Завръщането в правата вяра

Прокопий е роден в края на ХVІІІ в. във Варна в семейството на благочестиви родители. Когато е 20-годишен постъпва в иверския (грузинския) скит "Св. Йоан Предтеча" в Атон. Оказва се, че монашеският живот е по-суров и труден, отколкото си го е представял. А когато ходи да събира милостиня за обителта, вижда как някои хора живеят в охолство и се радват на земните благини. Това особено се отнася за богатите турци. У него се поражда желание да бъде като тях. Как обаче да стане това? На първо време му трябват пари и за да си ги набави, започва да задържа за себе си даренията, които благочестиви българи дават за скита. Повечето от тях са бедни хора, гяури и рая, и затова имат възможност да дават само грошове като лепта. Поради това Прокопий отива в родната си Варна и оттам с гемия стига до Грузия. Страната е част от руската империя, но в нея има богати грузински князе. Освен че са много богати, те са и силно набожни. Затова посрещат монах Прокопий от иверския скит в Атон едва ли не като Божи пратеник, настаняват го в домовете си, а когато си тръгва му дават щедри дарения за обителта. Вместо да ги отнесе в скита, Прокопий отива в град Смирна, захвърля расото, облича се в европейски дрехи, каквито в града се продават от венециански търговци и се явява при кадията, пред когото изразява желание да приеме исляма. Съгласно обичая той събира съвета на имамите, пред който Прокопий три пъти трябва да каже, че се отрича от православната си вяра и шест пъти да обяви, че приема исляма. Слагат му зелена чалма като новопокръстен и един от имамите му е определен като наставник, който да го въвежда в новата му вяра. С парите, които Прокопий е събрал като дарение за скита, купува къща и си създава харем от 4 жени - две туркини, една египтянка и една арабка. Става ортак със сирийски търговец, на когото дава 200 алтъна и затова получава половината от печалбата.
Така минават цели 3 години. Все по-често обаче на Прокопий започват да му се явяват насън неговите родители, които нищо не му казват, само го гледат строго и с укор, а когато той иска да целуне ръцете им в знак на синовна признателност, техните видения изчезват. Започват да го измъчват угризения и постепенно осъзнава, че е извършил голям грях, като се е отметнал от вярата си. Само че животът, който води, му харесва. Една нощ обаче къщата му пламва и изгаря до основи, той самият едва успява да се спаси. Разбира, че това е знамение, Бог му дава последен шанс да намери начин да изкупи греховете си. Отива, облечен в дрипи, до българска черква в околностите на Смирна с торба хляб и шест стомни с вода. Един месец обитава край нея на строг пост и молитви. След това се явява при кадията, хвърля в краката му зелената чалма и обявява, че се отказва от исляма. Отново се събира съветът на имамите. Те знаят за сполетялата го беда - изгорената му къща, в която е изгубил цялото си богатство, смятат, че това е причината да се откаже от исляма, защото аллах не го е опазил. Затова предлагат да му дадат по-голяма и по-хубава къща, харем с 6 жени, двойно да увеличат парите и другото му имущество, а също така да издействат от султана да го назначи за валия на Смирна. Пркопий обаче е непреклонен в своето решение. Поради това е осъден на смърт чрез посичане. Но се случва нещо нечувано дотогава. Случаят става обществено достояние, респектирани от мъжественото поведение на Прокопий, палачите отказват да си свършат работата, дори когато им обещават двойно, а след това и тройно заплащане. Два дни и две нощи Прокопий стои окован и накрая се намира един потурнак, който за 2 алтъна му отсича главата на 25 юни 1810 г. След това отива да се измие от опръскалата го кръв, но петната не изчезват дори под обилните водни струи. Обхванат от суеверен страх и почти обезумял, влиза в морето, като се надява, че то ще отмие кървавите петна и там се удавя.
Българската православна църква на 25 юни отбелязва деня на Св. мчк Прокопий Варненски.