Векът на адмирала

На моите години почувствах празноти в познанията ми за щастието. Откъде идва, как се мери... Алкохолът има градуси, златото - карати, а щастието - съвсем на едро, степени! Защото от доста време силно, упорито, приятно... си общувам виртуално с последния голям, истински, заслужил, типичен военачалник от Българската народна армия - адмирал Иван Добрев. Настоявам да припомня имената и на ген.-полк. Христо Добрев, ген.-полк. Велко Палин, ген.-полк. Кирил Косев, ген.-полк. Атанас Семерджиев, ген.-лейт. Димитър Тодоров, армейски генерал Добри Джуров...

От стъкления балкон на прекрасната ми панелка редовно рея поглед точно на север. Там са парк-хотел "Москва", руското посолство и само на стотина метра - прозорецът на адмирала. Когато за миг хвърлих поглед от него на юг, съзрях бялото панелно море на "Дианабад". Затуй сега, може би, ми е толкова лесно да си виртуалствам с адмирала...

Пътувам към все същата Дънова махала. И си мисля как да кажа на Благовеста Карнобатлова-Добрева, съпругата на адмирал Добрев, че той е щастлив човек. "Защо?" - ще ме попита тутакси тя. А отговорът ми отдавна е готов. Защото до него стои, над него и днес денонощно като орлица бди тя, оперната примадона, пяла в "Ла Скала" и заедно с Николай Гяуров. Народната артистка, професор... Важното, животоспасяващото в тъжното и страшното ни време, наричано днес демократично, е до човека да стои добър и верен, "проверен приятел", както би казал Вазов. 

"Смяна на вахтите" 

Така е озаглавил адмирал Добрев втората си книга. Открих я миналата година, в началото на лятото. И я четох, и я препрочитах цяло лято. Седях на кея в Поморие, гледах отсреща брега и чувах гласа на адмирала, сякаш седнал до мен: "Атия" аз я построих..." Комай не остана познат помориец, комуто да не съм дал книгата за единствените на територията на България бойни пускове на оперативно-тактически ракети. Помощник-ръководител на фронтовото учение, който определя район на стартовите позиции близо до селата Ясна поляна и Веселие (целите - в морето срещу Шабла, наблюдение, отцепление...), е командващият Военноморския флот, тогава вицеадмирал Иван Добрев. Черно море е в неговите ръце.

На ден по две-три, четири до пет страници. Така се чете хубавата книга. Ама книга, ама автор, ама стил... "На нас след победата на Девети септември 1944 г. не ни остана време нито да помислим, нито да избираме какви да ставаме... А роденият да плава по море не може нито да ходи, нито да се вози, нито да лети - той трябва да плава!" Още след уводните страници започва художествената история първо на родното гагаузко Кичево, сетне на нелегалната борба с царския фашизъм... Осъден на смърт през 1941 г., през септември 1941 г. преминава в нелегалност, през 1943 г. става партизанин. Командир е на Първи варненски военен район и Първа варненска чета. Член е на Щаба и заместник-командир на Десета Варненска въстаническа оперативна зона от април 1944 г. И най-накрая - гордата сага за оморячването, за израстването, укрепването и за пътя към върховете на българския Военноморски флот. Моряк, и то първият моряк да разказва от първо лице за морето е истинска, хубава сага.

Книгата гъмжи от имена на известни български военни и държавни дейци: Денчо Знеполски, Делчо Симов, Андон Шопов, Георги Момеков, Кунчо Патев, Панайот Каракачанов, Кирил Косев, Кирил Халачев, Иван Врачев, Щерю Атанасов... С всички адмирал Иван Добрев е на "ти". Заедно с помощник-командира на военното училище е и на офицерския бал на новогодишната вечер. "След три години танци под куршумите партизанският майор Иван Добрев представя тук своите другари партизани. И чува думите на полк. Боян Българанов, отправени към все още изцяло стария, "на Негово величество" кадър: "Ваш дълг, господа офицери, е като специалисти да отдадете силите си за изпълнение на задачите на Отечествения фронт...!"

Звездни пътища

Това е първата му книга, издадена през 1987 г., две години преди "Смяна на вахтите". И двете излизат във военното издателство. Това е другата заслуга на автора адмирал Иван Добрев. Днешният кмет на столичния район "Изгрев" д-р Делян Георгиев неведнъж твърди, че освен да правиш добри неща, трябва и да ги показваш на хората. Иван Добрев успява да опише големите усилия, изпитания, тревоги, които му носи животът. Изключително интересно, увлекателно, сбито, майсторски, дори по-добре от професионален писател. За да предизвика нови възторжени отзиви и похвали.

Изкушавам се да предам само един много важен детайл. Днес българската русофобия придобива нови висоти. Да се чуди човек кого да праща на психиатър - народа или управника! Новият ни Голям брат продължава една гилза да не ни дава безплатно. Предплатихме авансово едни самолети с олимпийски цени. А ето как България някога обновява и гради военния си флот, описано от адмирал Добрев.

През август 1947 г. официална делегация начело с Георги Димитров и в състава си с началника на Щаба на войската генерал-майор Иван Кинов и командващия Морските войски капитан втори ранг Кирил Халачев води преговори в Москва с министъра на отбраната на СССР маршал Булганин, с началника на ГЩ на Съветската армия маршал Василевски. Обсъжда се първата програма за изграждането на народния Военноморски флот на България.

Преговорите са на привършване. Нашите са доволни, смятат за удовлетворени дори най-смелите си очаквания. Дано правителството на Съветския съюз утвърди договореното! Тогава, в късната вечер на 10 август, при пълна секретност и най-неочаквано делегацията... е приета от Сталин. "По това време авторитетът на Сталин беше в своя апогей...", записва по-късно вълнението и щастието си капитан II ранг Кирил Халачев. А до ранните зори на 11 август Сталин обсъжда с тях бъдещето на ВМФ на България. И лаконично разпорежда: "Че какво, дайте им три миноносеца! А колко подводници ви трябват? А каква авиация?"... И се шегува: "Ще им дадем "Бостън", а след това ще обвиним американците, че ги въоръжават..."

Флагман на флагманите

Чудесна художествена история на флота е оставил адмирал Добрев. През пролетта на 1945 г. той е изпратен във ВМФ като командир на кадетската дружина във Висшето военноморско училище (Варна). На 18.08.1951 г. българският Военноморски флот получава четири трални кораба, с което се поставят основите на военното формирование в Бургас. Първият командир на дивизиона е 29-годишният капитан I ранг Иван Добрев. През 1960 г. е назначен за командващ Военноморския флот на НРБ. Ще стане и адмирал, и заместник-министър на народната отбрана, народен представител до 1990 г. Носител е на десетки висши награди. Със заповед на министъра на отбраната Стефан Янев през 2017 г. той бе удостоен и с почетния знак на МО "Св. Георги" - I степен за офицери.

А на мен все ми се струва, че той е флагманският адмирал. И в себе си му присаждам благородническо-британското лорд. А ми минава през ума, че може поне моряците да се сетят и да обявят 2021 г. за "Година на адмирал Иван Добрев - Странджата". И, дай Боже, паметникът на Стоян Добрев и Жечка Карамфилова в Кичево да е оцелял до днес.

Обикновено до всеки успял мъж стои една добра жена. До нашия адмирал мери ръст в успехите оперното сопрано, народната артистка, проф. Благовеста Карнобатлова-Добрева. Тя сама признава, че, за да я плени, той й "рецитирал Пушкин и Лермонтов в оригинал". Срещат се случайно веднъж, втори път, сетне нарочно... И така до днес, блажени.

"На моя нов, закъснял в жизнения ми път приятел и съмишленик... с най-добри пожелания! 14 януари 2021 г." Това е измоленият от мен автограф на адмирал Иван Добрев, с когото, както вече казах, постоянно, виртуално и навярно едностранно, приятно си общувам. А той продължава да бъде сърцат българин, реагира на несправедливостите в днешното ни общество - духом по-млад от младите.