възприели най-ниско данъчно облагане и най-ниски равнища на регулация. Препоръките са инвестициите да се насочват именно към тези "правилни" страни.
След шестгодишно експериментиране

проектът се проваля

Оказва се, че методологията за оценка на бизнес средата е едностранчива, показателите и източниците на информация - непрозрачни, а техниката на изчисление и точкуване - елементарна. Накратко, инструментът за мерене е негоден, поради което произвежда неточни, дори абсурдни резултати. Намиращите се в състояние на хаос национални икономики, като тези на Балканите и някои страни от Европа и Азия, например, са поставени начело на класациите, далеч пред реално устойчивите икономики на скандинавските страни. Освен това се прокарва разрушителната идея, че колкото по-малко регулации има в една национална икономика, толкова по-висока ще е нейната ефективност. Но конкурентоспособността и растежът зависят много повече от други макроикономически фактори, като достъпът до финансов ресурс, качеството на инфраструктурата, професионалната квалификация, корупцията и др. На трето място, проектът предизвиква остри критики от страна на МОТ, синдикални и неправителствени организации от САЩ и Европа, водещи световни икономисти. Което сериозно накърнява авторитета на Световната банка. И отговорът не закъснява: УС приема решение за отказ от инструментариума "Правене на бизнес".
Това изглежда не смущава спонсорите на Дянков. Макар екипът му да остава без предмет на дейност, личната кариера на добилия известност български финансист не е поставена под въпрос. Той е доказал своята вярност към новите господари на света. От него се иска вече не да проповядва идеи, а да ги налага на практика. И не другаде, а в собствената си родина. Предстоят избори, мобилизирани са всички ефективи за въвеждане във властта на новосъздадената правилна политическа креация. Номиниран е и новият премиер. Моментът значи е подходящ верният син на Световната банка да се завърне в родината си. Започва третият етап от професионалната биография на Дянков.
През февруари 2009 г. кметът на София и неформален лидер на ГЕРБ Бойко Борисов прави предизборна визита във Вашингтон, където е поканен на "молитвена закуска" в Белия дом. Представянето продължава в централите на МВФ и Световната банка. Сред присъстващите "случайно" е Саймън Дянков, посочен като специалист по антикризисни проекти. Какъв късмет за номинирания премиер! И каква по-добра възможност да получи наготово предложения за противодействие на световната финансова криза. В разговор "на 4 очи" Дянков спечелва Борисов с "оргинални решения". В свойствения си директен стил "на кръстопът" Борисов предлага на Саймън да се включи в неговия екип. Пътят за завръщането му в България е открит. Окончателно се утвърждава и подкрепата на Световната банка за номинирания премиер.
Като вицепремиер и министър на финансите Дянков наблюдава икономиката, енергетиката, земеделието и храните, туризма, транспорта, съобщенията, информационните технологии, регионалното развитие и благоустройството, околната среда, здравеопазването, образованието, науката, ядреното регулиране, стоковите борси, приватизацията, метрологията и техническия надзор, патентното ведомство, националната статистика. И, разбира се, управлението на приходите и митниците. С други думи - всички стопански и духовни ресурси на страната, без полицията и службите, са под негов контрол.

И Саймън се развихря

Не губи нито ден да изпълни правилно ликвидационната програма, да ускори процеса. От службата си в проекта на Световната банка знае обаче, че трябва да завоалира действителните си задачи и цели. Най-вече с непрестанно говорене и флагрантни лъжи, поднасяни с находчива аргументация, симулиране на дейност и широко рекламирани ре-форматорски напъни. Последното е най-важно: формата, не съдържанието. Знае, че колкото по-често се променя формата, толкова повече се задълбочава хаосът и разрухата, толкова по бързо страната ще бъде доведена до колапс. Това искат неговите господари. Включително с полицейски репресии. Държавата да затъне окончателно, правителството да моли на колене за пари. Заем от пет-шест милиарда върши работа на първо време. Да се ипотекират следващите поколения, да се загроби държавността. Нали точно такива са стъпките, предписани в стратегията на Световната банка?
Веднага след встъпването си в длъжност през август 2009 г. Саймън обявява петкратно съкращаване на бюджетния дефицит. В края на годината отчита дори спад до 0,8%, за което получава похвали от икономисти и политици. Услужливи рейтингови агенции променят перспективата за България от "негативна" на "стабилна". Оказва се обаче, че дефицитът е "намален" чрез анулиране капиталовите разходи на правителството, чрез умело жонглиране и манипулация с числата. В Брюксел разкриват измамата. Дянков е изловен. Но продължава да лъже, все едно, че нищо не се е случило.
Повишаване на покупателната способност на всички българи, най-силна заявка за влизане в еврозоната! Така финансовият министър представи проектобюджета за 2010 г. Изявлението му представлява нагла лъжа. Но е широко огласено от присъдружните обслужващи медии, включително от носителите на "цялата истина", на "всички гледни точки", включително от националните медии, които се издържат с парите на данъкоплатеца. Още в началото на годината хората действително усещат повишаването, но не на жизнения стандарт, а на цените на хранителните стоки, комуналните услуги, транспорта, както и ликвидирането на общественото здравеопазване и образование, науката, културата. Хиляди граждани губят жилищата си, след като не могат да погасяват повишените задължения.

Милиони затъват

в още по-дълбока нищета. Бизнесът също усеща повишаването: растящите лихви поставят непосилни условия пред кредита. Предприятията масово обявяват несъстоятелност. Сривът на капиталовия пазар може да се окаже втори след този в Исландия. Оцеляват само дългосрочните инвеститори. Засега. България вероятно е единствената страна, в която - при условията на криза - се облагодетелства банковият капитал, а се стопира развитието на остатъка от промишленост, на малките и средните предприятия, на образованието и науката.
Бюджетът за 2011 г. вече бил балансиран! Поредната лъжа на Саймън. За да стъкми числата, финансовият министър закрива болници, училища, театри, научни институти, обрича БАН на ликвидация. Орязва средствата за повишаване на пенсиите, за правосъдие и регионално развитие. Отлага плащанията към бизнеса. След като национализира 7% от дължимото за обществени поръчки, сега се насочва към пряка или косвена национализация на Българската фондова борса, на професионалните пенсионни фондове. На всичко отгоре "балансираният" бюджет предвижда илюзорен ръст на приходите в светлината на продължаващия спад на БВП. "Антикризисните мерки" всъщност задълбочават кризата. Оказват се поредният балон на финансовия министър, постна пица без брашно!
Ами многократните уверения за излизане от кризата? Саймън не може да не познава прогнозите на видни световни икономисти за опасност от депресия, неконтролирана безработица и дори повторение на финансовия срив. Знае, че това е лъжа. Защо тогава не казва истината?

Следва: Килърът
IV. Апокалипсис