Сроден от малък с армията

Александър ІІ е роден на 17.ІV.1818 г. Той е първият син на Николай І. Негов възпитател в семейството е генерал П.П. Ушаков, а наставник му е поетът В.А. Жуковски. Под влияние на обективните условия той е принуден да отмени крепостното право и да проведе редица реформи - земска, съдебна, градска, военна, просветна и др., откриващи пътя за развитие на капитализма.
През царуването му Русия завоюва Северен Кавказ и значителна част от Средна Азия. Убит е от Игнатий Йохамович Гриневицки от "Народна воля" на 1.ІІІ.1881 г.
Тази година отбелязваме 140 години от началото на Освободителната руско-турска война 1877-1878 г., след обявяването на която, на 12 април 1877 г., бащицата цар Освободител Александър ІІ не се прибира в царския си разкош, а остава пряк свидетел на бойните действия в продължение на повече от двеста дни през 1877 г.

Каква е императорската съпричастност

в първите дни на войната и споделената радост от царя на освободените българи?
Трябва да посочим, че още в навечерието на войната и по време на демонстративните действия срещу Никопол на 13 юни 1877 г. Александър ІІ се намира в Плоещ. С приближаването на руската армия към мястото за действителните бойни действия и той се премества успоредно с нея и на 14 юни сутринта е вече в Слатина, откъдето заминава за Турну Мъгуреле, румънският град срещу Никопол. Оттук отива до село Драча и се установява на командната могила. Към обяд главнокомандващият княз Николай Николаевич идва при него и с развълнуван глас му казва:
- Сега мога да кажа, че нашите захващат да минават Дунава при Зимница (срещу Свищов).
...Бойните действия са в разгара си. Руските богатири преодоляват широката река и капитан Остапов стъпва първи с ротата си на българския бряг. Вестта за бойните действия и обстановка между Зимница и Свищов докладват на царя през броени минути. В дневника на императора може да се прочете трудно приемливата последователност на справките, но те са безспорни и чрез тях се добива картинна представа за форсирането на р. Дунав.
Телеграмите и съобщенията за хода на бойните действия потвърждават успеха във войната. Основание Негово Величество да изпрати на царицата следната телеграма: "Войските от 8-и корпус, с 14-а дивизия напред минаха днес на съмване през Дунава близо до Зимница.

Неприятелят е прогонен от първите позиции

минаването на лодки продължава безпрепятствено. Боят още трае, загубите са още неизвестни."
Към 5 часа вечерта началник-щабът на действащата армия ген. Артур Непокойчицки прави обширен доклад от Зимница за достигнатото до този час и какво още предстои. В него между другото четем:
"Много трудна и сложна задача от военното дело за минаването на Дунава е решено. Свищов и околните височини са в наши ръце... Ранени досега са докарани 200 души, между офицерите ранен в ногата флагел-адютантът Озеров. Великий княз Николай Николаевич младии премина благополучно... Тръгвам за мястото на минаването."
Телеграмата доклад от началник-щаба се посреща с възторг и... сълзи от умиление в очите на царя, който на минутата обявява, че награждава главнокомандващия с орден "Св. Георги" - втора степен.
- Не, не! Почакайте, Ваше Величество, не заслужавам още - възразява главнокомандващият.
На съпротивата му царят отговаря, като го прегръща и целува за успеха. Заобиколен от офицери и войници, той добавя: "Сроден от малък с армията, аз не изтърпях и дойдох, за да разделя с вас мъките и радостите. Радвам се, че поне една малка част от моята гвардия взе участие в трудното дело и тя геройски го изпълни. Да даде Бог всякога така да бъде."
16 юни! Втори боен ден на войната! Свищов е освободен и се отпочва подготовката за посрещане на царя Освободител. Към 11 часа части от 14-а и 35-а дивизия построяват шпалир до устието на р. Текир дере. В източния край на града са се струпали свищовски жители, духовенството с икони и хоругви...
В Зимница също е оживено.

Точно в 12 часа на 16 юни

царят се качва на подготвения за него понтон с гребци от гвардейския екипаж, а на кормилото е лейтенант Палтов. Част от 137-и пехотен Нежински полк се качва на парахода "Аннета".
По даден сигнал свитата се отправя за българския бряг под възторзите и виковете "Ура!" и на двата бряга. След понтона плава параходът "Аннета". Вълнуваща картина, за която очевидец е записал: "Минута незабравима в летописите на славянските народи... Величествена картина с неописуемо дълбоко нравствено значение."
На българския бряг в очакване на царя са главнокомандващият, генералите Непокойчицки, Левицки, Драгомиров и др. Няма го тук ген. Радецки, защото в момента урежда квартирата в града, където ще се установи царят.
...Като се опира на ръката на главнокомандващия, императорът слиза на брега и първото, което прави, е връчването на "Георгиевския кръст" - трета степен, на ген. Драгомиров... После в кратка реч изказва благодарност на началниците, като им връчва отличията, поздравява гвардейската полурота, качва се на кон и продължава да поздравява очакващите го полкове, след което се отправя за Свищов.
За тези мигове руският летописец е отбелязал: "Духовенството в пълен състав посрещна своя цар Освободител с хвалебно песнопение, а народът не знаеше как да изрази своята безгранична благодарност:

жените посипваха пътя с цветя...

старците и бабите плачеха от радост, децата простираха към императора ръцете си, пълни с венци и китки, и също викаха: "Да живее цар Александър!".
Шествието стига до църквата "Св. Тройца" - забележително творение на самоукия архитект Кольо Фичето. Тук иконом поп Христо Василев заедно с градските свещеници отслужват панихида за падналите руски войници и молебен за успеха на руското оръжие.
За радушния прием на руския император иконом поп Христо Василев получава от царя Освободител ордена "Св. Ана" - четвърта степен. Първото духовно лице, а може би и първият българин, удостоен от руския император с орден по време на Руско-турската война 1877-1878 г.
След молебена руси и българи с неописуема радост и възгласи се отправят към историческата местност Калето, откъдето със сълзи на очи от вълнение наблюдават преминаването на руските богатири с плаващите понтони и салове между Зимница, остров Адда и устието на р. Текир дере.
В напрегнатия ден за отдих и почивка императорът е настанен в квартирата на ген. Радецки в къщата на свищовеца Николай Д. Станчев. След около 2-часова почивка, като се качва на специален понтон в свищовското пристанище, а не от мястото, където слиза при идването, изпратен с още по-голяма тържественост от генерали, офицери, войници и свищовското гражданство, царят Освободител отплава за Зимница.
Царят гостува на крайдунавския град и всяко негово посещение се превръща в

демонстрация на взаимната славянска любов

и почитание към освободителя.
Второто му посещение на първоосвободения град Свищов е на четвъртия ден след първото идване, т.е. на 20 юни, когато отсяда в къщата на Яни Д. Станчев. Следващото, трето посещение е на 22 юни, когато се установява в къщата на Иваница Константинов - бащата на Алеко Константинов.
На 4 юли също идва в Свищов, прави обиколка на височините около града и без да квартирува и почива в местно жилище, същия ден се завръща в Зимница.
...Началните успехи във войната не подбуждат императора да се върне и приюти в двореца на тихо и спокойно място. Дори когато през септември здравето му се влошава, той не приема да се върне в столицата на Русия, остава до падането на Плевен на 28 ноември 1877 г. и лично приема капитулиралия защитник на града Осман паша.
...Като се установява на постоянна квартира в с. Горна Студена, в продължение на 6 месеца тук, на българска земя, активно участва при решаване на появяващите се тежки военни ситуации.
Освен провеждането на военните съвети под негово председателство той лично е на бойните позиции пред Плевен, Гривица, Радишево и Тученица, пред Горен Дъбник и Брестовица...

Навсякъде, където е най-горещо в боя

Пословичен е и контактът му с всички в армията - от генерала до боеца. От дневника му е видно, че случаите на милосърдие с обикновения солдат са съпроводени с ободряващ хумор, императорско признание с връчване на отличията на място, но и с моменти на... сълзи, при явни трагични обстоятелства.
...Да! Законите на войната са сурови и жестоки. И тъкмо тогава Александър ІІ скъсява дистанцията с подвластните нему офицери и солдати, заради което го възприемат като Бащицата император.



Александър ІІ


Къща музей "Цар Освободител Александър ІІ". Къщата на плевенския търговец Иван Вацов е построена в навечерието на Руско-турската война 1877-1878 г. На 11 декември 1877 г. в този дом е посрещнат тържествено руският император Александър ІІ


По "Царя" в столицата...