Излишната война

Дали осем години са достатъчни да си направим равносметка трябваше ли България да дава военни жертви в Ирак? За някои хора очевидно оценките са ясни, други продължават да се питат кому беше нужно. Датата 27 декември трябва да остане за вечни времена в българския календар с черни цифри. Както ще останат черни забрадките на майките и съпругите на 13-те свидни жертви, които нашата армия даде в тази безсмислена война. Повод да говорим за това са тъкмо тези осем години, през които никой не даде ясна и точна оценка както на американската инициатива, така и на нашето участие в нея.
Темата за войната в Ирак и включването на нашата страна в "Коалицията на желаещите" не е проста, не е лесна за тълкуване, нито за безотговорно коментиране. Тази тема е много важна, защото при днешната ситуация в света не е ясно кога политическото ръководство на държавата ни ще приеме някакво подобно безумно решение. Затова огромният въпрос е добре да се разчлени на подвъпроси.
Каква беше войната за Щатите? В пустинята загинаха около 4500 американски военни и 650 000 араби. Пропагандата твърди, че с тази война са защитени интересите на САЩ. Не знаем точно кои интереси. Те имат интереси по целия свят и затова не знаем къде ще бъде следващата гореща точка. Но самият президент Барак Обама нарече войната глупава. Този човек не е военен експерт. Ако беше, щеше да знае, че няма глупави или умни войни. Войните са кръвопролитни, светкавични, жестоки, унищожителни и всякакви още. Но това не е на езика на военната наука.
Войната в Ирак беше най-тъпата военна авантюра на американците след Виетнамската война. А участието на България като най-големия мераклия за коалицията е една огромна и много груба грешка. Ето защо известният арабист Киряк Цонев в телевизионно предаване тези дни подчерта, че за нашите невинни жертви там не може да каже: "Българийо, за тебе те умряха..." И е напълно прав.
Нашето държавно ръководство мотивира изпращането на българския контингент с няколко цели - да извлечем политически дивиденти, да си върнем 1,3 млрд. долара, които Ирак ни дължи, и след умиротворяването да получим поръчки за икономическо участие в следвоенното възстановяване. Нищо от обещаното не се случи. Получихме само 300 млн. долара за покриване разходите на контингента ни, което означава, че иракчаните ни платиха с наши пари. Остатъка от 1 милиард - забравете го! Такъв кьорфишек са и останалите обещания. Отговорността носят всички български държавни управленци и политици.
Тези, които хвалят българското участие, подчертават, че нашата армия е получила повишение на своята бойна подготовка. Нищо подобно! Нашите военни изпълняваха в Ирак полицейски и жандармерийски функции. Никакви умения за водене на истинска военна операция за осигуряване на суверенитета и териториалната цялост на отечеството не придобиха. Главната вина е, че позволихме първият контингент да замине без необходимата подготовка. Затова дадохме излишни и невинни жертви.
В настоящия момент, когато свеждаме чела в памет на загиналите наши момчета, песимистично отбелязваме, че бъдещето на въоръжените ни сили потъва в подобен сумрак и неяснота.