Какво ще стане при поражение на Киев?

The Economist

Някога въпросът “какво ще се случи, ако Украйна загуби”, беше тактически ход, с помощта на който се опитваха да притискат западните съюзници, за да получат от тях повече оръжия и пари. С течение на времето този въпрос все повече прилича на първа точка от “план Б”. След няколко тежки месеца на бойното поле надеждите от миналата година за украинско контранастъпление, което би отблъснало Русия към предишните й граници и би унизило Владимир Путин, се стопиха.
В тези дни над Запада надвисна страхът, че безизходната ситуация на фронта може да се обърне в полза на Москва, или че в Америка може да се върне на власт Доналд Тръмп и да поднесе на блюдо със синя панделка победата на Русия. Победена Украйна вече не изглежда толкова призрачна перспектива, а успешните бойни действия на Русия, носещи геополитически ползи на Путин, са много плашещи.
Поражението на Украйна би било унизително за Запада - съвременен вариант на Суецката криза от 1956 г. Оказвайки морална, военна и финансова подкрепа на своя съюзник в продължение на две години, Америка и Европа, вероятно без да са го желали, поставиха на карта собствения си авторитет. Фактът, че понякога се бавеха при оказване на подкрепата, влоши ситуацията, а не я подобри. Това още веднъж потвърждава мнението на скептиците по отношение на либералната политика: демокрацията не може да отстоява своите интереси.
В Русия, а също в Китай, Индия и в страните от глобалния юг, никой не възприема сериозно привържениците на Украйна, защото те само това умеят - да обсъждат резолюции на ООН и да заплитат формулировки на срещите на върха на ЕС и НАТО. Укрепва се идеята, че силата определя кой е прав. Бившият шеф на НАТО Джордж Робъртсън предупреди:

“Ако Украйна загуби, световният ред ще определят нашите врагове”

За нещастие, включително за жителите на Тайван, той вероятно е прав.
Никъде няма да усетят унижението от загубата така силно, както в Евросъюза. Съседите на Украйна смятат, че са направили всичко, което може да се изисква от тях. Пращайки оръжие (за първи път пари от ЕС се използваха за тази цел), поддържайки финансовата система на Украйна, приемайки милиони бежанци, прилагайки десетки санкции против Русия и лишавайки се от нейния газ, политиците от западния блок разшириха първоначалните граници на възможното. Ако се окаже, че това е недостатъчно, много хора ще се запитат: съответства ли Европейският съюз и неговата същност на целите на създаването му.
Популистите и почитателите на Путин, олицетворявани от Виктор Орбан в Унгария и Марин Льо Пен във Франция, ще твърдят, че техният път е най-добър. В момента в блока съществуват разногласия между “ястребовия” източен фронт и останалите. Ако Украйна загуби, тези разногласия ще прераснат в упреци и горчивина. Еманюел Макрон се превърна в онзи новоизпечен “ястреб”, който даде тон, като заговори за “страхливците”, възпиращи Европа.
Геополитическите последствия от поражението на Украйна ще зависят от формата на мирното регулиране. Това, от своя страна, ще зависи от динамиката на военните действия или от нагласите на ума на господин Тръмп, ако бъде преизбран. Ако украинската армия, изпитваща недостатък на боеприпаси, се разпадне и Москва започне да контролира не само източните територии, но и цялата страна, вероятно чрез установяване на марионетен режим в стила на Беларус, то дължината на

границите на Русия с ЕС ще се увеличи с хиляди километри

А ако поражението на Украйна има по-ограничен характер, тоест към Русия се присъединят отделни територии, но се запази функциониращ “отрязък” от Украйна - това все пак ще действа на нервите. Колко време ще мине, преди Путин да завърши започнатото? Още милиони украинци ще могат да емигрират. Ще се измени и бъдещата форма на Евросъюза: обещанието да се включи Украйна в блока предполагаше нейната пълна победа. Западните Балкани, чийто стремеж да се присъединят към ЕС се засили в резултат на руско-украинския конфликт, вероятно също ще останат в зоната на изчакване.  
Освен от чувство на вина и срам, Европа ще бъде обхваната и от страх. Да очаква ли нова инвазия? Тя ще бъде ли извършена в страна от НАТО, принуждавайки съюзниците да действат? Следващи опити за завоевание са напълно възможни. Путин спомена за нацизъм в Прибалтика, което напомни претекста, който той използва, за да изпрати войски в Украйна; в трите прибалтийски страни също живее многобройно рускоезично население. Днес твърдението на Русия, че има най-добрата армия в Европа, не звучи като повод за насмешка, както преди година.
Победа на руската армия ще означава, че под командването на Путин тя е единствената реална сила, закалена в бой и с умения за водене на война през XXI век, способна ефективно да превзема територии. Ако той контролира украинската държава, би контролирал две такива военни машини. Срещу него са изправени страхуващите се от война европейци, може би със слаба американска подкрепа и изчерпани запаси от оръжия. Може би Полша или Германия ще решат, че имат нужда от собствени сили за ядрено възпиране?

Дрезгавият глас на войната

Дори ако Украйна спечели, Европа ще трябва да се промени. “Мирният проект”, лежащ в основата на Европейския съюз, ще трябва да бъде адаптиран към свят, в който войната е възможна. През април т.г. НАТО отбелязва 75-ата си годишнина, но бъдещето му като съюз, който европейците използват, за да имат гаранция от Америка за териториалната си цялост, е неопределено. Радвахме се десетилетия на плодовете на мирното време след края на Студената война, но сега ни очаква увеличение на военните бюджети, и това вече се случва.
Но ако Русия постигне дори “полупобеда”, промените ще бъдат наложени на Европа по много по-неприятни и непредвидими начини. Опитите да се постигне споразумение с Путин, който задоволява войнствения си плам чрез придобиване на контрол над украинските земи, дори ако обещае да не води повече военни действия, ще осигурят илюзорна сигурност, ако изобщо са способни да осигурят нещо. Отговорът на Европа на въпроса какво ще стане, ако Украйна загуби, остава прост: “Не трябва да се допусне”.