Защо продължават протестите във Франция

Вече месец и половина стачките на железничари, шофьори и служители в мрежата на обществения транспорт, медицински персонал, учители, адвокати, работещи в нефтопреработващия отрасъл и други трудещи се парализират Франция. Според данни на синдикатите над 1,7 милиона души са участвали само при последната стачка. Дълго време консервативното правителство оставаше твърдо и се надяваше, че стачкуващите в определен момент ще бъдат сломени, не на последно място и вследствие на насилието на органите на "реда" срещу тях. Но това се оказа едно измамно очакване. Засега нито сред населението, нито в повечето медии, се наблюдава неразбиране към протестиращите. Според проучвания 60% от французите все още смятат случващото се за приемлива антиреакция на пенсионната "реформа", преследвана от правителството на Макрон.

При тези обстоятелства политическият натиск върху президента и неговия министър-председател се увеличи. Въпреки че кабинетът извади от законопроекта увеличението на пенсионната възраст.

Подобно на ситуацията отпреди година, когато започнаха протестите на жълтите жилетки, французите издържат на извънредното положение по пътищата и релсите, защото смесица от страх за бъдещето и накърнено чувство за справедливост ги кара да проявяват солидарност със стачкуващите. Повечето хора не са съгласни с неолибералния икономист Жилбер Сет, който със студена арогантност посъветва пенсионерите, засегнати от бедност: "Нищо не ви пречи да подобрите доходите си с работа в допълнение към пенсията." Дори аргументът на консервативните медии вече не може да заблуди никого, че Жълтите жилетки и стачкуващите застрашават демокрацията, облагодетелстват крайно десния Национален Събор (RN) и помагат на Марин льо Пен. Проблемът обаче е, че Макрон успя сам да срине с антисоциалната си политика одобрението към него само за 2 години до под 30%, колкото приблизително са и стойностите за Льо Пен.

И това се случва, въпреки че правителството направи известни отстъпки напоследък. На полицаи, железничари, пилоти, войници, адвокати и стюардеси бяха обещани гаранции за невлошаване на сегашното им социално положение при пенсиониране. За всички останали бе зачеркнато покачването на пенсионната възраст от 62 на 64 години. Дори бяха предложени минимални пенсии от 1000 евро, което би било от полза за земеделските производители, работещите на ниски заплати и собствениците на малък бизнес. Но и това нямаше очаквания успокоителен ефект в обществото. Уместно е тук да се зададе въпросът - защо е така?

Еманюел Макрон сам допринесе за това със своите задкулисни действия. Така например за Нова година той назначи Жан-Франсоа Сирели за офицер от Почетния легион. Но Сирели е ръководител на френския клон на Blackrock, която е най-голямата финансово-инвестиционна компания в света. Blackrock управлява френски активи от над 30 милиарда евро. В средата на декември левият сенатор Елиан Асаси от френската компартия (PCF) установи обвързаност между пенсионната "реформа" във Франция и тесните отношения на Макрон, който е бивш инвестиционен банкер, работил за неолибералния парижки "Институт Монтен", със световни финансови компании. Следа от тази обвързаност на президента може да бъде открита в проекта за "реформи", не на последно място в целта за намаляване на тавана на вноските за богатите в пенсионно осигуряване от 324 000 на 120 000 евро годишни приходи. Това би намалило значително дела на вноската, която богатите правят за пенсионното осигуряване и по този начин за преразпределението на социалните средства от актуална 28 на под 3%.

Така като скрито намерение на пенсионната "реформа" се очертава да бъдат освободени богатите от солидарната им отговорност към съфинансиране на социалната държава и по този начин да благоприятства финансови мегакорпорации като Blackrock, които ще могат да разчитат на милиардите на стотици хиляди нови заможни клиенти за своето "частно осигуряване за старост".  

"Реформата" на Макрон се е прицелила директно в сърцето на остатъците от социалната държава - солидарното преразпределение на средства. Това, което ще се случи, ще бъде общество, което ще бъде разделено на обедняло мнозинство, получаващо ниска държавна пенсия, и заможно малцинство от частни пенсионери със значително по-високи приходи. Така хората и в залеза на техния живот ще бъдат сегрегирани на бедни и богати с всички произлизащи от това последствия за качеството, здравето и продължителността на живота.