Управлявай първо себе си, после другите!

Хората от този тип, които малко знаят, малко могат, но искат много, днес са мнозинство. И точно такива люде днес ни докараха до този жалък и печален хал. Виждаме ги около нас. Те са навсякъде, но най-много са сред управниците ни. И в това ни е голямата беда. Защото няма нищо по-лошо от това да те управлява човек, който не е подготвен за такава отговорна мисия. Но как да знае този управник, че не е за там, където случайно или с умисъл - негова или чужда, се е озовал? Защото имаме и такива управници, които са "насадени" нарочно. Страдаме точно от неподходящи за управление хора. Не са били обучавани, нито възпитавани, че отговорността да поемеш  ръководство е много важна.
Стара е мъдростта, че първо трябва да можеш да управляваш себе си, сетне можеш да ръководиш други хора. Всеки трябва да си знае мястото, да си познава силите и възможностите, а не да поема дела, които не са за него. И ако не владееш себе си, ако не си научен да се сдържаш, да не изпускаш юздите си, не си за дела обществени. Кой да ги възпита днешните млади, че и вече по-зрелите хора, че най-важното е да се сдържаш, да внимаваш в делата си, в думите си, в цялото си поведение!
Много е важно имал ли си УЧИТЕЛ ЗА ЖИВОТА! Такъв може да е твоят родител, твоят дядо, твоят възпитател! Можеш да се учиш от него, само като следваш  пътя му, като виждаш примера му. Но кой и къде са днес такива учители? Липсата на честни, предани и усърдни, но и скромни хора ни доведе дотам, че да ги търсим тези светли личности със свещ в ръка, както Диоген някога е търсил човека!
А има и още нещо изключително важно - то е, че загубихме мярката да познаваме хората. Ако ние умеем да преценяваме кой за какво става, тогава няма да даваме пълномощия на неподходящи хора. Не умеем да си посочваме и да си избираме началниците. Не бива да позволяваме да ни "спускат с парашут" неподходящия за тази работа човек. Не бива да му делегираме доверие.
Казват, че всеки народ, си заслужава управника. Ето, това най-много ме боли! Защо тъй стана, че нашият народ не проглежда, не вижда кой го лъже и кой го води към беда? Толкова ли си изгубихме акъла, че да се оставим в ръцете на най-недостойните от нас! Толкова ли нямаме хора, който да ни върнат на сцената на света с предишното ни вековно достойнство! Та да стане тъй, че да не срамуваме от ръководителите си, от себе си, от делата си, от децата си!
Кой е виновен за всичките ни неуправии?
Една от най-големите ни беди е, че ние не умеем да се учим от несполуките си, не използваме опита, натрупан от времето и от мъдростта на хората преди нас. А народът ни е казал: "Не питай старило, а питай патило!" Кой да го слуша народа! Сега нашите управници мислят, че се раждат знаещи, можещи и научени! И от това ни дойдоха несполуките! Защото няма нищо по-лошо от високомерен и възгордял се ръководител! Той върви по пътя, без да вижда какво иде насреща му и лошото е, че не върви сам, а дърпа народа към пропасти!
Казват, че големите ни управленци си имали съветници и то многобройни. Е, още по-лошо, че хем ги съветват, хем правят големи грешки!
От малък човек се учи на това да владее себе си, защото знайно е, че желязото се кове, докато е горещо. После не става за работа. Ама, за да се учиш от малък, трябва да си живял сред истинско семейство, сред хора трудолюбиви, родолюбиви, скромни, честни, чийто пример да ти е бил всекидневен, всекичасен! Малко, много малко са днес такива семейства с такива достойни негови членове!
  Жалкото е , че тези, на които държавата е давала и дава и днес най-много като заплати, пари за храна, облекло и обувки, че и жилища и други благини, те стават нейни предатели. Защото държавата като тяхна майка ги е разглезила с даването си, а те и днес си мислят, че тя им е вечната длъжница, че трябва винаги и постоянно да се грижи за тях. А какво да кажат хората, които са били забравяни и ощетявани от държавата? И тъкмо те са й останали верни и предани. И до днес не се я предали и няма да я предат! Ама тях оценява ли ги държавата? Оценява ли онези, които не мислеха за себе си, а за държавата си в най-трудните й моменти? Не, те са днес забравените, пренебрегнатите! Затова сега се разместиха обществените пластове и изплува една мръсна пяна, дето ни заля така, че да не виждаме доброто, хубавото, красивото, честното и онова, на което принадлежи бъдещето!
Длъжница, голяма длъжница е държавата на старите и предани поколения, които са работили всеотдайно, жертвено и безкористно!
Прогледнете хора, вижте ясно кой заслужава нашето доверие и на него дайте власт, а не на този, който не се е научил да владее себе си, защо казали са хората преди нас: "Който владее себе си, той ще владее света!"