Какво постигна истанбулската среща за Сирия

Истанбулската среща за Сирия между президентите Реджеп Ердоган, Владимир Путин, Еманюел Макрон и канцлерката Ангела Меркел осигури нови възможности за така обичаната от турския президент  политика на лавиране между Изтока и Запада и укрепване на ролята на Анкара като незаобиколим играч в региона на Близкия изток. Отделно е сигналът, че Ердоган се опитва да нормализира отношенията си с Европа и да покаже, че е добър партньор на западните страни.   В случая в Истанбул участва  и представителят на ООН Стефан де Мистура, който със специален доклад запозна участниците в първата по рода си среща за стореното от двете платформи - Астанската (водещи Русия, Турция, Иран) и Женевската (под егидата на ООН с участие на САЩ, Великобритания, Йордания, Франция и др). Той представи вижданията си за създаване на комитет за конституция на Сирия, която да подготви измененията в основния закон на страната. Обявеният дневен ред 

включваше развитието на обстановката в Идлиб

след договорките от Сочи и продължаващият процес за политическо решение от платформите Астана  и Женева. Ибрахим Калън, говорител на президента Ердоган, не пропусна да сподели, че от "политическото решение за Сирия ще видим какви нови формули ще можем да произведем". Той поясни, че ще се отдаде дължимото на договорките в Сочи за Идлиб, ще се направи преглед на политическите и дипломатическите действия, ще се дискутират развитието на обстановката на терен, въпросът за бежанците, помощите за цивилното население, създаването на комисия за сирийска конституция и осигуряването на период за политически преход. Нито дума, че Ердоган не се отказва от операции "на изток от Ефрат", но със специално внимание към думи на Ердоган, че ще настоява за спазване на постигнати договорености за Идлиб и по-специално "предотвратяване на нарушенията от страна на източници от режима". Слуховете, че зад кулисите се водят разговори с Дамаск, не намират място сред информациите за тази "историческа среща" между 4-мата големи на турски терен. Споменава се за информации от Женева, че е възможно да приключат споровете за кризата с доставките на храни за гладуващото население в Сирия, за възстановяване на страната след продължилата вече 7 години война и за очаквания, че срещата в Истанбул  ще бъде в основата на постигането на сигурност и бъдеще за Сирия. При всички случаи Ердоган постигна целта си да е на масата на големите играчи и да реди картите за Близкия изток, в случая Сирия, но и да въздейства върху турското общество с постижения на международната сцена, които да му носят дивиденти и във вътрешен план.
Известно е, че лидерите на Русия, Франция, Германия и Турция имат различни мнения и подходи за разрешаване на "проблема Сирия", особено за съдбата на президента Асад. Но, както казва Дмитрий Песков (говорителят на Путин) "в момента става дума за съвместяване на различните формати, за сверяване на часовниците, за обсъждане и за опит да се напипат общите теми".  
Особено интересно е как арабските страни и иранската преса отразяват среща на четиримата лидери. Коментарите са обстойни и заемат челно място. Много арабски ТV-канали, най-вече "Ал Джазира", отразяваха на живо срещата, а други непрекъснато имаха извънредни новини по темата. В "Ал Джазира" се набляга върху постигнатото решение за създаване на комисия за нова конституция на Сирия, докато финансираната от Саудитска Арабия и излъчваща от Дубай "Ел Арабия" започва специалното си предаване с коментара, че "срещата в Истанбул поставя съдбата на Асад в ръцете на сирийския народ". В Техеран официалната агенция ИРНА излъчва със заглавие "Срещата подчертава запазване на териториалната цялост на Сирия и създаване на конституционна комисия". В Египет са впечатлени от изказване на Путин, че

"Сирия трябва да бъде прочистена от терористични групировки".

Всъщност словата на лидерите на Русия, Германия, Франция и Турция от пресконференцията след срещата и обявеното общо комюнике са красноречиви и не се нуждаят от коментари. Всеки е изразил собствените си виждания по обсъжданата главна тема и дипломатично е подчертал различията в мненията за изход от сирийската драма, най-вече в Идлиб. Путин набляга върху факта, че благодарение на действията от формата Астана (Русия, Турция, Иран) голяма част от територията на Сирия е прочистена от терористи и страната стъпка по стъпка върви към мира. Този мир може да се постигне само по дипломатически път и сирийците трябва сами да определят своята съдба. Нещо, което е последователна позиция на Москва по въпроса. Но радикалните групировки трябва да бъдат изчистени и това е цел на деня. "С уважаемия Ердоган информирахме за договореностите от Сочи", казва Путин и допълва, че "съгласуваната демилитаризирана зона в Идлиб е само временна мярка". Дали така мисли и Ердоган? За Путин е важно да повтори, че "надяваме се Турция да положи още усилия за изтегляне от Идлиб, както на опозицията, така и на тежките въоръжения".  "Турският ни партньор прави, каквото може" уточнява Путин, но е категоричен, че "ако има въоръжено нападение, Русия ще помогне на сирийското правителство за премахване на тази терористична заплаха". Не е пропуснал да заяви, че са обсъждани въпросите и за завръщането на бежанците, и за голямата роля на Москва и по този въпрос. Отправил е призиви към международната общност за полагане на усилия за развитие на икономиката и да се подобри положението в Сирия. Не е пропуснал да благодари за "полезните разговори" и да поздрави турския народ за приближаващия национален празник на 29 октомври.
От своя страна, канцлерът Меркел е подкрепила общото становище да се търси политическо решение, а не военно в Сирия. "Видяхме много трагедии в Сирия", както и "напускането на страната от поне половината население". Подчертала е, че за Идлиб действията и договореностите между Москва и Анкара са положителни и е успех създаването на зона, свободна от оръжия. Важно е до края на годината да се формира комисията за конституция на страната, но и "ние сме решително против използването на химически оръжия на този терен".  За Меркел важна тема е и

възможността бежанците да се завърнат

в Сирия и там да "не бъдат арестувани". В страната да има възможност за формиране на граждански структури и Сирия да бъде сигурно място за целя народ.
В изказването на президента Макрон акцентът е поставен върху "невъзможно е в Идлиб да се проведе военна операция, защото това ще предизвика нова бежанска вълна", докато Ердоган се спира върху "Астана се превърна в модел за нас и сме убедени, че по военен път не може да се решават въпросите".Той призовава "и други държави да подкрепят усилията ни". Това не е ли призив предимно към Тръмп?
Не може обаче да не се обърне внимание на обявеното съвместно комюнике от тази наистина забележителна не само за Анкара среща. Освен общите слова, там се отбелязва, че са поети сериозни ангажименти за териториалната цялост, независимост и единство в съответствие с идеите и целите на Хартата на ООН за Сирия. Отделено е съществено място за "съществуващите разногласия, както и че раздорите няма да се решават по военен път, а ще се решават по пътя на политически процес и преговори в съответствие с резолюция 2254 на СС на ООН". В тези рамки ще бъдат засилени  международните усилия за намиране на трайно решение. Подчертана е решимостта за борба за премахване на обявените от СС на ООН за терористични организации "Ислямска държава", "Ал Кайда", "Ал Нусра" и свързаните с тях терористични групи и личности. Прави впечатление заявената "решителност за отхвърляне на сепаратистки действия, целещи нарушаване на националната сигурност на съседни страни и териториалната цялост и независимост на Сирия". След като няма информация за разговори в Истанбул по т.нар.кюрдски въпрос, който засяга Турция и Сирия, дали тази формулировка не се отнася именно за този въпрос?

Това е болезнена тема за Анкара

и тя не пропуска да  я поставя при всички свои международни контакти. В същото време със задоволство е посрещнат подписаният на 17 септември в Сочи меморандум между Русия и Турция за Идлиб. Поощрява се напредъкът по изтеглянето от района на тежкото въоръжение и на радикалните групировки, въпреки неприкрития скептицизмът на Москва, че въпросът окончателно е решен.
Каквито и  коментари да има по темата, предстоят по-задълбочени анализи след дни, защото информациите на този етап са прецизирани и не всичко излиза наяве. Ердоган може да е доволен като домакин и то в навечерието на националния празник на Турция, когато ще открие новото мега летище в европейската част на Истанбул. Поканил е повечето балкански лидери, а нашият премиер е потвърдил участие. Както и емирът на Катар. По традиция едното око на Ердоган винаги е насочено към Балканите,  а за другото може да се съди по резултатите от проведената среща с Путин, Меркел и Макрон в Истанбул. Остава и Тръмп да изрази позиции, за да реши турският президент дали ще му излезе пасиансът за Близкия изток, включително Сирия, Балканите и вътрешните проблеми.
Въпросът е ние какви пасианси редим или отново само наблюдаваме? Поне да правим изводи и да се учим от добрия опит.