Акцент
Камбаната на паметта зове: "Хора, бдете!"
Излезе от печат нова книга - "Мемориалът "Альоша" - 65 години пазител на мира и братолюбието"
/ брой: 62
Елена ХАЙТОВА
Помните ли онази набързо скроена песничка, чийто рефрен повтаряше едно и също до втръсване твърдение, че "утре започва от днес". Къде отива тогава миналото, изпълнено с живота на нашите родители? А на техните? Само цивилизованият човек, този, който помни миналото си, се отличава от дивака именно по това - че помни това минало и го тачи, защото в него е скрита нашата история.
Какво ли няма в това минало?
И войни, и победи, и падения, и възход, и висота, и слава. Немислимо е да се движим към бъдното, без да се взрем в миналото - и в нашето, и в това на други народи, и да отчетем колко много дължим на тези, които са живели преди нас, които са се борили, воювали и отстоявали и, разбира се, побеждавали. Затова е нашата памет: да помним и не забравяме борците, пролели кръвта си.
Тъкмо затова е и книгата, издадена в Пловдив - издателство "Европрес", от двамата братя - д-р Георги Найденов, топ журналист с акредитация към ООН, и брат му Огнян Найденов - бизнесмен и патриот. Тя носи заглавието "Мемориалът "Альоша" - 65 години пазител на мира и братолюбието".
Ето какво казват авторите в своето въведение: "В книгата си ще ви разкажем за най-древния жив град на Европа - Пловдив. С нея бързо ще преминете по бойните полета на Втората световна война - битката за Москва, десантът на съюзниците в Нормандия, Червената армия в Далечния Изток.
Ние, двамата братя, които сътворихме тази книга, не можахме да не я напишем, защото бяхме подтикнати от свещен и синовен дълг към нашия баща Васил Найденов - известен пловдивски общественик и журналист. Той беше преди години в инициативния комитет за построяване на паметника на Альоша и активно подпомагаше тази нелека задача.
Сега, 65 години след построяването на този паметник, ние усещаме неговия пулс и призив, който е в тон с времето: "Хора, бдете!".
Авторите увлекателно разказват за героизма и подвига на воюващите, защото
за героизма и подвига няма давност
ставаме свидетели на успешните бойни действия на българските войници, които укрепват международния авторитет на България и ликвидират политическата изолираност на страната ни и тя става съвоюваща държава със СССР, Великобритания, САЩ, Франция и другите обединени народи.
В шестата част на книгата ще се срещнем със самото "сътворяване на мемориала "Альоша", с неговия скулптор Васил Радославов и целия колектив от творци, допринесли за издигане на скулптурната композиция с обща височина 17,30 м, като самата фигура на съветския воин е 10,80 м. А общият обем на строежа е от 600 куб. м. Любопитно е да се знае, че в древни времена на самия връх на хълма, където сега е Альоша, е имало внушителна статуя на Херакъл.
А паметникът на руския богатир е бил официално открит на 5 ноември 1957 г. и с право се смята за един от съвременните символи в Пловдив, построен върху хълма Бунарджика. Паметникът подпира с могъщите си плещи синьото небе над Тракия и бойната му слава не помръква. Днес Альоша се е превърнал в страж на паметта на братолюбието, което е най-ценното съкровище в наше време.
Читателят отново ще се увери, че войната, освен жертви, ражда и герои, които в книгата са толкова по-силни и значителни, колкото и обикновени. И тъкмо най-ценното е техният героизъм, защото великото винаги е най-просто и най-вълнуващо.
Помислите само дали би било така близко за всички пловдивчани и други българи, наименование, различно от затрогващото име Альоша - обикновения руски войник, за когото сътвориха стихове безброй поети, а композиторът Едуард Колмановски и поетът Константин Ваншенкин създадоха незабравима песен - песента за Альоша, която кара всеки, който я чуе, веднага да запее.
И авторите на книгата Георги и Огнян Найденови правят името му нарицателно, за да се огледат в него подобни герои по света - граждани от Европа и Америка му дават име Джон или Пиер, Анджей, Любиша или Манолис, воювали заедно с руснаците за победата над страшния фашизъм.
Особено трогателни са моментите в книгата, които разкриват по какъв начин е избрано името на гранитния исполин Альоша. От написаното правят впечатление
беззлобието и добротворчеството
тъй като акцентът на действията на тези, които недолюбват паметника по политически съображения, не е в центъра на повествованието, а се описва безграничната народна любов. Злото се умножава, като споменаваш непрекъснато за него, а изтича, изпущайки отровната си пяна. И това е така, защото любовта винаги надделява над омразата.
Защото, след толкова безумни и ненужни жертви по света, сърцата на хората жадуват мир, братска любов и спокойствие. А паметникът вдъхва доверие и надежда.
Точно това са успели да ни внушат авторите Георги и Огнян Найденови: забрава за героите не бива да има. Вместо забрава, нека звучи ясен камбанен звън, който да буди нашата памет и съвестта ни и да предизвиква християнските ни добродетели.
И в името на бъдното, нека те се множат всеки ден.